Без ратификация на България предстои да влезе в сила Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи

За Конвенцията

На 27.11.2008 г. на 104-то заседание на Комитета на Министрите на страните членки на Съвета на Европа е приета Конвенция за достъпа до официални документи (за кратко - Конвенцията; неофициален превод изготвен от Програма достъп до информация вижтетук). Конвенцията е първият обвързващ международен правен инструмент, който признава общо право на достъп до официални документи, съхранявани от публичните институции. С него се гарантира прозрачността на публичните институции, която е основна характеристика на доброто управление и показател за това дали едно общество е наистина демократично и плуралистично. Правото на достъп до официални документи също е и от съществено значение за развитието на хората и за упражняването на основните права на човека. То засилва легитимността на публичните власти в очите на обществеността и нейното доверие в тях.

За да влезе в сила приетата през 2008 г. Конвенция за достъпа до официални документи, тя трябва да е ратифицирана от 10 държави. Към момента тя е ратифицирана от 9 държави – Босна и Херцеговина, Естония, Финландия, Норвегия, Молдова, Хърватия, Черна гора, Литва и Швеция, и е подписана от още 9. През май 2020 г. парламентът на Украйна ратифицира Конвенцията, с което се очаква процедурата по десетата ратификация да приключи скоро и тя да влезе в сила до края на годината.

До момента България не е подписала Конвенцията, въпреки че още през 2010 г. тогавашният председател на Народното събрание г-жа Цецка Цачева съобщава за „наличието на воля в 41-то Народно събрание България да се присъедини и ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи.“

Съответства ли българската нормативна уредба на Конвенцията?

Достъпът до обществена информация в България е регламентиран със Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Изготвеният от Програма достъп до информация Анализ на съответствието на българското законодателство за достъп до обществена информация и Конвенция за достъп до официални документи, приета от Комитета на министрите към Съвета на Европа показва, че ЗДОИ почти напълно отговаря на минималните стандарти за защита на правото на достъп до обществена информация заложени в Конвенцията, с изключение на:

• Достъп до класифицирана информация или друга защитена тайна при надделяващ обществен интерес – съгласно Конвенцията (чл. 3, ал. 2), за да се постанови отказ за достъп до информация следва освен наличие на основание да се извърши и тест за наличие на надделяващ обществен интерес. Съгласно ЗДОИ (чл. 37, ал. 1, т.1) обаче такъв тест не се прави по отношение на класифицирана информация или друга защитена тайна. Изключение е класифицираната информация, която представлява държавна или служебна тайна, за околната среда, за която се предвижда тест за надделяващ обществен интерес съгласно чл. 20, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда.

• Публичната институция трябва да помага на заявителя, в разумни граници, да идентифицира търсения официален документ – това задължение закрепено в чл. 5, т.1 от Конвенцията не е регламентирано в ЗДОИ

• Обучение на публичните институции по техните задължения и ангажименти при упражняването на това право - ЗДОИ предвижда задължение на ръководителите на задължените субекти по чл. 3 от ЗДОИ да обучи служителите само относно активното публикуване на информация (чл.15). Няма задължения за обучение на служителите относно ефективното упражняване на правото на информация от гражданите.

Предимства от ратифициране на Конвенцията

Фактът, че българското законодателство отговаря почти напълно на изискванията, заложени в Конвенцията, не следва да се счита за довод, че ратификацията ѝ е излишна. Напротив – синхронизирането на вътрешната правна уредба с Конвенцията е предпоставка за нейното подписване и последващо ратифициране.

Още през 2010 г. Министерство на външните работи признава важното политическо значение на подписването и ратификацията на Конвенцията – „следва да направим това, главно от външно политическа гледна точка, за да демонстрираме политическа воля да прилагаме принципите на откритост и прозрачност в управлението на държавната администрация“ (Становище на зам.-министър Люцканов, 23.07.2010 г.)

Освен утвърждаване на принципа на откритост, ратификацията на Конвенцията ще спомогне и за развитие на добрите практики за осигуряване на достъп до обществена информация. Това ще става най-вече посредством механизма за мониторинг заложен в Конвенцията. С влизането ѝ в сила ще се създаде „Група от специалисти“, която ще изготвя доклади относно адекватността на мерките в закона и практиките, предприети от държавите страни по Конвенцията, за да прилагат разпоредбите, заложени в Конвенцията. (чл. 11). Тези доклади ще се представят пред „Консултативен орган на държавите страни по Конвенцията,“ който от своя страна ще има възможност да прави предложения и препоръки на държавите страни по Конвенцията.