Библиотека
Какво и как „плаща” държавата: действащи механизми за финансиране на ЮЛНЦ
Публикацията предлага анализ на бюджетните средства за ЮЛНЦ от източници, различни от субсидиите от централния бюджет
Равенство на хората с увреждания при упражняване на основни човешки права съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания
Настоящият анализ представя преглед на българското законодателство с оглед съответствието му с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания по отношение на гарантиране на равнопоставеността на хората с увреждания пред закона и приемането на мерки осигуряващи пълноценното включване на хората с увреждания в обществения живот.
Гражданският сектор след началото на кризата с COVID - 19
Докладът предлага обобщени данни за състоянието на сектора, конкретни примери за дейността на организациите в кризата, нагласи и очаквания спрямо настоящето и бъдещето през призмата на социално-икономическите последици.
Подкрепа за трудовата реализация на хора с интелектуални затруднения
Резюме на правен анализ представя в синтезиран вид актуалния контекст в България и действащото законодателство в социалната и трудово-правната сфера, както и съществуващите мерки за заетост и възможности за професионално образование в подкрепа на трудовата реализация на хора с интелектуални затруднения.
Изследване в хода на действието - обществените нагласи в ситуация на криза
Проучването обхваща представители на шест социални групи: предприемачи малък и среден бизнес; творчески професии в сферата на културата и изкуствата; майки от средната класа; служители в държавната администрацията; служители в структурите на МВР; граждански организации. Основната задача на изследването е да се идентифицират предизвикателства
и да се проследи динамиката, породена от кризата, в отношението на представителите на целевите групи в няколко основни аспекти от личния и обществен живот.
Възможно ли е да бъде щадящо правосъдието за деца в България?
Докладът представя резултатите от изследване за правото на детето на индивидуална оценка в наказателните дела в България, както в качеството му на жертва, така и на заподозрян или обвиняем за престъпление. Той обхваща и свързаните права, включително спазването на най-добрия интерес на детето и правото му на изслушване. Обърнато е специално внимание към деца, които са лишени от родителска грижа, непридружени непълнолетни и деца с интелектуални затруднения.
Изследване на нуждите и предизвикателствата на социалните предприятия
Докладът изследва актуалните нужди и предизвикателства пред социалните предприятия в България и Европейския съюз. Материалът също така съдържа и основни препоръки за визията на SEHUBS като центровете за съвместно създаване на социални предприятия като иновативен модел на европейско ниво.
Навигатор в дигитализацията и демократизацията на гражданското участие
Навигаторът е полезен инструмент, който напомня кои са основните стъпки, които трябва да минем при всяка форма на гражданско участие; дава ориентир за възможностите на някои дигитални инструменти и как да ги използваме за по-добро участие на гражданите; насочва по пътя към демократизиране на участието чрез дигитализирането му.
Пътна карта - план за прилагане на новото законодателство в социалната сфера
Документът има задачата да даде яснота за всички участници в системата за новостите, измененията и периода на преход, и така да направи реформата много по-лесна, безпроблемна и безконфликтна.
Доклад за извършване на последваща оценка на въздействието на закона за предприятията на социалната и солидарна икономика
Основните заключения от проучването са, че нормативната и институционалната рамка на политиката за насърчаване на социалните предприятия в България има нужда от опростяване, допълване и разясняване.
Обществени нагласи към дейността на гражданските организации 2022
Публикацията представя резултати от национално представително проучване 2022.
Индекс за устойчивост на НПО 2011 – България
През 2011 г. се наблюдава влошаване по отношение на устойчивостта на неправителствените организации в България, като спадът е във всички аспекти на устойчивостта с изключение на предоставянето на услуги. Единствено в областта на социалните услуги има действащ механизъм за държавно финансиране на НПО. При това положение най-силно е въздействието от дейността на НПО в сферата на социалните услуги, където НПО се явяват най-естественият партньор на държавата.
Индекс за устойчивост на НПО 2020 – България
Като цяло през 2020 г. не са настъпили промени в устойчивостта на гражданското общество, което може да се приеме като положително развитие предвид трудностите пред сектора през годината и спадовете през предходни години. В три направления – организационен капацитет, секторна инфраструктура и обществен престиж – се отбелязват подобрения, докато при правната среда и застъпничеството има влошаване.
Индекс за устойчивост на НПО 2012 – България
През 2012 г. се забелязва подобряване на устойчивостта на неправителствените организации (НПО) в България, до голяма
степен поради успешните застъпнически инициативи на НПО. НПО коалициите бяха активни и имаха значително влияние през
годината, а представителите на НПО бяха канени да участват в различни етапи на процеса на вземане на решения. Едно от
важните постижения, което се очаква да укрепи сектора, е приемането на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации през септември 2012 г.
Индекс за устойчивост на НПО 2014 – България
През 2014 г. неправителствените организации в България работиха в обстановка на политическа несигурност. Тя се породи в резултат на протестите през 2013 г., които призоваваха за реформи и промени в правителството, и на европейските избори през май 2014 г., които управляващата партия загуби.
Human Development Index 2021: Bulgaria Country Profile
Индекс на човешкото развитие 2021: България
Индексът на човешкото развитие измирва постиженията на страните в няколко аспекта: продължителен и здрав живот, достъп до образование и добър стандарт на живот. Профилът на България показва, че тя е на 68 място от 115 страни.Линк към страница
Fostering Effective Energy Transition 2020 edition: from crisis to rebound
Насърчаване на ефективен преход към възобновяеми енергийни източници 2020: от криза към възстановяване
Поддържането на стабилен напредък в прехода е предизвикателство за всичките 115 страни. От тях само Аржентина, България, Китай, Чехия, Доминиканската република, Индия, Ирландия, Италия, Словакия, Шри Ланка и Украйна са постигнали устойчив и измерим напредък в прехода към възобновяеми енергийни източници през последните шест години.Линк към страница
Fostering Effective Energy Transition 2021 edition
Насърчаване на ефективен преход към възобновяеми енергийни източници 2021
Индексът за преход към възобновяеми енергийни източници оценява и класифицира 115 страни според техните енергийни системи. Докладът за 2021 година отбелязва, че едва 10% от страните да постигнали устойчив напредък.Линк към страница
Обществени нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021 – 2022 г.
Мнозинството български граждани вярват в демокрацията, подкрепят евроатлантическата ориентация на страната и смятат, че западните либерални демокрации са най-добре управляваните държави в света и следва да служат като пример за България. В същото време мнозинството граждани нямат доверие на основните демократични институции в страната, въздържат от участие в организирани форми на обществен живот и смятат, че законите не са справедливи и не се прилагат еднакво за всички. Настоящото изследване предлага и първи по рода си подробен анализ на популистките нагласи в България. В тази си част изследването констатира, че от идеологическа гледна точка огромна част от гражданите попадат в група с нагласи, които не са нито завършено популистки, но и не могат да бъдат определени като либерално-демократични.
Индекс за медийна грамотност 2023
България е на последно място сред държавите от ЕС в Индекса за медийна грамотност за 2023 година. България заема 35-то място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред държавите, които са най-уязвими към дезинформацията. Индексът измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията и свързаните с нея негативни явления на базата на индикатори за качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и е-участие.
