Из българското законодателство през изминалата седмица (1 май – 12 май 2017 г.)

Акценти в законодателните изменения през изминалата седмица 1 май- 12 май 2017 г.:

I. В Държавен вестник, бр. 35 от 02.05.2017 г., бяха обнародвани следните актове:

• Правилник за организацията и дейността на Народното събрание

Обнародван бе Правилникът за организацията и дейността на действащото 44-то Народно събрание. Няма промяна по отношение на взаимодействието между парламента и неправителствените организации, регламентирано в глава Шеста от Правилника. Промяна има в минималния срок, в който трябва да бъде публикуван дневният ред на редовните заседания на комисиите – от 3 на 2 дни.

Подробности.

II. На заседание на Министерски съвет (служебен), проведено на 03.05.2017 г. (сряда), бяха взети следните решения:

• Решение за одобряване на Доклад за самооценка на изпълнението на ангажиментите, предвидени във Втория план за действие на България по Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление” за периода 2014-2016 г.

Министерският съвет одобри Доклад за самооценка на изпълнението на ангажиментите, предвидени във Втория план за действие на България по Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“ за периода 2014-2016 г. Докладът все още не е публикуван.

„Партньорство за открито управление" е международен проект, чиято цел е да бъдат постигнати конкретни ангажименти от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяването на гражданите, борбата с корупцията чрез използваното на новите технологии и укрепване на управлението. Началото на инициативата бе дадено на 20 септември 2011 г. в Ню Йорк, където осем държави-основателки (Бразилия, Индонезия, Мексико, Норвегия, Филипините, Южна Африка, Великобритания, САЩ) одобриха Декларация за открито управление и обявиха своите планове за действие. България се присъедини през април 2012 г. и оттогава е активен участник. Разработени са три национални плана за действие с конкретни ангажименти за открито управление.

Повече информация.

III. На Портала за обществени консултации (www.strategy.bg) бяха публикувани следните актове:

•  Проект на Национална пътна карта за научноизследователска инфраструктура (2017-2023)

Националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура е едно от необходимите условия за постигане на целите, залегнали в Споразумението за партньорство на Република България с Европейската комисия през програмния период 2014-2020.

В настоящата Национална пътна карта за научноизследователска инфраструктура 2017-2023 г. са включени основните 22 научни инфраструктурни  комплекси с доказан потенциал за развитието на науката в България. Тези инфраструктури са групирани в шест тематични области, както следва: Енергия (4), Околна среда (4), Здраве и храни (7), Природни и инженерни науки (3), Социални и културни иновации (2) и Електронна инфраструктура (2).

Подробности, както и възможност за изпращане на коментари и становища до 2 юни наследния линк

• Проект на актуализирана Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014-2030 г. и План за действие към нея за периода 2017-2020 г.

Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България, 2014-2030 г. (НСУРТБ) е приета от Министерския съвет през 2014 г. Промените в геополитическата обстановка и динамиката на политическите и икономическите процеси по света и в България от последните години обаче създават спешна необходимост от актуализация на стратегическата рамка за развитие на сектора.

Сред слабите страни на България като туристическа дестинация е посочено недостатъчно доброто взаимодействие между държавната администрация и НПО в сферата на туризма. Сред специфичните акценти във формулираната мисия на Министерството на туризма – да създава благоприятна среда и условия за повишаване на конкурентоспособността на туристическия сектор, качеството на предлагания туристически продукт и устойчивото развитие на дестинацията и туристическите райони – е и установяването на дългосрочни партньорства на международно, национално, регионално и местно ниво между всички заинтересовани страни – международни организации, държавни и общински институции, частен сектор, неправителствени организации и общество. Конкретно ролята на НПО сектора е видяна при: разработване и изпълнение на стратегия за развитие на човешките ресурси в туристическия сектор; взаимодействие с Министерството на околната среда и водите във връзка с реализиране на Стратегията за устойчиво използване на черноморските крайбрежни екосистеми, както и провеждане на тематични събития за насърчаване на отговорното използване на защитените територии и зони за целите на туризма; насърчаване на земеделските производители и населението от селските райони за развитие на селски туризъм като печеливш бизнес и провеждане на обучения; разработване на стратегия и план за развитие на медицинския туризъм в България; при развитието на културния туризъм.

Предвидените промени в нормативната уредба, свързани с неправителствения сектор, включват: законодателна регламентация на вида и критериите за представителност на НПО сектора в туризма, както и обвързване на представителността на националните туристически НПО с членството им в авторитетни международни глобални и регионални браншови, продуктови и професионални организации.

В предложеният План за действие за разписани конкретните действия, по които се предвижда да бъде включен НПО сектора като партньор в изпълнението.

Имате възможност да изпращате мнения и коментари до 28 май чрез Портала за обществени консултации.

• Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Устройствен правилник на Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.

Предложеният проект на устройствен правилник на Министерството за  българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. (МБПСЕС 2018 г.) урежда организацията, реда на дейност, функциите и числеността на персонала на министерството, правомощията на министъра като национален координатор за подготовката и провеждането на Председателството. Основната дейност по подготовката и провеждането на българското председателство се осъществява от двете специализирани дирекции - „Подготовка и провеждане на Председателството“  и „Комуникация, пресцентър и културна програма на Председателството“.

В постановлението изрично е посочено, че министърът си сътрудничи с неправителствените организации при осъществяване на правомощията си.

Подробно можете да се запознаете с проекта на Устройствен правилник ТУК. До 25 май можете да изпращате своите коментари и становища по предложения проект.

• Проект на Закон за мерките срещу изпирането на пари

Предложението за приемане на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари се налага във връзка със съществените изменения, които се следва да бъдат направени до края на юни 2017 г. с оглед изпълнението на изискванията на Директива (ЕС) 2015/849. Сред новите елементи, които са предвидени в Директивата и съответно трябва да бъдат изпълнени от страните членки са: извършване на национална оценка на риска (НОР); въвеждане на регистър на действителните собственици на юридическите лица и другите правни образувания, които са регистрирани на територията на страната, както и по отношение на действителните собственици на тръстове, които са регистрирани по законодателствата на други юрисдикции, но използват българската финансова система; извършване на комплексна проверка за идентифициране на клиентите на задължените субекти по ЗМИП, като се въвеждат засилени или опростени мерки на база на различни показатели, в т.ч. оценка на риска; увеличаване на капацитета на компетентните национални институции да събират и обменят информация свързана със съмнения за изпиране на пари и финансиране на тероризма, включително и международен обмен; увеличаване на санкциите, които следва да се налагат на задължените субекти при неспазване на изискванията, които въвежда директивата; включване в обхвата на категориите задължени лица на нови групи, като например платформи за търговия с електронни пари; надзор основан на риска и други.

Видовете мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари включват: комплексна проверка  на клиентите; събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване; оценка на риска от изпиране на пари; разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, разкриване на друга информация за целите на закона; контрол върху дейността на задължените субекти; обмен на информация.

Юридическите лица с нестопанска цел са сред задължените лица както и съгласно сега действащия по закон.

Очаквайте повече информация по темата на www.bcnl.org, поставяща въпроса доколко всички ЮЛНЦ следва да бъдат третирани наравно с останалите задължени лица (като банки, нотариуси и т.н.). Подробности можете да намерите ТУК, а срокът за изпращане на коментари и становища е 9 юни.