Из българското законодателство през изминалата седмица (5 декември – 9 декември 2016 г.)

Акценти в законодателните изменения през изминалата седмица 5 декември – 9 декември  2016 г.: 

I. В Държавен вестник, бр. 97 от 06.12.2016 г. бяха обнародвани следните актове:

• Решение № 12794 от 25 ноември 2016 г. по административно дело № 9044 от 2016 г

Цялото Решение може да намерите тук.

• Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България

С измененията се създава нова глава (Втора а) „Предоставяне на статут на лице без гражданство в Република България“, с която се определя производството за предоставяне на статут на лице без гражданство. Посочва се, че заявлението на непридружени малолетни и непълнолетни лица може да бъде подадено и чрез представител на неправителствена организация, осъществяваща дейност за защита правата на уязвимите групи, или от друго лице, определено за негов представител съгласно закон.

Повече подробности.

II. В Държавен вестник, бр. 98 от 09.12.2016 г. бяха обнародвани следните актове:

• Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г.

В Приложение № 4 е посочен размерът на субсидиите и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за  нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2017 г.

Пълният текст на закона.

III. На Портала за обществени консултации ( www.strategy.bg ) бяха публикувани следните проекти на нормативни актове:

• Проект на ПМС за определяне на нов размер на минималната работна заплата

“Определеният нов размер на  минималната работна заплата от 460 лв., бележи  ръст от 9,5% спрямо 2016 г., което ще способства за мотивиране на работната сила за търсене на работа и реализиране и задържане на трудовия пазар, за запазване на жизненото равнище на най-ниско доходната част от работната сила и намаляване на делът на риска от бедност сред работещите” се казва в мотивите към предложението.

Публикувано е становище на дирекция „Модернизация на администрацията“ на МС, с което се правят препоръки за допълнение на информацията, включена в частичната предварителна оценка на въздействието. (МРЗ) за страната за 2017 г.
Предложения и становища можете да изпращате до 22 декември включително.

• Проект на ПМС за определяне линията на бедност за страната за 2017 г.

С проекта на Постановление се предлага на Министерския съвет да определи размер на линията на бедност за страната за 2017 г. от 314 лв. Нейният размер трябва да задоволява предварително дефинирани минимални жизнени потребности и се изчислява като процент от медианния общ нетен еквивалентен доход за страната. Минималните жизнени потребности се дефинират като определено равнище на приети килокалории и определено съотношение на разходи за хранителни и нехранителни стоки на домакинствата под линията на бедност.

Отново е изразено становище от дирекция „Модернизация на администрацията“, което изтъква недостатъците на изготвената частична предварителна оценка и прави препоръки за отстраняването им.
Предложения и становища могат да бъдат изпращани до 22 декември включително.

IV. В Народното събрание:

• Закононопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда

На 08.12.2016 г. в пленарна зала бяха приети на първо четене промените в Кодекса на труда, които предвиждат, в случай че официалните празници, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях да са неприсъствени. Другите изменения са свързани с поддържането на електронно досие на служителите и относно командироването.

Предстои промените да бъдат разгледани на второ четене.

Предложените текстове можете да видите тук.

• Законопроект за старите столици на България

За разглеждане в Народното събрание група народни представители внесоха Законопроект за старите столици на България. С него се цели предоставяне на специална устройствена защита и популяризиране на селищата – стари столици на България, а именно – Плиска, Велики Преслав, Велико Търново и Видин. Възприемайки подхода на особените закони за устройство на важни територии с национално значение, законопроектът предвижда смесен режим на контрол и планиране на териториалното устройство, осъществяван едновременно от местните власти и централните държавни органи. Финансирането на устройствените дейности се осъществява от държавата, която контролира и одобрява плановете за развитие на отделните исторически недвижими културни ценности, докато планирането и прогнозирането на устройствените мероприятия се осъществява от местните власти.

Предстои законопроектът да бъде разпределен по комисии и разгледан на първо четене.

Пълният текст на законопроекта можете да намерите тук.