Библиотека
![Колко обществени са обществените медии?](/uf/documents/9872864199/thumb_obshtestvenimediinewpng.png)
Колко обществени са обществените медии?
Анализът разглежда стратегията за развитие и финансиране на обществените медии БНР и БНТ.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Доклад с препоръки за подобряване на медийната среда в България
Предложенията, обобщени в този доклад, са базирани на проучване на международната и българската медийна практика и включат препоръки и заключения на авторитетни международни и български изследователи, анализатори, организации, проучвания, доклади, в т.ч. на Съвета на Европа, Европейски Парламент, Европейска комисия, ЮНЕСКО, WAN-IFRA, Репортери без граници, АЕЖ-България, фондация Медийна демокрация, проф. Нели Огнянова, адв. Александър Кашъмов, и др.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Media Freedom Report 2022
Доклад за свободата на медиите 2022
Докладът изследва свободата и плурализма на медиите, безопасността и защитата на журналистите, свободата на изразяване и достъп до информация, както и прилагането на медийните закони в цяла Европа.Линк към страница
![](/img/documents/html_100x100.png)
World Press Freedom Index 2019
Световен Индекс за свобода на медиите 2019
Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2019 година България е на 111 място.Линк към страница
![](/img/documents/html_100x100.png)
World Press Freedom Index 2020
Световен Индекс за свобода на медиите 2020
Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2020 година България е на 111 място.Линк към страница
![](/img/documents/html_100x100.png)
World Press Freedom Index
Световен индекс на свободата на медиите
Ценна платформа, която представя Световния Индекс на свобода на медиите за периода от 2002 до днес. Всяка от 180-те страни има свой профил. Страницата предлага и анализи по региони.Линк към страница
![](/img/documents/html_100x100.png)
World Press Freedom Index 2023
Световен Индекс за свобода на медиите 2023
Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2023 година България е на 71 място и нивото на медийна свобода се определя като крехко и нестабилно с малко независими гласове, които работят под непрекъснато напрежение.Линк към страница
![](/img/documents/html_100x100.png)
World Press Freedom Index 2022
Световен Индекс за свобода на медиите 2022
Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2022 година България е на 91 място.Линк към страница
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс за медийна грамотност 2023
България е на последно място сред държавите от ЕС в Индекса за медийна грамотност за 2023 година. България заема 35-то място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред държавите, които са най-уязвими към дезинформацията. Индексът измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията и свързаните с нея негативни явления на базата на индикатори за качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и е-участие.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2014 г.
През 2014 година се отбелязва разширяване на множеството на обществените групи, които биват възприемани като обект на реч на омразата и за които има най-голяма вероятност да станат жертви на престъпления от омраза.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Обществени нагласи спрямо езика на омразата в България през 2013 г.
Езикът на омразата е широко разпространено явление в българския обществен живот. Данните от проучването показват, че близо половината от българските граждани (45,6%) са се сблъсквали през последната година с изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства. В най-голяма степен подобни изказвания са били насочени срещу роми, турци и хомосексуални хора.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Ама вярно ли? Предпоставки за медийна грамотност и способност на Европа да се справи с феномена „пост-истина“
Анализът предлага модел на индекс за измерване на медийната грамотност в европейските държави, който стъпва на допускането, че в държавите, в които медиите са по-свободни, хората – по-образовани, а доверието между гражданите – по-високо, може да се очаква по-голяма степен на медийна грамотност.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс на медийната грамотност 2019: Просто се замислете над това
Тенденциите между 2017 г. и 2019 г., показват че страните от ЦИЕ вървят назад в класацията, като Чехия, Словакия и Полша отбелязват най-голямо влошаване. Те са следвани от Латвия, Литва, Хърватия, Унгария и Румъния, както и от съседните Австрия, Сърбия и Малта.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс на медийната грамотност 2021. Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от Ковид-19
Настоящият доклад предлага модел за измерване по-скоро на предпоставките за медийната грамотност чрез редица показатели, които илюстрират потенциала за устойчивост на обществата към феномена „пост-истина“. Предложеният модел съдържа няколко индикатора, които се отнасят към различни аспекти на медийната грамотност и пост-истината. Основното
допускане е, че нивото на образование, състоянието на медиите, степента на доверие в обществото и разпространението на новите форми за участие илюстрират наличието на медийна грамотност.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Доверие в медиите и медийно потребление през 2022 г.
Онлайн медиите и телевизията са основен източник на информация за положението в страната за преобладаващото мнозинство от българските граждани. Радиото и вестниците са основен информационен източник за относително малка група хора. Ежедневно гледат телевизия над 70 процента от българите, а в интернет ежедневно влизат над половината от тях. Всеки пети обаче никога не е влизал в интернет. Това показват данните от изследване, проведено през юни 2022 година по проект на Институт „Отворено общество“ – София
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Какво и как влияе на дезинформацията и фалшивите новини?
Представяне на данни от анкетно проучване сред граждански организации – бенефициенти по Фонд „Активни граждани България“.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Индекс на медийна грамотност 2022. Как започна всичко, как продължава
Индексът на медийната грамотност се изготвя в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество – София“ и оценява потенциала за устойчивост срещу фалшиви новини в 41 европейски страни, като използва показатели за медийна свобода, образование и доверие в хората.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Медийната 2021 година в 365 думи (част I)
Медийната година през погледа на няколко журналиста.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Медийната 2021 година в 365 думи (част II)
Медийната 2021 година през погеда на трима журналиста.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Медийната 2022 година в 365 думи (част II)
Медийната година, видяна през погледа на трима журналиста.