Приет е третият план за действие по глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“ за периода 2016-2018 г.

През септември 2011 година стартира инициативата „Партньорство за открито управление". Основна цел на инициативата е държавите, участващи в нея да поемат конкретни ангажименти за насърчаване на прозрачността, овластяване на гражданите, борба с корупцията и използване на новите технологии с оглед постигане на по-добро управление чрез приемането и изпълнението на периодични планове за действие в тези насоки. Към момента има 64 присъединили се държави, като България става официално част от инициативата през април 2012 г.

В рамките на изпълнението на заложените ангажименти в приетите до момента Първи и Втори  план за действие на страната ни бяха направени съществени изменения в законодателната уредба, свързани с подобряване прозрачността, включването на гражданите в управлението и достъпа до информация. Измененията в Закона за нормативните актове, които влизат в сила на 4 ноември 2016 г., въвеждат задължителна оценка на въздействието, без която става невъзможно приемането на нови и изменянето на действащи нормативни актове. Предварителната оценка на въздействието включва преценка дали промените са полезни за общественото развитие, дали разходите, които те налагат на гражданите и на бизнеса, са по-големи или по-малки от ползите. Наред с това, промените въвеждат и по-дълъг срок за обществени консултации – от 14 на 30 дни – с което се осигурява повече време за запознаване с предложения законов или подзаконов акт и за изразяване на мнение. През 2016 г. бяха въведени и изменения в Закона за достъп до обществена информация, с които се създават задължения, свързани с активно публикуване на информация в отворен машинночетим формат от институциите, увеличава се броят на субектите, задължени да публикуват обществена информация на своите интернет страници, категориите информация, подлежащи на публикуване, въвежда се и единна уеб-базирана платформа, на която ще бъде споделяна информация, в случай че е предоставяна по три заявления за достъп.

Третият национален план за действие на България за периода 2016-2018 г., който бе приет от правителството на 6 юли 2016 г., включва конкретни ангажименти и мерки в шест тематични области, които страната ни си поставя за изпълнение:

• Електронно управление
• Достъп до информация
• Отворени градове
• Гражданско участие
• Почтено управление (Интегритет)
• Отворени данни.

По-долу са разгледани някои от ангажиментите, които са важни за гражданските организации:

•  Електронно управление

Една от мерките, предвидени за подобряване достъпа и качеството на публичните услуги чрез внедряване на инструментите на електронно управление, е прехвърлянето на първичната регистрация на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) към Агенция по вписванията и електронизация на единен регистър на неправителствените организации, поддържан от Агенцията. Това е едно от предвидените изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, приети на първо четене от Народното събрание. В Плана е заложен срок до юни 2017 г., в който да бъдат факт използването на опростена и ускорена процедура на регистрация, на електронни услуги, както и наличието на достъпен и пълен регистър на НПО.

• Гражданско участие

 1.  Подобряване качеството на провежданите обществени консултации.

Заложените мерки в тази насока включват, на първо място, подобряване функционалностите на Портала за обществени консултации като основен канал за комуникация със заинтересованите страни по всички предложения за нормативни актове и стратегически документи. На следващо място, предвидено е разработването на единни стандарти за избор на членове на обществени и консултативни съвети, както и на ясни механизми за публичност и прилагане на техните решения в изработването на политики. И не на последно място, предвижда се в сътрудничество с граждански организации да бъдат подготвени обучителни програми за повишаване уменията на представители на администрацията за провеждането на ефективни обществени обсъждания и предоставянето на обратна връзка по направените предложения, както и разработване на практически насоки/ наръчник за включване на гражданите в обществените консултативни процеси.

2. Въвеждане на възможност за национална електронна подписка за национална и местна гражданска инициатива; изменение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Понастоящем Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не предвижда възможност за организиране на електронна подписка за национална и местна гражданска инициатива, като такава възможност е предвидена единствено за европейска гражданска инициатива. Улесняването на процедурите за организиране на национални и местни граждански инициативи чрез намаляване на бюрократичните пречки посредством новите технологии ще доведе до насърчаване самоорганизацията на гражданите и по-активно участие в процесите на вземане на решения. Съпътстващите в тази насока изменения в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление се предвиждат до юни 2018 г.

3.  Актуализиране на Стратегията за подкрепа развитието на гражданските организации и приемане на нов план и отговорна институция за изпълнението й.

Стратегията за подкрепа развитието на гражданските организации в Република България е приета от Министерски съвет през 2012 г. Към момента Стратегията е с изтекло действие (до 2015 г.) и няма отговорна институция, която да е ангажирана с нейното актуализиране и последващо изпълнение. В този смисъл, до края на 2017 г. е заложено актуализирането на Стратегията и приемането на нов план за нейното изпълнение с цел създаването на условия за ефективна работа на гражданския сектор, който да допринася активно за подобряване на управлението, да предоставя ефективни услуги и да увеличава своята експертиза.

• Други мерки

Някои от останалите мерки, предвидени в Плана за действие за периода 2016 – 2018 г. включват:

-  Подобряване достъпа до информация и разширяване на обхвата на публикуване на данни в отворен формат от местната власт с цел по-активно включване на гражданите в разработването на общински публични услуги и процеса на взимане на решения на местно равнище. Срок на изпълнение: декември 2017 г.

- Осигуряване на по-висока прозрачност на публичните финанси на местно ниво чрез предоставянето на разбираема информация относно общинските бюджети или на т.нар. „граждански бюджет",  като се цели по-активно и информирано участие на гражданите в процесите на управление и контрол на общинските бюджети. Предвижда се пилотно въвеждане на „граждански бюджет“ в Столична община. Краен срок на изпълнение: юни 2017 г.

- Разработване на Стратегия за корпоративна социална отговорност, с която да се подобри сътрудничеството между държавата и бизнеса в социалната сфера, като се осигури предвидимост и систематичност на държавните стимули за корпоративната социална отговорност. Срок на изпълнение: юни 2018 г.

Особено важно е предложението, свързано с гаранциите за изпълнение на заложените мерки в Плана, е създаването на постоянна платформа за наблюдение и оценка на изпълнение на плановете по инициативата съвместно с НПО и другите заинтересовани страни. В момента този процес не е систематичен и структуриран, като се разчита на активност от страна на гражданските организации. Създаването на постоянен механизъм за съвместно наблюдение и оценка ще даде възможност да се увеличи честотата на предоставяне на информация относно изпълнението на поетите ангажименти, да се създадат устойчиви форми на сътрудничество, а оттам да се стимулира гражданското участие.