Из българското законодателство през изминалата седмица (6 февруари – 10 февруари 2017 г.)

Акценти в законодателните изменения през изминалата седмица 6 февруари – 10 февруари 2017 г.: 

I. В Държавен вестник, бр. 13 от 07.02.2017 г., бяха обнародвани следните актове:

• Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ

С приетите промени право на безплатна правна помощ ще имат хората с месечни доходи под определената за страната линия на бедност. За 2017 г. тя е 314 лв. Това значително разширява кръга на лицата, които ще могат да се възползват от заплащани от държавата адвокатски услуги при наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции, тъй като до момента такова право имаха хората с доход под социалния праг (т. нар. гарантиран минимален доход), който е 65 лв. месечно. Целта е да се гарантира равен достъп до правосъдие. Допълнително се регламентира процедурата по предоставяне на правна помощ от националния телефон 0700 18 250. В двугодишен срок от обнародването на промените се въвежда единна информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път от всички адвокатски съвети.
Подробна информация.

• Закон за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража

Сред приетите изменения е и ред, по който всеки лишен от свобода или задържан под стража може да търси защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отношение. Това става чрез писмено искане предявено директно пред административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража или чрез началника на затвора или на съответната областна или районна служба „Изпълнение на наказанията“, който е длъжен да изпрати искането в административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража в тридневен срок от получаването му заедно с данни относно основанието за оспорваното действие или бездействие. В 14-дневен срок от постъпването на искането, съдът може да провери чрез органите на полицията, прокуратурата, омбудсмана, вещо лице или неправителствени организации, както и по всякакви други начини, действията и бездействията, чието прекратяване се търси, и основанието за тях.

Съгласно приетите измененията, за нарушение на забраната за подлагане на осъдените и задържаните под стража на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение се счита и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Повече информация.

• Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост

Изрично се регламентира възможността за безвъзмездното прехвърляне на имоти частна държавна собственост на общини за задоволяване на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение при спазване на правилата с областта на държавните помощи. В изключителни случаи, свързани с реализиране на обекти, необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение (при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи), както и по отношение на инвеститор, получил сертификат за инвестиция от клас А, клас Б или за приоритетен инвестиционен проект, общините имат право да продават, заменят, даряват, внасят като непарична вноска в капитала на търговски дружества придобитите имоти или да учредяват право на строеж или право на ползване върху придобитите имоти частна държавна собственост.

При нереализиране на предвидените мероприятия в срок до 5 години от придобиването на имотите общините ще са длъжни да прехвърлят собствеността върху тях на държавата.

Повече подробности относно останалите изменения можете да намерите тук.
 

• Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс

Създава се глава петдесет и шеста „а“ , с която се регламентира процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела.

Пълният текст на приетите изменения можете да намерите тук.

• Указ № 66 за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за концесиите, приет от 43-то Народно събрание на 24 януари 2017 г., и мотивите към указа

Сред мотивите на президента, упражняващ конституционното си право на вето върху приетия от Народното събрание Закон за концесиите, са: 1.)  неправомерното лишаване на Министерския съвет от водещата позиция по възлагане на концесии, доколкото законът предвижда тези функции да се прехвърлят на отделен министър; 2.) функциите на концендент да се изпълняват от кмета, а не от общинския съвет като орган на местно самоуправление, както е предвидено в Конституцията; 3.) недостатъчно гаранции за защита на обществения интерес, доколкото е предвидена възможност за преценка от страна на концедента в кои случаи концесионерът да плати или да не плати концесионно възнаграждение, която преценка не е обвързана с конкретни и измерими критерии, а се базира на формулировки като „справедливо разпределение на икономическата и финансовата изгода“ и „постигането на социално приемлива цена на услугите“, създаващи широки граници на субективизъм; 4.) противопоставянето между „ползата на обществото“ и „ползата на публичния орган“ и др.

Пълния текст на Указ.

II. На заседание на Министерски съвет (служебен), проведено на 08.02.2017 г. (сряда), бяха взети следните решения:

• Разпореждане за промяна на органа, който да упражнява правата на държавата в „Национален дворец на културата – Конгресен център София” ЕАД – София

Вицепремиерът по подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018 Деница Златева ще упражнява правата на държавата в капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД. Досега принципал на държавното дружество беше вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика. Приетото от правителството разпореждане е свързано със структурните промени в кабинета.

Повече информация.

• Решение за приемане на Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца 2017-2020 г.

Програмата представлява национална рамка за координация между държавните органи, представителите на гражданското общество и неправителствения сектор във връзка с необходимите мерки за превенция на насилието във всичките му форми.

Документът съдържа осем приоритетни области. Акцент е поставен върху повишаването на ефективността на мерките за закрила и за създаване на ефективна система за превенция на домашното и сексуалното насилие над децата. Набляга се върху необходимостта от разработване на нови и популяризиране на съществуващите към момента механизми, вкл. националните телефонни линии, чрез които децата да могат да сигнализират навреме за съществуващи проблеми, за да не се стига до акт на насилие.

В стратегическия документ са заложени също дейности за мониторинг и подобряване на взаимодействието между институциите, вкл. НПО, и организациите в работата по случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие.

План за действие за периода 2017-2018 г. следва да се приеме в едномесечен срок,, след което до 31 януари на 2019 година - двугодишен план за действие за периода 2019-2020 г.

Повече информация можете да намерите тук , а от следния линк можете да свалите и текста на Програмата.

• Решение за приемане на Национална програма за закрила на детето за 2017 г.

Подобряването на политиките за подкрепа на децата и семействата е един от акцентите в Програмата. Документът се фокусира също върху осигуряването на равен достъп до образование и здравеопазване и създаване на условия за развитие на подрастващите в сигурна и безопасна среда. С приемането на програмата се търсят решения и на предизвикателствата, свързани с непридружените деца-бежанци, търсещи или получили международна закрила в страната.

Сред най-важните задачи в документа е продължаването на процеса на деинституционализация на грижата за деца и изпълнението на Актуализирания план за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“. Заложени са и конкретни дейности за мониторинг и подобряване на работата на системата за закрила на детето.

Информацията е публикувана тук.