Състезание със законодателя: (Правен бюлетин за НПО (25 – 29 юли 2022 г.)

ЗАКОН за изменение на Закона за данък върху добавената стойност

С промените се увеличава прагът за задължителна регистрация по ЗДДС:
-    В чл. 96, ал. 1 думите „50 000 лв.“ се заменят със „100 000 лв.“.
-    В чл. 102, ал. 4 думите „50 000 лв.“ се заменят със „100 000 лв.“.
Промените влизат в сила от първо число на месеца, следващ месеца на влизането в сила на решение на Съвета на Европейския съюз за предоставяне на разрешение на Република България да въведе специална мярка за дерогация от чл. 287 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, но не преди 1 януари 2023 г.

РЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

В сфера образование

Ръст на българската вноска за стипендиантите по „Фулбрайт“

България увеличава отпусканите от нашата държава средства за стипендии по линия на българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“. От следващата година държавата ще участва с 1, 1 млн. щатски долара вместо с 364 000 щатски долара, реши днес правителството. Така ще се осигури финансиране за повече български студенти в магистърски програми и докторанти, приети в престижни американски университети. Ще могат да се увеличат също размерите на сегашните стипендии.

В социалната сфера

Министрите на правосъдието на ЕС обсъдиха трансграничната правна защита на уязвимите лица и електронната комуникация по наказателни дела по отношение на трети страни

Министрите на правосъдието се съгласиха, че темата за защитата на уязвимите възрастни в ЕС е придобила особена актуалност заради бежанската криза вследствие на войната на Русия срещу Украйна. Общото мнение е, че Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица е важен правен инструмент. До момента страни по нея са 10 държави членки, които призоваха останалите държави от ЕС да ратифицират Конвенцията. ЕК планира да внесе законодателно предложение по темата през първата половина на 2023 г.

В сфера равнопоставеност на половете

Одобрен е Доклад за равнопоставеността между·жените и мъжете за 2021 г.(

Правителството одобри Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете за 2021 г. Документът отразява резултатите от изпълнението на политиките в пет приоритетни области: равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост, намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите, насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения, борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите, преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма.

Данните в доклада показват, че през 2021 г. броят на заетите в България на възраст 15 и повече навършени години е 3,122 млн. души. Коефициентът на заетост за жените (15-64 г.) е 68,9%, а за мъжете от същата възрастова група - 77,3%. Статистиката показва, че безработните на възраст между 15 и 64 години през миналата година са били 171 100 души. Средният коефициент на безработица в страната е бил 5,3%. Стойността на показателя за жените е бил 5%, а за мъжете - 5,5%.

В сфера защита правата на човека

Приет е Деветия годишен доклад за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела срещу България за 2021 г.

Темите на доклада са обособени в три части. В първата е представена актуална информация за броя на осъдителните решения за изминалата година, броя на висящите жалби пред ЕСПЧ и резюме с някои решения на ЕСПЧ срещу България, постановени през годината.

Втората част съдържа обща информация за изпълнението на решенията на ЕСПЧ срещу България, включително сравнителна статистическа информация. Посочени са изпълнените през годината решения, както и тези, по които е бил постигнат напредък.

Третата част засяга основни проблеми, произтичащи от решенията на Съда и посочва мерките, който законодателната, изпълнителната и съдебната власт следва да предприемат за успешното изпълнение на решенията и предотвратяване на бъдещи нарушения на Конвенцията и осъдителни решения срещу България.

В Доклада се посочва, че България е на 14-то място по брой висящи жалби (623) и на 17-то място по брой висящи жалби на глава от населението.
В началото на 2021 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюция, в която посочи България като една от 1 О-те страни членки, които най-много бавят изпълнението на решенията на ЕСПЧ и подчерта, че са необходими допълнителни усилия, като се засилят механизмите на координация между различните институции. В отговор междуведомствена работна група изготви проект, а правителството прие Пътна карта за изпълнение на решенията на ЕСПЧ. Документът очерта най-належащите мерки от законодателен характер за изпълнение на решенията, от компетентността на изпълнителната власт, определени бяха съответно срокове и отговорни институции за изготвяне на проекти за изменение на нормативни актове.

Като най-съществен проблем в неизпълнение в Доклада са идентифицирани групата дела С.3./Колеви, свързани с неефективността на наказателните производства и структурния проблем относно липсата на механизъм за независимо разследване на главния прокурор.

В изпълнение на международните ангажименти на България по изпълнение на окончателните решения на ЕСПЧ беше възприет подход за обвързване на посочените системни проблеми с ангажимент за реформи, поети на най-високо държавно ниво с Националния план за възстановяване и устойчивост.

Предложеният законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.

Законопроектът ще гарантира ефективна защита в редица сфери - обществени поръчки, финансови услуги, продукти и пазари, предотвратяване на изпирането на пари, опазване на околната среда, обществено здраве, защита на потребителите, безопасност на транспорта, защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, сигурност на мрежите и информационните системи и др.

Предлага се Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да действа като централен орган за външно подаване на сигнали.

В сфера защита правата на детето

Правителството прие промени в Устройствения правилник на Държавната агенция за закрила на детето

Измененията предвиждат функциите по осигуряването на Центъра за обаждания на Националната телефонна линия за деца с номер 116 111 да бъдат изпълнявани от служители от системата на Министерството на труда и социалната политика. Те ще осъществяват 24-часово консултиране и приемане на сигнали за деца в риск. Държавната агенция за закрила на детето ще изпълнява функции по наблюдение и контрол на работата на Центъра за обаждания.


ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ

В сфера Защита правата на човека

Дата на приключване: 05.8.2022 г.

Цели:
-    Възможност за бенефициерите да искат удължаване на срока на договора
-    По-голяма оперативност при реализиция на проектите

ПУБЛИКАЦИИ И АНАЛИЗИ

В първия съвет ще вземат участие представители на 9 държавни институции (в това число един обществен съвет като Съветът за развитие на гражданското общество и един независим орган в лицето на Комисията за защита на потребителите) и на 10 граждански организации. Всички те са членове на съвета, тъй като изпълняват мерки по Четвъртия национален план за действие. Мандатът им съвпада с времетраенето на плана и е от 30 юли 2022 г. до 31 декември 2024 г.

Министерството на правосъдието изпрати на съдебните изпълнители Насоки за действия при предаване на дете

Част от насоките включват съдебният изпълнител да уведомява дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето за извършване на проучване по случая и да се изисква изготвяне на социален доклад след срещи с двамата родители, както и провеждане на подготвителни срещи с детето и родителите в присъствието на социален работник/психолог.

1605 е общият брой на отглежданите в приемни семейства деца към 30 юни 2022 година по проекта „Приеми ме 2015“. Те са настанени в 1 376 приемни семейства в 153 общини. Семействата, в които няма настанени деца, са 423.  Това сочат данните от ежемесечния анализ  на Националния екип за организация и управление на проекта, който наблюдава и отчита  изпълнението на планираните дейности и на индикаторите по проекта.

През юни 83 деца са настанени в приемно семейство. За 90 настаняването е прекратено, като за 40 от тях причината е осиновяване. През периода януари – юни с най-много деца в приемна грижа средномесечно са областите Варна, Велико Търново, Плевен и Хасково. Най-ниските средномесечни стойности по наблюдавания показател са в София област, Кърджали и Силистра.

През същия месец вписаните нови приемни семейства в регистъра са две, а заличените са осем на брой. Така към края на юни утвърдените приемни семейства с местоживеене и с доставчик на услугата община, са общо 1 799. Най-голям брой свободни места в приемни семейства се наблюдават в област Търговище и област Ямбол. В края на юни най-малко свободни приемни семейства отново има в област Враца.

Когато настъпи криза - независимо дали става въпрос за пандемия или война - някои институции реагират бързо и иновативно. Други са по-слабо подготвени за това и приемат мерки, които могат неволно да възпрепятстват законните дейности на гражданското общество и усилията за оказване на помощ.
И така, какво могат да направят Специалната група за финансови действия (FATF), Европейският съюз, правителствата, финансовите институции, донорите и организациите на гражданското общество, за да се подготвят преди възникването на криза? И какви действия трябва да предприемат, когато тя настъпи?
Принципите от Тбилиси са първият по рода си набор от препоръки към всички тези ключови участници, които да ги насочат към постигане на баланс между необходимостта от посрещане на неотложните хуманитарни нужди и необходимостта от запазване на финансовата интегритет.

Съветът за развитие на гражданското общество (СРГО) бе законово установен през 2016 г. Оттогава минаха повече от 6 години, смениха се немалко правителства, проведоха се десетки разговори, дадоха се обещания, а междувременно средата за съществуването и развитието на гражданските организации у нас започна все повече да се свива и да става неблагоприятна.   
 
Но ето, че тази пролет нещо се раздвижи. В началото на месец март 2022 г. Съветът бе свикан за първи път - две години след проведените избори за негови членове. Поставихме началото на един труден, но дългоочакван процес – превръщането на тази отворена врата в открита възможност за граждански контрол спрямо решенията, които управляващите взимат относно гражданското общество.  

Включете се в кампанията на Коалиция РавниБГ, инициирана от представените в СРГО членове на обединението - Български център за нестопанско право, Български фонд за жените, Асоциация на европейските журналисти, сдружение Еквилибриум и в партньорство с фондация Impact Drive, сдружение ПРО ЕВРОПЕЙСКА МРЕЖА, BlueLink - Гражданска мрежа.

КАЛЕНДАР

• До 31 декември 2022 г. – В края на 2020 г. срокът за пререгистрация беше удължен до 31.12.2022 г. Юридическите лица с нестопанска цел трябва да се пререгистрират в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция вписванията, за да продължат дейността си. На сйата на Български център за нестопанско право можете да намерите подробна информация относно пререгистрацията на читалища, клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, фондации и сдружения.
• Годишно отчитане на ЮЛНЦ за 2021

АКЦЕНТИ

Включете се - гласувайте, споделете и станете посланик на тези наши общи усилия. Разкажете за инициативата на вашите колеги от сектора и на колеги във вашето населено място и помнете, че само и единствено когато сме заедно, ще постигнем необходимата промяна.  
 
Научете повече на www.ngo.vote