Библиотека
Building Institutional Capacity Framework for Resilience to Disinformation in Bulgaria
Рамково изграждане на институционален капацитет за устойчивост спрямо дезинформацията в България
Резюмето разглежда краткосрочните и дългосрочните предизвикателства към създаването на капацитет за противопоставяне на дезинформацията на национално ниво.Линк към страница
Медийната 2021 година в 365 думи (част I)
Медийната година през погледа на няколко журналиста.
Медийната 2021 година в 365 думи (част II)
Медийната 2021 година през погеда на трима журналиста.
Медийната 2022 година в 365 думи (част II)
Медийната година, видяна през погледа на трима журналиста.
Медийната 2022 година в 365 думи (част I)
Медийната година, видяна през погледа на няколко журналиста.
АЕЖ осъжда създаването на списъци с врагове
В последните дни в българските медии се появи информация за включени български граждани в списък на сайт „Миротворец“, който публикува данни за врагове на Украйна. Асоциацията на европейските журналисти категорично осъжда тази практика, която датира още от 2016 г.
Методологиите за измерване на медийната свобода. Българският случай
Целта на публикацията е да се очертаят различните подходи в измерването на медийната свобода, използваните инструменти, социални, политически и икономически фактори, които имат влияние върху нея, както и българската перспектива в индексите на различните организации.
Борбата със SLAPP (делата-шамари): какво могат да направят медии, адвокати и финансиращи организации?
ПДИ препоръчва аналитичен текст със заглавие „Борбата със SLAPP: Какво могат да направят медии, адвокати и финансиращи организации“ (Fighting SLAPPs: What Can Media, Lawyers, and Funders Do?) на Питър Нуландър. Материалът е подготвен от Ралица Кацарска.
Предпоставки за медийна грамотност и способност на Европа да се справи с феномена „пост-истина"
В тази статия концепцията „медийна грамотност“ се използва, за да се измери способността за справяне с негативните ефекти от намаляващото обществено доверие, крайно поляризираната политика и фрагментираната медийна среда, които са свързани с феномена „пост-истина“. С най-добри предпоставки за висока медийна грамотност на своите граждани сред държавите в Европа се отличават Финландия, Холандия, Дания и Естония. На обратния полюс са балканските държави, включително и България.
