Из българското законодателство през изминалата седмица (22 - 26 юли 2019 г.)

Акценти в законодателните изменения през изминалата седмица 22 - 26 юли 2019 г.: 

I. В Държавен вестник бр. 58 от 23 юли 2019 г. беше обнародван:

• Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето

С измененията в закона се легализира професията на здравните медиатори. С нова ал. 2 на чл. 29 в Закона се казва, че дейността на общините по провеждане на политики в областта на здравната профилактика сред населението и на лекарите при и по повод на предоставяната медицинска помощ може да се подпомага от здравни медиатори. Тази дейност може да се подпомага и от юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в съответната област. До 4 месеца предстои министърът на здравеопазването да определи с наредба изискванията за дейността на здравните медиатори, както и условията, реда и критериите, по които ЮЛНЦ ще могат да подпомагат дейността на общините при провеждане на политики в здравната област и при предоставяне на медицинска помощ от лекарите. 

Можете да се запознаете подробно с измененията.

II. На Портала за обществени консултации (www.strategy.bg) бяха публикувани следните актове:

• Проект на ПМС за изменение и допълнение на ПМС № 100/08.06.2018 г. за създаване и функциониране на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст.

С оглед необходимостта от преодоляване на риска от отпадане на деца и ученици в задължителна предучилищна или училищна възраст, които са записани, но не посещават редовно детска градина или училище с проекта на Постановление за изменение и допълнение на ПМС № 100/08.06.2018 г. се предвижда да се създадат и постоянно действащи звена – екипи за превенция. Съставът на тези екипи се определя със заповед на директора на детската градина или училището, като се включват освен техни представители и представители на институциите, определените със заповедта на началниците на регионалните управления на образованието за създаване на екипите за обхват. Така, в екипите за превенция могат да бъдат включени представители на детска педагогическа стая, представители на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, на регионалните здравни инспекции, кметове и кметски наместници на малки селища и представители на други институции,  а също и лица, които работят с институциите по въпросите на обхващането, включването и превенцията на отпадането от образователната система на децата и учениците.

Подробности за правомощията на екипите за превенция има в проекта на ПМС, с който можете да се запознаете на страницата на Портала за обществени консултации. Коментари и предложения по проекта за изменения можете да изпращате до 22.08.2019 г.

На образователна тема са публикувани още два проекта на актове за обсъждане:

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка – с основно предложение за повече свобода на учителите при планиране на методическата им работа, като се премахва формалната структурата на годишното тематично разпределение, както и изискванията за заверката му при преструктуриране. Консултацията е отворена до 23.08.2019 г.

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование – отворен за коментари до 22.08.2019 г.

III.  В 44 НС са внесени за разглеждане и гласуване следните законопроекти:

• Закон за изменение и допълнение на Закона за народните читалища (сигнатура: 954-01-54, дата на постъпване: 25/07/2019)

Предложените промени включват:

- Конкретизиране на ролята на министъра на културата по анализиране и обобщаване на информацията за дейността на народните читалища и спазването на правила за разходването и отчитането на държавната субсидия на годишна база; в това число като формулира условията по предоставяне, разходване и отчитане на средствата по държавната субсидия чрез приемане на наредба в 3-месечен срок от влизане в сила на измененията в закона. Тя ще урежда дейностите, които се финансират от държавния бюджет, стандартите, при които се извършва финансирането, начина на определяне на индивидуални за читалищата размер на средствата и реда за отчитане на получените средства;

- Ролята на Националния съвет по читалищно дело всяка година до края на месец май да взема отношение по анализа, направен от министъра на културата за състоянието на народните читалища, като прави изводи и предложения за подобряване и развитие на условията за читалищна дейност в страната;

- Въвеждане на изискване поне половината от учредителите на народно читалище да имат постоянен или настоящ адрес в седалището на читалището;

-  Изясняване на правомощията на ОС по отношение приемането на „годишния финансов отчет и годишния доклад за дейността на читалището“ – чл. 14, ал. 1, т. 8;

- Отпадане на изискването решение за откриване на клонове на читалището да се съгласуват с общината;

- Промени в предвидения в закона ред за свикване на заседание на ОС, в това число по отношение на изискванията за връчване на покани по чл. 15, ал. 2 – посочва се за достатъчно поканата да бъде връчена на членовете на ОС 10 дни преди провеждане на заседанието, в случай че не е предвидено друго в Устава;

-  Изискуемият кворум за провеждане на заседание на ОС да стане половината от членовете с право на глас – независимо дали е за редовно или извънредно заседание на ОС;

-Предлага се и 3 месеца да е срокът, в който органите на читалището да могат да продължат работата си след изтичането на мандата им за това;

- За председателя на читалището се предлага изрично задължение за отчитане пред ОС веднъж годишно за изминалата календарна година.

- Секретарятда е фигура само ако Уставът е предвидил назначаването на секретар, като се предвижда представителните му функции да се възлагат и определят от настоятелството (а не както досега заедно и поотделно с председателя на читалището). За Секретарят също се предвижда ежегодно отчитане на дейността му пред ОС, както и забрана да е член на Настоятелството.

- Правото за получаване на финансиране се предвижда да възниква след изтичане на една година от вписването на читалището в регистъра, воден от Министерство на културата. Предвидени са обстоятелства, при които читалище няма да има право да получи държавна субсидия, едно от които е липсата на дейност пред предходната година.