Из българското законодателство през изминалата седмица (23 януари – 27 януари 2017 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалата седмица. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор.Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

Акценти в законодателните изменения през изминалата седмица 23 януари – 27 януари 2017 г.: 

I. В Държавен вестник, бр. 8 от 24.01.2017 г., бяха обнародвани следните актове:

Основните промени в Гражданския процесуален кодекс включват: 1.) Възстановяване на касационното обжалване на искове за родителски права, лични отношение и издръжка на дете в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение в брака има ненавършило пълнолетие дете; и 2.) Изключване на потребителските спорове от обхвата на арбитражните съдилища, освен ако двете страни не са дали изрично съгласието си за това след началото на спора. Започналите арбитражни производства по потребителски спорове се прекратяват. Арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Нищожността може да се констатира служебно от Софийски градски съд в производство по издаване на изпълнителен лист или от Върховния касационен съд по повод искова молба от заинтересованата страна или по искане на прокурора, без ограничение във времето. Създава се задължение председателите на арбитражните съдилища да представят до министъра на правосъдието заявление за вписване в регистъра на арбитражните съдилища към министерството.

Повече подробности.

По Норвежкия механизъм 95,1 млн. евро ще се предоставят по програми в секторите развитие на бизнеса, иновации и МСП, околна среда, изменение на климата и нисковъглеродна икономика, правосъдие и вътрешни работи, социален диалог и достойни условия на труд.

Крайният срок за договаряне на средствата по програмите е 30 април 2021 г., а крайният срок за изпълнение на проектите – 30 април 2024 г.

Повече информация.

115 млн. евро, предвидени по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, ще бъдат насочени за приобщаване, заетост на младите хора и намаляване на бедността. Предвиден е финансов ресурс за околна среда, изменение на климата и нисковъглеродна икономика, както и за енергийна сигурност. Ще се стимулират дейности за предприемачество в областта на културата, културното наследство и сътрудничество, гражданското общество.

Повече информация.

II. В Държавен вестник, бр. 9 от 26.01.2017 г., бяха обнародвани следните актове:

С Указа президентът насрочи извънредните парламентарни избори да се проведат на 26 март 2017 г.

За информация.

III. На последното заседание на Министерски съвет от 25януари (сряда) бяха взети следните решения:

Годишният доклад е изготвен от администрацията на Министерството на младежта и спорта на базата на събрана и анализирана информация, подадена от централните и местни органи на властта, данни от Националния статистически институт, Евростат, както и други национални и международни проучвания, реализирани в отчетния период. Специално за целите на доклада са използвани данни от национално представително проучване сред младите хора в страната, проведено в рамките на Междинната оценка на въздействието на Национална стратегия за младежта (2010-2020) от агенция ЕСТАТ.

Годишният доклад представя информация за социално-икономическото положение на младежите и предприетите мерки за тяхното развитие от страна на държавните институции и местните власти. Информацията покрива деветте основни приоритетни области в Националната стратегия за младежта (2014-2020) и отчита изпълнението и напредъка съобразно 21 ключови индикатора, част от които са заетостта и безработицата при младите хора, напусналите образователната система, професионалното ориентиране и реализация, младите хора в малките населени места и селските райони и др.

През 2015 г. значително е нараснал броят и капацитетът на постоянните социални услуги за младежи в неравностойно положение, а също така и размерът на отделните за целта финансови средства. В края на 2015 г. общият брой социални услуги в общността, включително от резидентен тип, е 1223 с капацитет 19 037 места. В сравнение с 2014 г., броят на услугата се е увеличил с 382, а капацитетът е с 1070 места по-голям.

По отношение на гражданската активност и в частност участието на младежите в различни организации, 73% заявяват, че не членуват никъде, което представлява известно намаление в сравнение с предишни години. Най-много са включилите се в спортни клубове (14,5%), следвани от младежите, участващи в благотворителни/хуманитарни организации. Според резултатите от национално представително проучване сред младите хора в страната, причините за това са недостатъчното популяризиране на тези организации сред групите, за които са предназначени, както и липса на заинтересованост на младежите да участват в подобни форми на граждански инициативи.

Повече информация

От 1 януари 2017 г. размерът на минималната работна заплата е 460 лв. Размерът й е увеличен с 9,5% спрямо миналата година. С повишаването ще се мотивират търсещите работа и ще се гарантира по-добро задоволяване на потребностите на наетите на минимална работна заплата и техните семейства. С промяната се очаква да бъде намален и рискът от бедност сред работещите. За повишаването на минималната работна заплата способства икономическият растеж, устойчивите темпове на БВП през последните години, увеличението на броя на заетите и ръстът на средната работна заплата в страната. От 1 януари минималната работна часова ставка е 2,78 лв.

Постановлението е прието след проведено обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

За подробности.

Размерът на линията на бедност за страната за 2017 г. ще бъде 314 лв., което е с 14 лв. повече в сравнение с миналата година. Линията на бедност се определя на база на методика, утвърдена от Министерския съвет. Показателят се изчислява в зависимост от данните в изследването „Наблюдение на домакинските бюджети“, което се прави ежегодно от Националния статистически институт.

Линията на бедност се използва като параметър при формирането на социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище.

Постановлението е прието след проведено обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Повече подробности.

IV. На Портала за обществени консултации (www.strategy.bg ) бяха публикувани следните актове:

Предлаганите промени в Постановление № 288 на МС от 04.11.2016 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане целят да осигурят по-дълъг преходен период за подготовка на системата за предоставяне на социални услуги за прилагане на новите подходи за оценка и работа.

Новите правила за оценка на потребностите и разработване на  индивидуален план за подкрепа от доставчиците на социални услуги ще влязат в сила от 1 януари 2018 г. Преходният период за подготовка на общините за профилирането и промяната на наименованията на социалните услуги се удължава до 30 април 2018 г.

Можете да изпращате мнения и коментари до 08.02.2017 г. включително.

V. В 43-тото Народно събрание бяха гласувани следните актове:

На 24 януари 2017 г. ЗИД на Закона за правната помощ бе приет на второ четене в пленарна зала. До момента право на безплатна правна помощ имат лицата с доходи под социалния праг (т. нар. гарантиран минимален доход), който е 65 лв. месечно. Предложените промени в Закона за правната помощ предвиждат право на безплатен адвокат да имат хората с месечни доходи под определената за страната линия на бедност. За 2016 г. тя е 300 лв. Това значително разширява кръга на лицата, които ще могат да се възползват от заплащани от държавата адвокатски услуги при наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции. Целта е да се гарантира равен достъп до правосъдие.

Законопроектът създава възможност регионалните центрове да предоставят изнесени консултации и правни съвети на място за хора от съответния съдебен район, живеещи в селища от областта или настанени в социални домове.

Регламентира се и процедурата по предоставяне на правна помощ от националния телефон 0700 18 250, който бе въведен пилотно през 2013 г.

Предстои измененията да бъдат обнародвани в Държавен вестник.
За повече информация.