Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (19 – 23 юли 2021 г.)

НПО Normaтив цели да информира и активизира гражданските организации да участват в законодателните процеси, които засягат гражданския сектор и каузите, които защитават. Бюлетинът се базира на постоянен преглед на законодателството, включващ нормативни актове и документи, които пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. НПОNormaтив включва и информация, свързана с основни задължения на гражданските организации, които следва да изпълняват. Допълнително, бюлетинът съдържа анализи и публикации на теми, свързани с гражданския сектор и контекста, в който се развива.

Бюлетинът се изготвя от правния екип на Български център за нестопанско право.   

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

Нищо

РЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

В сфера права на човека

Българското правителство одобри едностранната декларация, с която трябва да се изплати обезщетение от 2 500 евро по жалба пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушение на правото на жалбоподателя на зачитане на личния и семейния живот и правото на ефективни правни средства за защита, поради извършени процесуално- следствени действия по претърсване и изземване на доказателства в жилището му, одобрени от районен съдия след тяхното извършване, в условията на неотложност, без извършване на действителна последваща проверка на законността и необходимостта им, както и поради липсата на ефективни правни средства за защита.

На 26 ноември 2014 г. в дома на жалбоподателя са извършени процесуално-следствени действия по претърсване и изземване на доказателства във връзка с образувано досъдебно производство, образувано срещу неизвестен извършител за държане на тютюневи изделия без акцизен бандерол. Процесуално-следствените действия са извършени без предварително разрешение от съдия.

На 27 ноември 2014 г. районен съдия е одобрил предприетите процесуално- следствени действия по претърсване и изземване на доказателства, като преценявайки изложените в искането съображения се е ограничил единствено до обявяване на ситуацията за неотложна, без да извърши действителна последваща проверка на законността и необходимостта от тези следствени мерки.

На 11 септември 2014 г. в дома на първия жалбоподател и в помещенията на Народно читалище „Назъм Хикмет 1881“ са извършени процесуално-следствени действия по претърсване и изземване на доказателства във връзка с досъдебно производство, водено в ОД на МВР-Шумен. Процесуално-следствените действия са извършени с предварително разрешение от съдия. Наказателното производство впоследствие е прекратено.

Оплакванията на жалбоподателите са, че претърсването и изземването е извършено произволно, без да е необходимо и пропорционално, а властите дълго време задържат неоснователно важна кореспонденция, както и че жалбоподателите нямат възможност да повдигнат пред съд тези свои оплаквания. Българското законодателство не съдържа възможност за обжалване на действията по претърсване и изземване на основание твърдяна незаконосъобразност или непропорционалност при провеждането им, както и няма установена практика на гражданския съд за присъждане на обезщетение за вреди в ситуация на непропорционално проведени процесуално-следствени действия по претърсане и изземване.

Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по сходни дела, българското правителство одобри едностранна декларация на основание чл. 37 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Повдигнатите оплаквания са предмет на добре установената практика на Съда и касаят лошите санитарно-битови условия в следствените арести и затворите, които жалбоподателите са понесли през различни периоди от време, както и липсата на ефективно правно средство за защита. Жалбоподателите са завели искове и са получили обезщетение за неимуществени вреди от националните съдилища. Размерът на присъдените обезщетения е по-нисък от стандартите на ЕСПЧ за справедливо обезщетение.

Взимайки предвид практиката на ЕСПЧ по сходни дела, българското правителство одобри едностранна декларация на основание чл. 37 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Разглежданите жалби са сходни с жалбите по делата „Нешков и други срещу България № 36925/10 и 5 други, 27януари 2015г.; „Димитър Ангелов срещу България “, № 58400/16, 21 юли 2020г. и др. и представляват добре установена практика на Съда.

В светлината на константната си практика ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелски споразумения, ако българското правителство се съгласи да заплати на жалбоподателите по трите жалби обезщетения в общ размер на 26000 евро за всички вреди, разходи и разноски.

В сфера младежки политики

• Правителството прие Национална стратегия за младежта

При разработването на Стратегията е отчетен фактът, че младежките политики в България очертават системен и холистичен подход за създаване на благоприятни условия за младите българи да бъдат пълноценни членове на обществото и двигатели на позитивна промяна.

Визията на Националната стратегия за младежта 2021-2030 г. е „Способни, ангажирани и овластени млади хора, готови да развиват своя пълен потенциал и съзнателно да допринасят за развитието на Република България в контекста на европейското семейство и глобалния свят“.

За постигането на тази визия, Стратегията се фокусира върху следните цели: насърчаване на неформалното обучение; насърчаване на заетостта и подкрепата за млади хора, които не учат, не работят и не се обучават; насърчаване на ангажираността, участието и овластяването на младите хора; развитие и утвърждаване на младежката работа в национален мащаб; свързаност, толерантност и европейска принадлежност; насърчаване на здравословен и природощадящ начин на живот; насърчаване на културата и творчеството сред младите.

Предвижда се мониторингът на състоянието на младите хора в страната ще се осъществява чрез проследяване на индикаторите, заложени в Национална стратегия за младежта 2021-2030 г., както и допълнителни такива, предвидени в Годишните планове за младежта, дефинирани на базата на очакваните резултати от изпълнението на заложените мерки.

В сфера достъп до информация

Всяка година, по предложение на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ Министерски съвет приема Списък с набори от данни, достъпът до които е свободен. Информационните масиви и ресурси се събират, поддържат и публикуват на Портала за отворени данни от организациите от обществения сектор в отворен машинночетим формат, позволяващ повторно й използване.

Очакваният резултат от публикуването на Списъка с набори от данни е по-добра прозрачност и отчетност, подобряване използването на публикуваните данни, както и лесен достъп на гражданите и бизнеса до публикувана информация. Основен приоритет е публичните данни да бъдат достъпни, добре описани и структурирани, лесни за обработка, анализ и визуализация.

ПУБЛИКАЦИИ И АНАЛИЗИ

КАЛЕНДАР

АКЦЕНТИ

Парламентът да не заседава всяка седмица, обсъждат депутатите

Според интервюто с Ива Митева „комисията за гражданско общество пък ще се влее в тази по вероизповеданията и правата на човека“.