Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (04 – 08 юли 2022 г.)

Признава Сдружение „Национална асоциация на хората с придобити увреждания“ със седалище и адрес на управление гр. София 1517, район „Подуяне“, кв. Васил Левски, ул. 545 № 5, регистрирано по описа на Софийския градски съд под № 20642, том 428, стр. 55, по ф. д. № 31/2014 г. с ЕИК № 176644027, за национално представителна организация на хора с увреждания за срок 4 години считано от 8 юли 2022 г.

РЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

В сфера психично здраве

Министерският съвет прие Постановление за създаване на Национален съвет по психично здраве. С него се регламентира съставът и организацията на дейността на Националния съвет по психично здраве като орган на Министерския съвет за осъществяване на координация, сътрудничество и консултации при изпълнението и мониторинга на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г.

Съставът на Националния съвет ще включва: председател - представител на Министерството на здравеопазването и членове - по един представител на министерствата на труда и социалната политика, на образованието и науката, на регионалното развитие и благоустройството и на правосъдието, на Националната здравноосигурителна каса, Националния център по обществено здраве и анализи, Българския лекарски съюз, на медицинските университети в София, Пловдив, Варна и Плевен, на Медицинския факултет на Тракийски университет - Стара Загора, Българската психиатрична асоциация и на представителните организации за защита правата на пациентите.

С Постановлението се гарантира установяването и функционирането на ефективен механизъм за цялостна координация на изпълнението на националната политика по въпросите на психичното здраве.

ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ

Превенция на престъпността

Дата на приключване: 29.7.2022 г.

Проектът на Стратегия за превенция на престъпността (2021 – 2030 г.) е разработен от междуведомствена работна група, създадена от министъра на вътрешните работи, по инициатива на Националния съвет по превенция на престъпността. Стратегията за превенция на престъпността е дългосрочен документ за единно планиране, координиране и контрол на политиката за превенция на престъпността, осъществявана от държавните институции в сътрудничество с всички заинтересовани страни (научни институти, университети, неправителствени организации, бизнес организации и граждани). Международният опит доказва, че превенцията е най-ефективният способ за противодействие на престъпността. Чрез нея се постига намаляване на престъпността и на разходите за нейното противодействие, повишаване на сигурността на гражданите и на доверието им в способността на правозащитните органи да защитят правата и законните им интереси. Тя се реализира чрез осъществяване на целенасочени и активни политики в областта на икономиката, правото, образованието, културата и останалите области от социалния живот, за създаване на обстановка и условия, подпомагащи противодействието на престъпността. Дейностите, заложени в настоящата стратегия е предвидено да се финансират от държавния бюджет, чрез бюджетите на съответните институции, в рамките на одобрените им за съответната година бюджетни средства, от финансови инструменти на Европейския съюз, от общинските бюджети при изпълнението на конкретни марки и инициативи, както и чрез финансиране на тематични проекти и програми от други източници.

Правителството одобри искане до Конституционния съд за тълкуване на чл. 42, ал. 1 от Конституцията, който забраняна на лишените от свобода и хората под запрещение да упражняват вот при провеждане на избори за народни представители, президент и местна власт.

Поводът за искането, подготвено от Министерството на правосъдието, са три решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) - „Кулински и Събев срещу България“, „Димов и други срещу България и 13 други“ и „Анатолий Маринов срещу България“ (№26081/17). По тези дела Съдът е установил нарушение на разпоредбата на чл. 3 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Той задължава страните, подписали Конвенцията, да провеждат свободни избори с тайно гласуване за „законодателното тяло“.

Необходимостта от задължително тълкуване на чл. 42, ал. 1 от Конституцията произтича от задължението на държавата да изпълнява окончателните решения по същество на ЕСПЧ, по всяко дело, по което е страна.

По делата - „Кулински и Събев“ и .Димов и 13 други“, жалбоподателите повдигат оплакване поради невъзможността им да упражнят активно избирателно право в изборите за Народно събрание и изборите за членове на Европейския парламент, провеждани в периода 2009 г. - 2019 г., поради ефективното изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.

Правителството одобри съдържанието на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег VI-A ИПП България - Турция 2021-2027“ и ангажиментите на страната ни като държава-участник в нея.

Общият бюджет на програмата е 34 млн. евро. От тях 29 млн. евро, 85% от общия й ресурс, се осигуряват от Европейския фонд за регионално развитие и Инструмента за предприсъединителна помощ III, а 5 млн. евро е националното съфинансиране от България и Турция. По нея бенефициенти ще бъдат микро, малки и средни предприятия, неправителствени организации, общини и регионални структури на централната администрация, академични, научни и социални институции.

Както и в предишните периоди, новата програма ще се прилага в областите Бургас, Ямбол и Хасково и в турските провинции Одрин и Къркларели.

Правителството одобри проекта на Програмата за междурегионално сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2021-2027. Това е финалната стъпка преди внасянето й за одобрение от Европейската комисия. Програмата е с общ бюджет от 475 млн. евро. 80% от средствата са от Европейския фонд за регионално развитие, а останалите се осигуряват от страните като национално съфинансиране. Спрямо програмен период 2014-2020 г. бюджетът е увеличен с около 50 млн. евро.

С проекти за финансиране могат да участват публични и публично-правни национални, регионални и местни органи, както и други структури, отговарящи за определянето и изпълнението на политиките за регионално развитие. Частни организации с нестопанска цел също могат да бъдат бенефициери при определени условия. Малките и средни предприятия (МСП) са важна целева група в контекста на няколко подпомагани специфични теми и. когато е уместно, се насърчават да участват в дейностите за обмен на опит, въпреки че не могат да получат пряко финансиране от програмата.

В сфера образование по права на човека

Правителството прие нова наредба за юридическото образование

Въвежда се нова задължителна учебна дисциплина - „Защита на правата на човека“, и се променят хорариумите на някои от съществуващите предмети.

ПУБЛИКАЦИИ И АНАЛИЗИ

МТСП връчи Отличителния знак за значими постижения в сферата на равнопоставеността на жените и мъжете за 2022 г.

Министерството на труда и социалната политика награди институции и организации с Отличителния знак за значими постижения в сферата на равнопоставеността на жените и мъжете за 2022 г. Победители в петото издание на конкурса станаха Съветът на жените в бизнеса в България, Фондация Асоциация „Анимус“, Българският фонд за жените, „Експириън България“ ЕАД и „Ви Ем Уеър България“ ЕООД. Наградите им бяха връчени от министър Георги Гьоков и заместник-министрите Жулиета Върлякова и Иван Кръстев.

КАЛЕНДАР

• До 31 декември 2022 г. – В края на 2020 г. срокът за пререгистрация беше удължен до 31.12.2022 г. Юридическите лица с нестопанска цел трябва да се пререгистрират в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция вписванията, за да продължат дейността си. На сйата на Български център за нестопанско право можете да намерите подробна информация относно пререгистрацията на читалища, клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, фондации и сдружения.
• Годишно отчитане на ЮЛНЦ за 2021

АКЦЕНТИ

Правителството праща искане до Конституционния съд за тълкуване на разпоредбата, ограничаваща лишените от свобода да гласуват (искането обхваща и ограничено запретени лица).