Из българското законодателство през изминалата седмица (19 декември – 23 декември 2016 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалата седмица. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

Акценти в законодателните изменения през изминалата седмица 19 декември – 23 декември  2016 г.:

I.Министерски съвет в заседание, което се проведе на 21.12.2016 г., сряда, все следните решения:

В условията на демографска криза перспективите за устойчиво икономическо и социално развитие на страната ни са свързани в голяма степен и с умението и възможностите да се инвестира в развитието на човешкия капитал. Такива са изводите от отчета за 2015 г. за изпълнението на актуализираната Националната стратегия за демографско развитие (2012-2030 г.). Той разглежда предприетите от правителството и отговорните институции комплексни мерки в 12 стратегически направления, сред които са насърчаването на раждаемостта чрез създаване на благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца среда, подобряване на репродуктивното здраве на населението, на общото здравословно състояние на хората и намаляване на смъртността, възприемането на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве и др.

Към 31 декември 2015 г. населението на България е 7 153 784 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2014 г. то е намаляло с 48 414 души. Подобно на предходните години, това се дължи главно на отрицателния естествен прираст – с 44 167 души, а не на външната миграция – 4247 души.

Като положителни тенденции през 2015 г. се отбелязват намаляването на детската смъртност, увеличаването на броя на сключените граждански бракове и намаляването на разводите, както и някои други процеси.

Повече информация.

С постановленията правителството определи размера на линията на бедност за страната за 2017г. Тя ще бъде 314 лв., което е с 14 лв. повече в сравнение с тази година. Линията на бедност се използва като параметър при формирането на социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище. От 1 януари 2017 г. размерът на минималната работна заплата ще бъде 460 лв. За повишаването на минималната работна заплата способства икономическият растеж, устойчивите темпове на БВП през последните години, увеличението на броя на заетите и ръстът на средната работна заплата в страната.

Повече информация.

Министерският съвет прие тригодишен план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 в периода 2017-2019 година. Основната цел на документа е да допринесе за постигането на трите стратегически цели на програмата – повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване; изграждане на инфраструктури и мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението; повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

За постигането на тези цели през периода 2017-2019 г. се предвижда да бъдат изпълнявани мерки, разпределени в осем приоритетни области. За всяка стратегическа цел и приоритет са дефинирани набор от показатели, стойностите на които се актуализират годишно и показват постигнатия напредък. Предварителната оценка на въздействието от изпълнението на планираните мерки показва, че ще бъдат реализирани значителни дългосрочни ефекти.

Подробности

• Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 между Република България и Кралство Норвегияи

Решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм за Европейското икономическо пространство 2014-2021 между Република България и Исландия, Кралство Лихтенщайн и Кралство Норвегия

Министерският съвет утвърди и предлага на Народното събрание да ратифицира подписаните в началото на м. декември т. г. Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. между България и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия и Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. между България и Норвегия. България е четвъртата по големина страна-бенефициент по двата механизма, като размерът на отпуснатата безвъзмездна помощ е 210,1 млн. евро. От тях 115 млн. евро са по Финансовия механизъм на ЕИП, а 95,1 млн. евро – по Норвежкия финансов механизъм. Крайният срок за договаряне на средствата по програмите е 30 април 2021 г., а крайният срок за изпълнение на проектите – 30 април 2024 г.

Средствата по Финансовия механизъм на ЕИП са за приобщаване, заетост на младите хора и намаляване на бедността. Предвиден е финансов ресурс за околна среда, изменение на климата и нисковъглеродна икономика, както и за енергийна сигурност. Ще се стимулират дейности за предприемачество в областта на културата, културното наследство и сътрудничество, гражданското общество.

По Норвежкия механизъм средствата ще се предоставят по програми в секторите развитие на бизнеса, иновации и МСП, околна среда, изменение на климата и нисковъглеродна икономика, правосъдие и вътрешни работи, социален диалог и достойни условия на труд.

Повече информация.

II. В Народното събрание:

• Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация

Законопроектът бе приет на второ четене в Пленарна зала. Измененията са с цел да се приведе националното законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2000/43/ЕО относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход. Във връзка с Решение на Съда на Европейски съюз от 16.07.2015 г. („ЧЕЗ Разпределение България“АД срещу Комисията за защита от дискриминация) по повод разликата във височината, на която са поставени електромерите в градски квартал, населяван основно от лица от ромски произход, и в останалите квартали е поставен въпросът пред българските власти за необходимостта от привеждане в съответствие националното законодателство с Директива 2000/43/ЕО.Така, с промените обхватът на закона се разширява, като се осигурява защита и на лицата, които търпят неблагоприятно третиране, съвместно с вече защитените.

Повече информация.

• Два Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии бяха внесени за разглеждани в Народното събрание от група народни представители от Реформаторския блок.

С единия се предлага решение на проблема за създаване на по-голяма прозрачност на разходваните от политическите партии средства от държавната субсидия. За целта се предвижда Сметната палата да одобрява образец за справка на извършените през годината разходи за работна заплата; за закупуване на материали, консумативи и резервни части; за наеми, заплащане на сметки за енергия, вода и телефон; командировъчни разходи и разходи за пътуване и транспорт; разходи за организация на събития; разходи за извършени ремонти и получени консултантски, социологически и медийни услуги от външни доставчици, както и за направените дарения. Предвижда се справката да се публикува на сайта на сметната палата и да бъде достъпна за всеки български гражданин.
Вижте повече.

С другия законопроект се предлага намаляване на партийната субсидия на политическите партии. Размерът на получаваната субсидия ще се определя в процентно съотношение спрямо определения ежегодно със Закона за държавния бюджет размер на базата на броя получени действителни гласове. За всеки получен действителен глас на последните парламентарни избори до 150 000 гласа ще се получава пълният размер на определената субсидия; за всеки получен действителен глас между 150 001-ия и 250 000-ия глас – 90% от пълния размер; от 250 001-ия до 350 000-ия клас – 80% от пълната субсидия за един глас и т.н.
Вижте повече.