Партньорство за открито управление е възможност за повече гражданско участие
22 юли 2021 г.Правни
„Партньорство за открито управление“ е международна инициатива, чиято цел е да бъдат постигнати конкретни ангажименти от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяването на гражданите, борбата с корупцията чрез използваното на новите технологии и укрепване на управлението. Началото на инициативата е дадено на 20 септември 2011 г. в Ню Йорк, където осем държави-основателки (Бразилия, Индонезия, Мексико, Норвегия, Филипините, Южна Африка, Великобритания, САЩ) одобряват Декларация за открито управление. В момента България е в подготовката на четвъртия си план към инициативата.
Интервюто е част от поредицата „За да не питаме само Google…”.
Любен Панов е програмен консултант в Европейския център за нестопанско право, който предоставя техническа помощ и експертна подкрепа на местни партньори в областите на регистрация и работа на НПО, данъчно облагане и финансиране на гражданското общество, данъчни стимули за дарения, държавно финансиране и др. теми, свързани с гражданските организации. Любен участва в изготвянето на правила за разпределяне на държавни субсидии в Албания, анализира правната рамка за НПО в Армения и механизмите за социално договаряне в Казахстан и участва в проекти в България, Кипър, Турция и Монголия, и други. Той участва в разработването на CSO Meter - мониторингова рамка за средата на НПО в Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. В периода 2015 - 2017 г. е избран за председател на Обществения съвет на комисията по взаимодействие с гражданското общество и гражданските жалби към българския парламент.
Г-н Панов, какво означава „Партньорство за открито управление“ и каква е вашата връзка с него?
Партньорство за открито управление е уникална инициатива, в която са включени 78 държави, множество граждански организации, както и местни власти от страни по целия свят. Целта на организацията е да направи управлението по-прозрачно, по-отчетно и най-вече по-близко до гражданите.
Самата инициатива е пример за партньорство, защото се управлява от Управителен комитет (Steering Committee), който се състои от равен брой представители на държави и граждански организации. През тази година аз бях избран за нов член на Управителния съвет от квотатата на гражданските организации с мандат от 3 години.
Защо е важна тази инициатива за България? Има ли положителен ефект досега?
Тази инициатива е важна за всяка страна, която иска да работи открито и в интерес на гражданите. Тя стимулира държавите да въвеждат иновативни подходи за по-голяма прозрачност и им помага да се учат от примерите на другите.
В момента България не се справя много добре, защото всяка страна-членка има задължението да приема двугодишни планове за изпълнение на инициативата, а ние не направихме това до края на 2020 г. (когато беше крайният ни срок). За наш късмет, заради пандемията, срокът за приемане на такива планове беше удължен до края на 2021 г. Ако не успеем да приемем такъв план в срок, членството на страната ще бъде замразено.
Добрата новина е, че през тази година Министерски съвет се активизира и стартира процеса по изработване на план.
Каква трябва да е ролята на гражданските организации, какво могат да направят, за да се постигат целите на инициативата?
Ролята на гражданските организации е ключова – те са равноправен партньор на държавата. Те са и основен двигател за реформиране на различни сфери. Неслучайно Инициативата препоръчва създаването на съвместни консултативни органи (multi-stakeholder forums), в които гражданските участници могат да се включват в процеса на обсъждане на приоритетите на Инициативата, а след това да следят и за тяхното изпълнение.
В момента се подготвя четвъртия план за действие на България – какво според вас е важно да се включи в него?
Важно е в следващия план да се включат приоритети, които водят до истинска промяна и по-голяма откритост и прозрачност. Естествено, тъй като за мен е много важна средата за гражданските организации, важно е в плана да залегнат мерки за подобряване на средата за тяхната работа, включително финансова подкрепа за важни техни инициативи. Също така, трябва да се продължи това, което не беше завършено от предходното редовно правителство – създаването на Съвета за развитие на гражданското общество.
Не по-малко важно е не само какви мерки се предлагат, а и как се изпълняват.
Като член на управителния комитет на инициативата каква препоръка ще отправите към българското правителство и към гражданския сектор в България?
Да използват Партньорство за открито управление и да изградят стабилна и работеща система за взаимодействие и публично обсъждане на ключовите политики в страната.
На 18 юни страната ни започна консултации по разработването на Четвъртия национален план за действие в рамките на инициативата. Всяко заинтересовано лице (гражданска организация, в това число браншови и професионални организации, държавна институция, физически или юридически лица) може да подава предложения за мерки и/или тематични области, които да залегнат в плана – вижте изискванията и формуляра ТУК. Крайният срок за предложения е 30 юли 2021 г.
График с дейностите до приемането на Плана може да видите ТУК.
Рубриката е съвместна инициатива на НПО Портала и Български център
за нестопанско право.
Автор: Български център за нестопанско право
Сходни публикации
10 декември 2024 г. Правни
Задължения на ЮЛНЦ във връзка с противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма
Този материал пояснява задълженията на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) във връзка с изпълнението на изискванията на
10 юли 2024 г. Правни
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (07 май – 05 юли 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Национално представителна организация РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 19 ЮНИ 2024 Г. за отказ за
30 април 2024 г. Правни
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (08 – 26 април 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Екология и климатични промениПОСТАНОВЛЕНИЕ № 95 ОТ 4 АПРИЛ 2024 Г. за създаване на Съвет