Из българското законодателство през изминалата седмица (20 юни – 24 юни 2016 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалата седмица. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

Акценти в законодателните изменения през изминалата седмица 20 юни – 24 юни 2016 г.:

I. На заседание на Министерски съвет от 22 юни 2016 г. (сряда) бяха одобрени следните актове:

Изводите от Доклада накратко- През 2014 г. средногодишният брой регистрирани лица с трайни увреждания е 17 346, като делът им от всички регистрирани безработни е 4,7 на сто. С посредничеството на Агенцията по заетостта на работа са постъпили близо една трета от тях – 5554 души. През 2015 г. средногодишният брой на регистрираните хора с трайни увреждания е 16 923 (5,1% от всички безработни). Почти половината от тях – 7540 души, са намерили работа с помощта на АСП. През отчетния период са реализирани редица мерки, програми и схеми за квалификация, преквалификация и осигуряване на заетост както по националното законодателство, така и чрез Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.

За повече информация. 

Областите на сътрудничество, залегнали в Меморандума, обхващат реализиране на младежки обмен между България и Украйна, организиране на мероприятия, срещи и други инициативи с участието на млади хора от двете държави, съвместно разработване и изпълнение на програми за заетост и професионална подготовка. Двете страни се ангажират да насърчават участието на представители на младите хора във фестивали, конференции, симпозиуми, семинари, изложби, както и в програми за обмен на доброволци.

Вижте повече за Меморандума.

За измененията накратко- Регламентира се обособяването на основен и допълнителен пакет на медицинската помощ, гарантирана от НЗОК. В основния пакет попадат дейностите, които следва да се извършват без отлагане във времето, а в допълнителния пакет – медицинските дейности, които се планират за изпълнение. Със законопроекта се предлага и промяна в Закона за здравето, свързана с дейността на здравните кабинети. Създава се възможност в здравните кабинети в детските градини, училищата, домовете за деца, социалните учебно-професионални центрове и приюти за деца да се извършват дейности, свързани с подпомагане процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания. Това е още една мярка за реализиране на заявените здравни цели, свързани с поставяне на приоритетно място на грижите за здравето на децата.
За повече информация.

II. НаПортала за обществени консултации на МС – www.strategy.bg, бяха публикувани за обществено обсъждане:

С предложения проект на наредба се цели създаване на условия за успешното интегриране в българското общество на лицата, получили убежище или международна закрила, посредством предоставяне на широк кръг услуги и дейности. Важен принцип в процеса на интеграцията, е насочването на лицата към региони и населени места, в които има проявен интерес от местната власт. Общините въз основа на проект за интеграция заявяват готовност за приемане на определен брой лица с предоставено убежище или международна закрила като се вземат предвид състоянието на пазара на труда, наличната квалификация, демографски тенденции, перспективи за развитие на общината, наличие на общности от чужденци и др. Приемащата община изготвя Индивидуален интеграционен план за чужденеца, с когото ще сключи споразумение за интеграция. Планът включва мерки в областта на: достъпа до образование и обучение по български език, заетостта, здравеопазване, социалното подпомагане, жилищното настаняване, интеграцията в социалния, културен и граждански живот на обществото. Участието в процеса на интеграция е при спазване на доброволен принцип, както по отношение на общините, така и на получилите закрила.

Краен срок на обществени консултации – 06.07.2016 г.

За становища и коментари.

Проектът цели прецизиране на разпоредбите на Наредбата, регламентиращи разходването на средствата за дейностите за социално отговорно поведение, като се усъвършенства контролният механизъм за изразходване на публичния ресурс. Ето и какви са промените накратко:

-  Промени, свързани с увеличаване на срока за подаване на проектните предложения – минималният срок се увеличава от 14 на 30 дни;

-   Промени, свързани с оптимизиране състава на комисията за оценяване и подбор на проектните предложения– предвижда се задължително съгласуване на състава на комисията с министъра на финансите, както и увеличаване броя на представителите на Министерството на финансите в комисията от един на двама, за сметка на броя на представителите на Държавната комисия по хазарта - от трима на двама представители.

-  Промени, свързани с предоставяне на обезпечение от кандидати с одобрени за финансиране проектни предложения- предлага се ефективното изпълнение на одобрения проект да бъде гарантирано от изпълнителя чрез предоставяне на ликвидно обезпечение, което при неизпълнение на проекта, ще бъде усвоявано от ДКХ, респективно след изпълнението на проекта, ще бъде освобождавано.

-   Промени, свързани с изисквания към дейността и отчетността на лицата с одобрени за финансиране проекти за дейности за социално отговорно поведение - нямат право да кандидатстват за финансиране лицата, които са получавали такова повече от два пъти за 5 години, считано от датата на първия договор; лицата, които не са сключили договор за финансиране в срок или са отказали сключването при одобрение; свързаните лица (по см. на Търговския закон) с организатор на хазартни игри/дейности.

Краен срок за обществени консултации: 04.7.2016 г.

За становища и коментари.

III.  Министерство на правосъдието

Законопроектът предвижда регламентация на българското лично право, която е съобразена с изискванията за модерно законодателство, съответстващо на етапа на развитие на обществото, на новите принципи и обществени и етични норми, гарантиращи свободното и демократично упражняване на правата, гарантирани от Конституцията на всеки гражданин и най-вече правото на равнопоставеност пред закона, независимо от наличието или липсата на увреждане. Със законопроекта се поставят две по - конкретни цели:

- Развиване на мерки за подкрепа, гарантиращи, че лицата, които имат затруднения при извършване на конкретни правни действия, ще получат необходимата подкрепа за упражняване самостоятелно на правата си, според тяхната воля и предпочитания, без заместване на волята им чрез режима на пълно и ограничено запрещение;

- Предвиждане на гаранции и предпазни мерки, за да бъде едновременно постигнато зачитане на желанието и личния избор на всяко лице, предпазването му в ситуации на сериозен риск от необратимо увреждане и защита на интересите на третите лица.

Пълния текст на законопроекта, както и на мотивите към него, можете да намерите тук.