Динамика на неправителствения сектор в България през 2023 г.

Доброволците, както и хората, които работят и членуват неправителствени организации, в по-голяма степен от останалите граждани подкрепят демократичните ценности, западната ориентация на България, опазването на околната среда и равенството между половете. Това се констатира в доклад на Институт „Отворено общество – София“ за динамиката на неправителствения сектор в България през 2023 година.

Според доклада членство в НПО имат приблизително 1.2 милиона души, т.е. може да се приеме, че на практика всеки пети пълнолетен български гражданин членува в някаква организирана форма на гражданско обединение. Приблизително същият дял граждани изразяват доверие в НПО и съобщават, че са участвали в доброволческа дейности през последната година. По данни от цитирано в доклада национално представително изследване на общественото мнение, проведено през юли 2023 г., двама от всеки пет български граждани (41%) споделят, че биха полагали добровален труд за организация, дейност или кауза, към която се чувстват съпричастни. Тези, които заявяват, че не биха полагали доброволен труд са 36%, а близо 80% споделят, че не членуват в никакви обществени организации.

Изследването показва, че хората, които са склонни да работят като доброволци по-често от тези, които не са склонни, са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма на управление за България (71% спрямо 57%) и изразяват подкрепа за съюз с НАТО и ЕС пред съюз с Русия на фона на войната в Украйна (51% спрямо 39%).

Въпреки разнообразния характер на действащите в страната неправителствени организации и различията в ценностите, които те отстояват, като цяло хората, които членуват в такива организации в по-голяма степен от останалите граждани са склонни да приоритизират опазването на околната среда пред икономическия растеж (56% спрямо 43% при останалите) и споделят мнението, че мъжете и жените трябва да имат равни шансове при наемане на работа (62% спрямо 44% при останалите). Представителите на НПО също така в по-голяма степен се застъпват за запазване на гражданските свободи – 67% от тях не биха се съгласили с ограничаване дори за кратък период на демократичните права и свободи, докато подобно несъгласие изразяват едва 41% от пълнолетните граждани на страната като цяло.

Към края на 2023 година в България официално са регистрирани приблизително 26 000 юридически лица с нестопанска цел, но по данни на НСИ само 9170 от тях са имали годишни приходи или разходи, надхвърлящи 500 лева за 2021 година. Организациите, отговарящи на този критерий, може да бъда определени като работещи НПО. Концентрацията на работещи НПО в София е близо два пъти по-висока от средната за страната. В София на 10 000 души се падат 22 работещи НПО, докато средно на 10 000 души за страната те са малко над 13. Приблизително една трета от работещите НПО са читалища. Според данните от Регистъра на народните читалища към октомври 2023 г. приблизително 80% от читалищата функционират в селата.

Докладът „Динамика на неправителствения сектор в България през 2023 година“ прави обзор на развитието на активните граждански организации в страната като сравнява състоянието им през 2023 година с това от 2017, когато е проведено сходно изследване. Като „активни НПО“ в доклада са определени малко над 1500 организациите, които през разглеждания период са търсили финансиране за дейността си от донорски програми като Фонд Активни граждани (www.activecitizensfund.bg) по ФМ на ЕИП и/или разполагат с актуализиран профил в Информационния портал за неправителствените организации в България (www.ngobg.info).

В рамките на наблюдавания период (2017 – 2023 г.) оценката на активните НПО за състоянието на правната рамка за функционирането на гражданския сектор в България се влошава. През 2023 г. над половината (51%) от анкетираните активни НПО определят правната рамка като ограничителна и по-скоро ограничителна. За сравнение през 2017 г. при сходно проучване 42% от анкетираните споделят подобно мнение.

Влошава се и оценката за влиянието на екстремистки групи в страната. С 10 процентни пункта – от 24% през 2017 г. на 34% през 2023 г., се увеличава и делът на активните НПО, според които влиянието на расистки, дискриминационни или нетолерантни групи в България е значително. В същото време 58% от активните НПО смятат, че най-уязвимите групи в обществото не успяват в достатъчна степен да отстояват своите интереси и нужди.

Недостигът на финансови и материални средства, недостатъчната подкрепа от държавата за сектора и липсата на професионалисти с необходимата експертиза са трите най-често споменавани проблема пред дейността на активните НПО, като недостигът на човешки ресурси е най-изострилият се проблем през последните 6 години. В сравнение с подобно изследване, проведено през 2017 г., недостигът на финансови средства (посочен от 59% от анкетираните НПО през 2023 г. при 65% през 2017 г.) и недостатъчната подкрепа от държавата за гражданските организации (посочен от около 41% през 2023 г. при 49% през 2017 г.) остават на първите две места сред най-често споменаваните проблеми, макар и с намаляващ дял на анкетираните, които ги посочват. От 6-а на 3-та позиция обаче се изкачва проблемът с недостига на човешки ресурси (посочен от около 38% от анкетираните НПО през 2023 г. при 29% през 2017 г.). В същото време сериозен спад се наблюдава при посочването на проблема с политическото влияние на партиите върху финансирането на НПО (от 33% на 19%), пренасочването на голяма част от средствата от ЕС от подкрепа за НПО към публичната администрация (от 42% на 33%) и оттеглянето на донори (от 27% на 14%).

Сред източниците на легитимност на НПО водещи позиции по мнението на анкетираните запазват експертното знание, застъпването за права и политики, диалогът с гражданите и представителството на интересите на социални групи.

Водещите сфери на дейност на активните НПО остават непроменени през 2023 г. Това са образованието (39%), социалните услуги и здравеопазването (27%) и регионалното, местното и общностното развитие (25%). Представителите на НПО определят като сфери, в които НПО имат най-голямо влияние, образованието, работата с деца и младежи, доброволческата дейност, защитата на човешките права, борбата с дискриминацията и предоставянето на социални услуги.

Експертизата, от която най-голям дял граждански организации заявяват, че се нуждаят, но която не достига, е свързана преди всичко с набирането на средства, в областта на правото, връзките с обществеността и работата с интернет технологиите. В сравнение с 2017 година най-съществен скок се наблюдава в дела на организациите, които заявяват, че имат нужда от допълнителна експертиза в сферата на интернет технологиите (увеличение от 24% на 31%).

Делът на НПО, които споделят, че развитието на гражданските организации в България зависи от глобалните политически процеси, чувствително нараства до над 76% през 2023 г. от 66% през 2017 г.. В същото време се затвърждава оценката за позитивната роля на ЕС върху състоянието на гражданското общество в България – през 2023 г. над 75% от анкетираните представители на НПО дават положителна оценка за ролята на Съюза, като в сравнение с 2017 г. изцяло положителните оценки нарастват значимо с около 10 процентни пункта.

Сред основните източници на финансиране, които спомагат за изграждането на устойчивост и капацитет на НПО, на челните места от повече от половината респонденти са посочени програмите на ЕС, управлявани от ЕК, Фонд Активни граждани – България по ФМ на ЕИП и оперативните програми. Едва около 10% смятат, че държавата играе важна роля във финансирането на НПО. Трябва да се отбележи, че много от анкетираните, изглежда не възприемат оперативните програми като част от държавното финансиране. Анкетираните НПО изразяват предпочитание предоставяното от донорите безвъзмездно финансиране да покрива 100% от дейностите по подкрепените проекти, без да се изисква съфинансиране, както и подкрепата да бъде насочена към дългосрочни проекти от над 18 месеца.

Всяка трета активна неправителствена организация съобщава, че работи с годишен бюджет от под 20 000 лева, а организациите, опериращи с над един милион лева годишно, са под 6%. На фона на регистрираната през последните три години висока инфлация малко над 20% от анкетираните организации, заявяват, че през този период приходите им са намалели, около 24% казват, че са останали същите, а 36% съобщават, че имат увеличени приходи. Почти всяка втора от анкетираните активни НПО (46%) съобщава, че по-голямата част от членовете на нейния екип работят на доброволни начала.