Библиотека
![](/img/documents/html_100x100.png)
Building Institutional Capacity Framework for Resilience to Disinformation in Bulgaria
Рамково изграждане на институционален капацитет за устойчивост спрямо дезинформацията в България
Резюмето разглежда краткосрочните и дългосрочните предизвикателства към създаването на капацитет за противопоставяне на дезинформацията на национално ниво.Линк към страница
![](/img/documents/html_100x100.png)
Медийната 2021 година в 365 думи (част I)
Медийната година през погледа на няколко журналиста.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Медийната 2021 година в 365 думи (част II)
Медийната 2021 година през погеда на трима журналиста.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Медийната 2022 година в 365 думи (част II)
Медийната година, видяна през погледа на трима журналиста.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Медийната 2022 година в 365 думи (част I)
Медийната година, видяна през погледа на няколко журналиста.
![](/img/documents/html_100x100.png)
АЕЖ осъжда създаването на списъци с врагове
В последните дни в българските медии се появи информация за включени български граждани в списък на сайт „Миротворец“, който публикува данни за врагове на Украйна. Асоциацията на европейските журналисти категорично осъжда тази практика, която датира още от 2016 г.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Методологиите за измерване на медийната свобода. Българският случай
Целта на публикацията е да се очертаят различните подходи в измерването на медийната свобода, използваните инструменти, социални, политически и икономически фактори, които имат влияние върху нея, както и българската перспектива в индексите на различните организации.
![](/img/documents/html_100x100.png)
Борбата със SLAPP (делата-шамари): какво могат да направят медии, адвокати и финансиращи организации?
ПДИ препоръчва аналитичен текст със заглавие „Борбата със SLAPP: Какво могат да направят медии, адвокати и финансиращи организации“ (Fighting SLAPPs: What Can Media, Lawyers, and Funders Do?) на Питър Нуландър. Материалът е подготвен от Ралица Кацарска.
![](/img/documents/pdf_100x100.png)
Предпоставки за медийна грамотност и способност на Европа да се справи с феномена „пост-истина"
В тази статия концепцията „медийна грамотност“ се използва, за да се измери способността за справяне с негативните ефекти от намаляващото обществено доверие, крайно поляризираната политика и фрагментираната медийна среда, които са свързани с феномена „пост-истина“. С най-добри предпоставки за висока медийна грамотност на своите граждани сред държавите в Европа се отличават Финландия, Холандия, Дания и Естония. На обратния полюс са балканските държави, включително и България.