Из българското законодателство през изминалата седмица (7 – 11 октомври 2019 г.)

Акценти в законодателните изменения през изминалата седмица 7 – 11 октомври 2019 г.: 

I. В Държавен вестник бр. 79 от 8 октомври 2019 г. беше обнародвана:

• Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8 от 2018 г. за организацията и дейността на Съвета за партньорство към Висшия съдебен съвет

Съветът за партньорство към Висшия съдебен съвет има за цел да осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдии, прокурори и следователи.

В Съвета участват - трима изборни членове на ВСС; по един представител на организация на съдии, прокурори и следователи, които защитават професионалните им интереси и чийто членски състав е не по-малък от 5 на сто от съответния брой на съдиите, прокурорите и следователите и шестима съдии, четирима прокурори и един следовател – представители на магистратите, нечленуващи в организации, които защитават професионалните им интереси.

С измененията на Наредбата се облекчава процедурата за предлагане на членове в Съвета от професионални организации на съдии, прокурори и следователи, които са участвали в предишната процедура по попълване на състава на Съвета. Тези организации могат да потвърдят заявленията си от предходната процедура в 14-дневен срок от влизането в сила на промените в Наредбата.

Можете да се запознаете с текста на Наредба № 8 от 2018 г. за организацията и дейността на Съвета за партньорство към Висшия съдебен съвет преди последните й изменения тук , а с измененията и допълненията тук.

II. На Портала за обществени консултации (strategy.bg) бяха публикувани:

• Стратегия за корпоративна социална отговорност 2019 - 2023 г.

По своята същност корпоративната социална отговорност (КСО) представлява ангажимент от страна на ръководството на компаниите да гарантира, че управленските решения и ежедневни действия, отчитат специфичните интереси на клиентите, доставчиците, потребителите, служителите и обществеността, намираща се в районите, в които оперира компанията, в т.ч.  в сферата на околната среда и на всички други субекти, спрямо които дейността ѝ има пряко или косвено отношение. Ключова предпоставка за реализирането на КСО дейности и политики е и принципът „Прави добро“, т.е. всеки, който има намерение да реализира КСО практики, следва преди да пристъпи към реализацията им, да е изпълнил коректно законово вменените си задължения.

За новия стратегически период са предвидени четири основни цели:

- Устойчиво прилагане на прозрачни, социално отговорни управленски и бизнес практики

- Стимулиране на КСО перспективата при ресурсното инвестиране и потребление

- Утвърждаване на среда, която насърчава компаниите и публичните структури да включват в дейността си национални и международни практики и изисквания за социално отговорно поведение и управление.

- Обвързване на КСО и социалното предприемачество.

Със Стратегията и планът за изпълнението й може да се запознаете тук.

• Наръчник за привличане на гражданска ангажираност (crowdsourcing) и на гражданска ИТ подкрепа (civic hacking)

Публикуван е наръчник за използването на два иновативни  метода за гражданско участие - привличане на гражданска ангажираност (crowdsourcing) и на гражданска ИТ подкрепа (civic hacking). Наръчникът разглежда следните въпроси, свързани с тях:

- в какви случаи могат да се използват;

- в какви случаибиха били най-ефективни;

- в кои сфери публичните институции могат да търсят необходимия ресурс за набавяне на информация, организиране на инициативи или достъп до ИТ експертиза.

В Наръчника са включени референции към конкретни примери за прилагане на двата инструмента, както и информация за източници на допълнителна информация.

Пълният текст на Наръчника 

• Практически наръчник и инструментариум за по-доброрегулиране

Публикуван е практически наръчник с фокус анализа на добри международни практики и подходи за по-добро регулиране, въз основа на които да се идентифицират подходящи за адаптиране към българския контекст инструменти за прилагане, мониторинг и оценяване в процеса на изготвянето на нови или подобряването на действащите политики и законодателство.

В наръчника подробно се разглежда метода на оценка на въздействие, като се обръща внимание на последващата оценка на въздействието и включването на различните заинтересовани страни.

Пълният текст на Наръчника