Защо НПО са задължени лица по ЗМИП и могат ли да отпаднат?

Интервюто е част от поредицата "За да не питаме само Google..."

Надя Шабани има магистърска степен по право от Софийския университет и специализация по международно право и международни организации. Работи в БЦНП от основаването му през 2001 до 2009 г., като се връща отново през 2012 г. В този период е председател на Държавната агенция за закрила на детето. В БЦНП работи по въпроси, свързани с учредяване на НПО, публично-частни партньорства, добро управление и социално договаряне. Организацията е член на Глобалната НПО Коалиция, която има представители и в Консултативния форум на частния сектор на FATF. БЦНП е част и от международния Eкспертен хъб за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма с представители от 29 страни.

.

ЕДНА ОТ АКТУАЛНИТЕ ТЕМИ ЗА ТОВА КЪДЕ И КАК СЛЕДВА ДА СА ОТЧЕТНИ НПО Е СВЪРЗАНА С ТЕМАТА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА. КАК ТЕЗИ СЕРИОЗНИ ТЕМИ СЕ СВЪРЗВАТ С НПО?

НПО са задължени лица (с изисквания да приемат специални вътрешни правила и да прилагат мерки за идентификация на своите дарители, партньори, клиенти и пр.) още по силата на предходния Закон за мерките срещу изпирането на пари. Години наред НПО след регистрацията си имаха основно задължение да приемат примерни вътрешни правила. През 2015 г. Европейски съюз прие нова Директива (Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма), която въведе много по-строги правила и изисквания към задължените лица в борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Понеже исторически НПО са част от задължените лица по силата на предходния закон за мерките срещу изпирането на пари, затова и сега попаднаха в обхвата на новото законодателство като задължени лица. Принципно, по силата на Директивата те не стават автоматично задължени лица. Даже практика в Европа е по-скоро не НПО да са на общо основание задължени лица, а по-скоро да спазват мерки, ако секторните оценки на риск налагат това за конкретен сегмент от тях.

Така или иначе, НПО на общо основание попадат в обхвата на българския закон и, съвсем простичко казано, имат следните задължения: обявяване на лицата, които следва да се считат за действителен собственик, да прилагат подходящи мерки за наблюдение на своите сделки, да прилагат текущо и разширено наблюдение на големи и необичайно големи сделки, уведомление на ДАНС при съмнение, че организацията им може или е използвана за пране на пари, обучение на екипа и съхранение на информацията поне 5 години. Повече за общите (за всички) и специални (за определена категория) задължения.

ИМА ЛИ В БЪЛГАРИЯ СЕКТОРНА ОЦЕНКА НА НПО?

Към момента е направена единствено националната оценка на риска. В нея са споменати НПО в следния контекст: "Потенциалният риск (ограничен) за отклоняването на средства, предназначени за дейността на юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) или за религиозни дейности в България, за финансиране на тероризъм.“ – стр. 3 от Резюмето.

Оттук насетне ще е много важна секторната (за НПО) оценка на риска. Тя предстои за България. Това е важен процес, който трябва да отрази евентуално кои са местата или зоните (сферите), в които може да се наблюдава по-голяма уязвимост за дейността на НПО.

КАК СЕ ПРИЛАГА НОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО?

Това, което е важно да се знае за частта, която засяга НПО – винаги трябва да се прилага специален подход, адаптиран спрямо НПО (за тази категория следва да важат само специалните разпоредби както в ЗМИТ, така и ППЗМИП). Това беше много важен подход, който бе възприет от българския законодател (44 Народно събрание), както и после от ДАНС при разработването на подзаконовата нормативна база. Слагането под „общ похлупак“ на НПО, наред с другите задължени лица (като банки, нотариуси, застрахователи и пр.) е от една страна неправилно, от друга – неефективно. Неправилно е, защото директивата въвежда тези по-високи изисквания само за специални групи задължени лица, които оперират с големи финансови ресурси (банки, кредитни институции), посредници при финансови трансакции (застрахователи, лизингови предприятия), предметът им на дейност е специфичен (пенсионноосигурителни дружества, одитори и пр.).  Далеч не всички фирми в България са задължени лица по ЗМИП. Така че няма основание – нито в  Директивата, нито в националната оценка на риска да се мисли, че всички НПО са наравно с банките по уязвимост или отговорност. От друга страна, не би бил и ефективен този подход – НПО не е възможно, а и не се налага да правят сложните комплексни проверки на своите дарители, клиенти и пр.

Нека припомним, че НПО са доста отчетни – освен ежегодното задължение за изпращане на отчети до НСИ и данъчната администрация, те подготвят публични отчети, които се изпращат до Агенция по вписванията, а за тези със статут в обществена полза е подробно посочено какво трябва да включва отчета: съществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати; размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства; вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите; финансовия резултат (чл. 40, ал. 2 ЗЮЛНЦ).

Така че на този етап избраният подход на законодателят е правилен – специална група със специални правила. Друг е въпросът как се прилагат.  А и остава най-същественият въпрос – дали трябва въобще да останат на общо основание НПО като задължение лица, или съобразно секторната оценка да се предвидят специални правила за тази група НПО, които имат по-голяма уязвимост за рискови фактори по повод прането на пари или финансирането на тероризма.

ИМА ЛИ ПРОБЛЕМИ В ПРИЛАГАНЕТО?

Ние като организация, която подкрепя развитието на гражданските организации и най-вече правната среда за тяхната работа, работихме усилено за това да има адаптирани към тяхната дейност примерни вътрешни правила, методология за оценка на риска, специални указания за вписване на действителния собственик. Беше важно, също така, да се направи и кампания сред колегите от НПО сектора, за да се приведат в съответствие с тези нови изисквания. От началото на  август (след публикуване на примерните вътрешни правила и методологията за оценка на риска) направихме над 6 уебинара с почти 100 участника. Все пак, трябва да се отбележи, че кризата с COVID-19 се отрази – да не забравяме, че НПО често са на първа линия, помагат на различни уязвими групи със социална, образователна и друга подкрепа. Въпреки това очакванията ни са, че активните организации са направили необходимото да се съобразят с новите изисквания.

Това, което засякохме в последните месеци, са някои проблеми, които започват да имат НПО с банките. Към момента сме събрали няколко казуса, които искаме да проверим по-сериозно и да се изясни дали това е тенденция или по-скоро единични затруднения на конкретни банкови служители да прилагат новото законодателство, свързано с предотвратяване прането на пари. Някои от най-притеснителните примери са следните:

- отказ за откриване на банкова сметка с аргумент на банката, че се позовават на ЗМИП, без да се изяснява дали е имало проверка и какъв е бил нейният резултат;

- искане за предоставяне на копия от договори за дарения на организацията;

- блокиране на сметка, докато не бъде предоставено ГФО и справка от НАП за приет отчет;

- определяне на НПО като високорискови клиенти за банката и отказ за откриване на сметка без предоставяне на конкретни данни защо НПО са високорискови с аргумент, че такава е политиката на банката;

- откази за кредитиране и издаване на банкови гаранции за НПО при изтъкване на причини за висока степен на неясно какъв риск.

НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ ТОВА ЯВЛЕНИЕ?

Ако това е тенденция, вероятно става въпрос за едно неприятно явление, което се наблюдава в други държави и се нарича bank derisking[1]. Простичко казано, това е случаят, когато банките отказват да сключват договори с клиенти (включително да им откриват банкови сметки), защото ако приложат всички изисквания, които имат като задължение по законодателство за мерките срещу прането на пари и финансирането на тероризма, това ще им коства много ресурси (време и човекодни), и тъй като това е малък сегмент клиенти, просто се отказват от него.

Това явление в крайна сметка не помага на борбата с прането на пари и финансирането на тероризма, а напротив – може да задълбочи проблема. Затова е много по-ефективно да мислим за това как се прилагат адекватни и специални правила, отколкото определени групи принципно да се изключат от тези важни услуги.

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ?

Винаги може да направим няколко неща:

На първо място, по конкретния казус на организацията - да потърсим повече информация защо получаваме отказ или искане за допълнително информация, за да проверим дали имат или не основание.

Но е също толкова важно да помислим за добра обратна връзка към прилагащите това законодателство институции - ДАНС.

Важно е също така да участваме в предстоящата оценка на България за съответствие със стандартите на FATF като представители на НПО-сектора и адресираме проблемите (тук гласността на проблемитесъщо е важна, за да има обективна картина в публичното пространство на това как се прилага законодателството.).

Също така, в момента е публикуван проект за изменение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Предложено е отпадане на някои категории задължени лица. Нашата организация подготви становище по темата, като всеки може да го подкрепи ТУК, както и да изпрати свое становище в рамките на консултацията.

Рубриката е съвместна инициатива на НПО Портала и Български център за нестопанско право, като можете да изпращате вашите предложения за теми ТУК.

--------

FATF (Financial Action Task Force) -  междуправителствен орган, който приема стандартите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма с световен план.

MONEYVAL - Комитет на експертите по оценка на мерките срещу прането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа. MONEYVAL ръководи процеса по оценяване доколко националните законодателства и ефекта от прилагането им съответстват на принципите на международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. В резултат на тези оценки MONEYVAL отправя препоръки към правителствата за необходимите подобрения в законодателството и националните системи от мерки.

Европейски център за нестопанско право (ЕЦНП/ECNL)– организацията активно работи по темата как стандартите и законодателството за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма засяга гражданските организации, човешките права и свободи. ЕЦНП, съвместно с European Foundation Centre (EFC), Human Security Collective (HSC) and Charity & Security Network (CSN), фасилитират Глобалната НПО платформа към FATF, развиват и международния Експертен хъб по мерките срещу ИП и ФТ с представители на граждански организации от 29 страни. ЕЦНП участва в консултирането на европейските институции и международни организации при разработване на стандартите, регулации, както и насоки за прилагането им с оглед спазването на човешките права и запазване пространството за развитие на гражданските организации.

[1]https://www.worldbank.org/en/topic/financialsector/brief/de-risking-in-the-financial-sector

https://www-cdn.oxfam.org/s3fs-public/file_attachments/rr-bank-de-risking-181115-en_0.pdf

https://www.globalcenter.org/publications/understanding-bank-de-risking-and-its-effects-on-financial-inclusion-2/