НПО и комитетите за наблюдение на Споразумението за партньорство и на програмите, съфинансирани от ЕФСУ, за програмен период 2021–2027 г.
16 ноември 2022 г.Правни
Интервю с Мирослав Цеков - председател на Национален младежки форум
След приемането на Постановление № 302 от 29 септември 2022 г. за създаване на Комитети за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България и на програмите, съфинансирани от ЕФСУ, за програмен период 2021–2027 г. в края на септември 2022 започнаха процедурите по избор на членове юридически лица с нестопанска цел в 13 комитета за наблюдение на отделните програми по Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от ЕФСУ, за периода 2021 – 2027 г.
Предвижда се в Комитета и Комитети за наблюдение на програмите да се включат по един представител на следните групи юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност:
- организации, работещи в областта на защита на основните права, равенството между мъжете и жените, недискриминацията и равните възможности;
- организации, работещи в сферата на социалното включване и интегрирането на маргинализираните групи;
- организации за защита на околната среда; организации, работещи в сферата на образованието, науката и културата.
Предвидените условия в Проекта на Постановлението за ЮЛНЦ, които да участват в Комитета и Комитети за наблюдение на програмите са:
- да са регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност най-малко 2 години преди датата на подаване на заявление за участие в процедура за избор;
- да са действащи и да извършват дейност за постигане на целите си не по-малко от 2 години към датата на подаване на заявление за участие в процедура за избор;
- да имат опит в разработването, изпълнението, мониторинга или оценката на стратегии, програми или политики;
- да имат опит в разработването, изпълнението, мониторинга или оценката на Националната стратегическа референтна рамка, Споразумението за партньорство, програми или проекти, съфинансирани със средства от Европейския съюз.
- да не е осъждан за престъпление с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран;
- да има минимум 2 години опит в сферата на дейност на лицата, за чийто представител е номиниран;
- да има опит в разработването, изпълнението, мониторинга или оценката на Националната стратегическа референтна рамка, Споразумението за партньорство, програми или проекти, финансирани със средства от Европейския съюз;
- да е служител или да е член на върховен орган или на управителен орган на някое от избраните ЮЛНЦ.
Защо е важно участието на НПО в тези комитети? Справедлива ли е процедурата за подбор на НПО? Какво можем да очакваме от комитетите? Потърсихме отговор на този и още въпроси от Председателя на Национален младежки форум Мирослав Цеков.
Смята ли Национален младежки форум да заяви участие в някой от комитетите и в кой/кои ?
Иска ми се да започна от това, че Национален младежки форум беше част от два от комитетите в предходния програмен период 2014-2020 г., тези на оперативни програми „Развитие на човешките ресурси“ и „Наука и образование за интелигентен растеж“. Това са и двете програми, които в най-голяма степен имат мерки и средства насочени за младите хора и е напълно логично предвид целите си да бъдем част от техните комитети за наблюдение. Вече подадохме документи за участие в комитета за наблюдение на новата ОП „Развитие на човешките ресурси за 2021-2027 г.“, от квотата на организациите работещи в областта на младежта. С разочарование отбелязваме, че в комитета за наблюдение на новата ОП „Образование 2021-2027 г.“ подобна квота не е предвидена, въпреки наличието на такава в предходния програмен период и дори участието на младежки организации в тематичната работна група за разработване на програмата.Защо е важно НПО да участват в тези комитети ?
Самото наименование „Комитети за наблюдение“ е доста подвеждащо. По силата на ПМС №302 29.09.2022 г. тези органи всъщност имат доста голям набор от задачи и правомощия: - Одобряване по предложения на ръководителя на методологии и критерии за подбор на операции или иначе казано направления за предоставяне на финансова подкрепа.
- Съгласува годишните работни програми по отделните оперативни програми
- Разглежда изпълнението на програмата и следи за напредъка и постигане на целите и целевите стойности и други.
Всъщност казано съвсем просто – комитетите за наблюдение са основния инструмент за осигуряване на прозрачност и отчетност при управление и предоставяне на средства от Европейските структурни фондове.
Какви цели си поставя Националният младежки форум с участието си в комитета за ОП РЧР?
Бюджетът на новата ОП „РЧР“ за програмния период ще бъде 3.8 млрд. лв. и трябва да отбележим, че за първи път „Младежката заетост“ е отделена в самостоятелен приоритет в програмата с бюджет от над 735 млн. лв. Ще бъдат реализирани мерки за идентифициране, информиране и мотивиране на неактивни младежи, включване в заетост, стажуване, чиракуване, обучения и подкрепа при първа работа. Индивидуален подход и комплексна подкрепа ще бъде оказана и за младежите в неравностойно положение на пазара на труда. Основната цел на мерките ще бъде улесняване на прехода от образование към заетост.
За нас това е от особена важност и с оглед на друг ключов инструмент насочен към младежката заетост на ниво ЕС, а именно Европейската гаранция за младежта, която беше доста надградена спрямо предходния си период. Една голяма част от средствата за нейните мерки ще бъдат финансирани именно посредством програма „Развитие на човешките ресурси“.
За нас е важно в рамките на програмата да бъдат предвидени достъпни мерки и процедури насочени не само към структурите на Министерство на труда и социалната политика, но и към младежки и НПО, които работят за активиране на неактивни младежи, качествена младежка заетост и улесняване на прехода на младите хора от образование към заетост.
Освен това ще се опитаме да работим и за повече публичност и популярност на мерките насочени към млади хора сред самите тях и именно поради това е необходимо самите ние да имаме задълбочен поглед върху моделирането и изпълнението на програмата.
Справедлива ли е начинът на определяне кои НПО имат възможност да се включат в комитетите и има ли нужда от промяна с цел подобряване на представителността ?
По-рано споменавайки комитета за наблюдение на Оперативна програма „Образование“ загатнах, че от Национален младежки форум изразяваме известен скептицизъм по отношение на съставите на комитетите. С оглед на възможностите предвидени в ПМС №302 и по-конкретно чл.13, ал.4, а именно „За членове могат да бъдат определяни представители и на други групи юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, имащи отношение към мерките, които се финансират по съответната програма“ извън изрично посочените в предходната ал.3, не бих казал, че начинът на определяне е несправедлив. Все пак не са предвидени изрични ограничения за участието на определени групи ЮЛНЦ.
Бих окачествил по-скоро като нелогичен избора на задължителните групи лица по чл. 13, ал.3 т.11, които да влизат в състава на всеки комитет за наблюдение, а именно:
11. по един представител на следните групи юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност:
а) организации, работещи в сферата на защита на основните права, равенството между мъжете и жените, недискриминацията и равните възможности;
б) организации, работещи в сферата на социалното включване и интегрирането на маргинализираните групи;
в) организации, работещи в сферата на опазване на околната среда;
г) организации, работещи в сферата на образованието, науката и културата;
Макар групите да са сравнително широко дефинирани не става ясно на какъв принцип и по какви критерии са селектирани.
Ще го аргументирам и през конкретен пример – посредством кой приоритет в програма „Морско дело, рибарство и аквакултури“ ще се търси защита на основните права или социално включване и интегриране на маргинализирани групи?
След като повечето УО публикуваха поканите за КН по програмите за които отговарят, прави впечатление, че голяма част от тях се възползват от възможността да разширят кръга от организации изрично посочени в чл.13 ал.3 т.11 на ПМС 302. Други, като например програмите „Образование“, „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, както и КН на програмите за трансгранично сътрудничество не са излезли извън предварително зададените 4 категории организации и според мен усилията на гражданския сектор трябва да бъдат насочени именно в тази посока – съставът на тези КН да бъде разширен с организации или групи организации извършващи дейност релевантна на предмета и мерките по съответната програма. И накрая, какви са вашите очаквания за подобрение на достъпа на НПО до финансиране през следващия програмен период на ЕФСУ ?
Тук очакванията ни са в две посоки. Първите вече споменах в отговора на предходен въпрос – повече и по-достъпни мерки и процедури в отделните програми насочени към НПО, които работят в областа на съответната програма. Разбира се тази достъпност минава през активното участие на организациите в Комитетите за наблюдение, както и проактивна комуникация с управляващите органи. Второто очакване е свързано с трасформацията на програма „Добро управление“ в „Техническа помощ“ и вакуумът, който тази програма ще остави с оглед на липсата на мерки насочени към повишаване на капацитета на НПО или както са дефинирани в проекта на програмата – ОГО (организации на гражданското общество). Няма как да не отбележим това като стъпка назад по отношение на възможностите, които ЕФСУ предоставя на НПО.
ххх
#правниексперти
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани
България по ФМ на ЕИП (www.activecitizensfund.bg), проект „ngobg.info.
Медията на българските граждански организации“. Цялата отговорност за
съдържанието на документа се носи от авторите му и фондация ПАЦЕП и при
никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното
становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Основната цел на проекта е подобряване на информираността на гражданите
за ролята на неправителствените организации в обществото
Автор: Захари Янков, Български център за нестопанско право
Сходни публикации
10 декември 2024 г. Правни
Задължения на ЮЛНЦ във връзка с противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма
Този материал пояснява задълженията на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) във връзка с изпълнението на изискванията на
10 юли 2024 г. Правни
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (07 май – 05 юли 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Национално представителна организация РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 19 ЮНИ 2024 Г. за отказ за
30 април 2024 г. Правни
Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (08 – 26 април 2024 г.)
ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК Екология и климатични промениПОСТАНОВЛЕНИЕ № 95 ОТ 4 АПРИЛ 2024 Г. за създаване на Съвет