Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (24 октомври – 4 ноември 2022 г.)

НПО Normaтив цели да информира и активизира гражданските организации да участват в законодателните процеси, които засягат гражданския сектор и каузите, които защитават. Бюлетинът се базира на постоянен преглед на законодателството, включващ нормативни актове и документи, които пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор.  НПО Normaтив включва и информация, свързана с основни задължения на гражданските организации, които следва да изпълняват. Допълнително, бюлетинът съдържа анализи и публикации на теми, свързани с гражданския сектор и контекста, в който се развива.
Бюлетинът се изготвя от правния екип на Български център за нестопанско право.   

В съобразителната част на искането до Конституционния съд вносителят привежда доводи за твърдяната необходимост от задължителното тълкуване – „с оглед на преодоляване на последиците“ от решенията на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по делата „Кулински и Събев срещу България“ (№ 63849/09, 21 юли 2016 г.), „Димов и други срещу България и 13 други“ (№ 45660/17) и „Анатолий Маринов срещу България“ (№ 26081/17), в които се „установява нарушение на чл. 3 от Протокол № 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.“ Посочва, че основание за тези решения срещу България е съдържащата се в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията „обща, автоматична и недиференцирана забрана за упражняване на право на глас от страна на лишените от свобода и на ограничено запретени лица“, която „надхвърля пределите на всяка приемлива свобода на преценка.“ Според Министерския съвет „би било подходящо Конституционният съд да изясни смисъла и обхвата на действие на разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България чрез конформно тълкуване.“ В искането се поддържа, че така „ще бъде избегната необходимостта от евентуална конституционна промяна и съответно ще се даде възможност на ограничен кръг лишени от свобода, както и на поставени под ограничено запрещение, отговарящи на определени изисквания, да упражняват право на глас.“ Според вносителя „обоснованият интерес от даването на задължително тълкуване произтича от необходимостта да се предостави информация за постигнатия напредък пред Комитета на министрите (КМ) към Съвета на Европа, осъществяващ контрол върху изпълнението на решенията.“
Конституционният съд отклонява искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на чл. 42, ал. 1 от Конституцията.
Прекратява производството по делото.

В сфера работа на парламента във връзка с развитие на гражданското общество и защитата правата на човека

РЕШЕНИЕ за избиране на Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите

Избират се за членове на комисията:

•    Евгения Бисерова Алексиева
•    Гюнай Хюсмен Хюсмен
•    Красимир Митков Събев
•    Пламен Тачев Петров
•    Радомир Петров Чолаков
•    Андрей Иванов Цеков
•    Милен Илиев Матеев
•    Андрей Атанасов Гюров
•    Васил Стефанов Стефанов
•    Хайри Реджебов Садъков
•    Джейхан Хасанов Ибрямов
•    Ангел Жеков Георгиев
•    Александър Димитров Арангелов
•    Кремена Миленова Кунева
•    Георги Страхилов Свиленски
•    Христо Танчев Проданов

Избират от членовете ръководство на комисията в състав:

Председател:

•    Васил Стефанов Стефанов

Заместник-председатели:

•    Евгения Бисерова Алексиева
•    Хайри Реджебов Садъков
•    Александър Димитров Арангелов
•    Кремена Миленова Кунева

Избират се за членове на комисията:
•    Анна Василева Александрова
•    Бранимир Николаев Балачев
•    Георги Тенев Станков
•    Костадин Томов Стойков
•    Стефан Апостолов Апостолов
•    Стою Теодоров Стоев
•    Калина Бориславова Константинова
•    Йорданка Яникова Костадинова
•    Никола Георгиев Минчев
•    Надя Йорданова Петрова
•    Хайри Реджебов Садъков
•    Димо Георгиев Дренчев
•    Искра Михайлова Михайлова
•    Вяра Емилова Йорданова
•    Георги Янчев Гьоков
•    Александър Димитров Симидчиев
•    Гален Симеонов Монев

С Наредбата се увеличава минималният размер на адвокатските възнаграждения за редица услуги включително и:
„за подготовка на документи и заявяване за вписване на обстоятелства и обявяване на актове относно:
фондации и сдружения с нестопанска цел – 600 лв.;“
Предвижда се и възможност адвокатите да предоставят услуги на материално затруднени лица или лица, които имат право на издръжка правна помощ при заплащане на възнаграждения под определените в тази наредба размери или безплатно.

РЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Министерският съвет прие Стратегия и План за действие за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2022-2027 г. Изготвянето на Стратегията и Плана на действие за преход към кръгова икономика на Република България за периода 2022-2027 г. е с цел постигане на ресурсна ефективност чрез прилагане на йерархията при управление на отпадъците, предотвратяване на образуването им, насърчаване на повторната употреба и оползотворяването им чрез рециклиране, намаляване на депонирането и ограничаване на вредното им въздействие върху околната среда и човешкото здраве.

Министерският съвет прие Програма за подпомагане на българските организации и медии извън страната за периода 2022-2023 г. и одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи.

Програмата има за цел да допринесе за засилване на обмена на информация, инициативите и взаимовръзките между представители на българските общности в чужбина и научни, културни и образователни дейци в България и да доведе до подобрена среда и устойчиви стимули за развитие на българските организации и медии зад граница.

Средствата ще се предоставят на проектна основа в рамките на предложената Програма на българските организации и медии извън страната чрез задграничните ни представителства.

За реализиране на дейности по Програмата през 2022 г. Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер до 200 000 лв. по бюджета на Министерството на външните работи.

В сфера бежанци

Правителството одобри изменение в ОПИК, с което се осигуряват над 80 млн. лв. за изпълнение на мярка за настаняването на бежанци от Украйна

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект за изменение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020 г. , съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет.

С изменението се осигуряват средства в размер на над 80 000 000 лева, които ще бъдат насочени за изпълнението на мярка за подпомагане на настаняването на бежанци от Украйна, потърсили убежище на територията на Република България.

Изменението е свързано с включване на мерки по линия на сближаването на бежанците в Европа (CARE), финансирани със средства от транша за 2022 г. по инструмента REACT-EU, както и актуализация на индикаторите за изпълнение, свързани с финансовите инструменти.

Правителството прие промени в ПМС № 190 от 2015 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по фонд „Убежище, миграция и интеграция” и фонд „Вътрешна сигурност“ за периода от 2014 г. до 2020 г.

Основната цел на промените е хармонизиране на националните правила за допустимост на разходите по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) за периода 2014-2020 г. с приетите промени в съответните разпоредби на европейското законодателство, както и хармонизирането им с приети промени в национални законови и подзаконови разпоредби.

В сфера правова държава

Министерският съвет одобри проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности

Министерският съвет одобри днес проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. Законът предвижда създаването на нова антикорупционна комисия и промени в правомощията на действащата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Реформата е част от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Проектът запазва и надгражда принципни положения от антикорупционния закон, внесен в 47-то Народно събрание. Предлага се новата антикорупционна комисия да има разследващи функции и да може да обжалва пред съд отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство по изпратени от нея преписки.

Новата антикорупционна комисия ще разследва прояви на висшия ешелон -народните представители, членовете на правителството, на Европейския парламент от Република България, изборните членове на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС, ръководителите на бюджетни организации или други оправомощени длъжностни лица, които изпълняват функции на органи за финансово управление и контрол на средства от ЕС и свързаното с тях национално финансиране или чужди средства съгласно разпоредбите на Закона за публичните финанси, ръководителите на агенция „Митници“, на НАП, областните управители, кметовете на общини и др.

Комисията ще е петчленна. Предлага се съставът да е: двама членове, избирани от Народното събрание; един, назначаван от президента и по един, избиран от общите събрания на двете върховни съдилища - съответно ВКС и ВАС. Председателят ще е на ротационен принцип с мандат от по една година, всеки член ще е председател. Общият мандат на Комисията е 5 години, без право на повторен.

Министерският съвет прие промени, за да утвърди като постоянна позицията на националния координатор за борба с антисемитизма. Така беше изпълнен първият ангажимент, който Република България пое по време на Международната конференция на високо равнище, посветена на възпоменанието на жертвите на Холокоста и борбата с антисемитизма, която се проведе в края на 2021 г. в Малмьо, Швеция.

Съгласно промените, националният координатор за борба с антисемитизма ще бъде заместник-министър на външните работи, определен със заповед на министъра на външните работи. С превръщането на позицията на националния координатор в постоянна ще се гарантира приемственост и последователност на дейността му.

Друга част от промените включват институционализиране на дейността на Контактната група, създадена под председателството на националния координатор за засилване на междуведомствената координация и комуникация и подобряваме на мерките, които Република България предприема в борбата с антисемитизма. Също така, промените отчита и напредъка в разработването на първия Национален план за действие за борбата с антисемитизма и опазване на еврейското културно наследство.

Длъжността на националния координатор за борба с антисемитизма бе създадена с Решение на Министерския съвет № 633 през октомври 2017 г. Негова основна функция е да осигури видимост и ефективност на усилията за борба с антисемитизма, включително чрез поддържането на активни контакти с националните координатори на държавите членки на ЕС, както и сътрудничество по темата с международни организации, като Европейската комисия, Бюрото на ОССЕ по демократичните институции и правата на човека и Съвета на Европа.

Предложените дейности на Програмата са насочени изцяло в полза на младите хора на възраст от 15 до 29 г. без ограничение на пол, етническа принадлежност, социално-икономическо положение и други характеристики.

Програмата цели насърчаване на тяхното активно включване, инициативност, информираност, неформално образование и обучение, учене през целия живот, иновативност, творчество, солидарност и съпричастност. Участието на младите хора в проекти по Програмата ще разшири техния опит и умения за приобщаване към ценностите на гражданското общество, науката, културата, изкуството, предприемачеството, здравословния начин на живот и спорта, както и ще създаде благоприятна среда, в която младите хора да разгърнат потенциала си и да имат своите допълнителни лични постижения. Това ще спомогне за предотвратяване на противообществени прояви и рисково поведение сред младежта в страната.

Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти

Научете повече за този тип законопроекти в статиите Законът на САЩ за „чуждестранните агенти“ (ФАРА). и  Законопроект за „регистрация на чуждестранни агенти“ – когато законодателната инициатива се използва за политическа пропаганда и атака срещу правата на гражданите

Някои по-важни предложения в законопроекта:
-    Отпада това условие : „Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.“
-    Народното събрание спира работа докато не вземе решение съгласно резултата от национален референдума
-    Всяка парламентарна група да може да предлага на Народното събрание референдум (вместо досегашните 1/5 от депутатите)
-    С подписка от 50 000 граждани могат да предлагат референдум, а при 100 000 подписа е задължителен (вместо досегашните съответно 200 000 и 400 000 подписа)
-    ЦИК да организира референдуми, а не МС

Внесеният в Народно събрание на 27.10.2022 г. Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти от група народни представители от ПП „Възраждане“ е пореден пример за анти-демократичната тенденция през последните години за използване на законодателна инициатива за стигматизиране на гражданските организации в България и атака срещу основополагащите разбирания за защита на граждански права – свободата на изразяване, сдружаване и мирни събрания на гражданите.

И този законопроект, както и всички предходни, съдържа очевидни противоречия с Конституцията на Република България, Европейската конвенция за правата на човека и правото на ЕС. Именно поради тази причинна досегашните опити до този момент са отхвърляни или въобще не са разглеждани от парламента и парламентарните комисии. Въпреки това всеки такъв законопроект е бил използван активно от партията предложител за политическа пропаганда и водене на очернящи кампании срещу определени граждански организации, медии и конкретни хора.

Категорично отхвърляне на внесения от ПП „Възраждане“ проект на Закон за чуждестранните агенти – това становище единодушно бе гласувано от Съвета за развитие на гражданското общество на редовното му заседание на 1 ноември, под председателството на вицепремиера Атанас Пеканов. Общата позиция на Съвета е - проектът засяга гражданските и политическите права, свободата на изразяване на българските граждани, противоречи на Конституцията, на правото на EC и на международните актове, по които България е страна. СРГО изразява несъгласие с този пореден опит - заради партийни интереси - да се ограничават утвърдени в условията на демокрация ценности и достижения на гражданското общество.

•    До 31 декември 2022 г. – В края на 2020 г. срокът за пререгистрация беше удължен до 31.12.2022 г. Юридическите лица с нестопанска цел трябва да се пререгистрират в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция вписванията, за да продължат дейността си. На сйата на Български център за нестопанско право можете да намерите подробна информация относно пререгистрацията на читалища, клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, фондации и сдружения.

Внесеният в Народно събрание на 27.10.2022 г. Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти от група народни представители от ПП „Възраждане“ е пореден пример за анти-демократичната тенденция през последните години за използване на законодателна инициатива за стигматизиране на гражданските организации в България и атака срещу основополагащите разбирания за защита на граждански права – свободата на изразяване, сдружаване и мирни събрания на гражданите.

И този законопроект, както и всички предходни, съдържа очевидни противоречия с Конституцията на Република България, Европейската конвенция за правата на човека и правото на ЕС. Именно поради тази причинна досегашните опити до този момент са отхвърляни или въобще не са разглеждани от парламента и парламентарните комисии. Въпреки това всеки такъв законопроект е бил използван активно от партията предложител за политическа пропаганда и водене на очернящи кампании срещу определени граждански организации, медии и конкретни хора.