Провеждане на онлайн заседания на Общото събрание

Мерките при COVID 19 ни научиха на много неща, едно от които, че можем да се срещаме и онлайн, да водим разговор, да провеждаме оперативки, дори да правим семинари и обучения. Дигиталният свят беше гостоприемен към нас тогава, когато във физическия бяхме ограничени от дистанция и изолация. Онлайн заседанията станаха нормална част от работата на редица институции и властови органи. Само общите събрания на ЮЛНЦ се оказаха лишени от възможност да се провеждат чрез дигитални средства. Отражението на това ограничение върху правото на сдружаване разглеждаме в настоящата статия.

Всеобщата декларация за правата на човека на ООН посочва в двете точки на чл. 20, че всеки има право на свобода на мирни събрания и сдружения, и че никой не трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение. Хартата на основаните права на Европейския съюз в чл. 12, т. 1 изрично прогласява свободата на събранията и сдруженията по следния начин: „Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, на всяко равнище, по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси“. Чл. 11, т. 2, изр. първо от Европейската конвенция за правата на човека достига дори по-далеч, обрисувайки и защитата на правото на сдружаване: „Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите“.

България е страна по всички тези международни спогодби. И все пак правото на сдружаване в български условия е сериозно ограничено в едно основано направление: местните юридически лица с нестопанска цел, които по смисъла на Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) са 2 вида – сдружения и фондации, нямат законово опция да провеждат заседания на върховните си органи чрез дигитални средства. Задаваме си въпроса дали всеки вид заседание на граждани в България, по време на което могат да се засягат човешки права и законни интереси, е така ограничен, както провеждането на заседание на върховен орган на сдружение или фондация?! Оказва се, че не.

По време на пандемията с Ковид-19 ставахме свидетели на реализирането на демокрацията с помощта на видеоконферентните връзки. Не едно заседание на Народно събрание се провеждаше с участието на народни представители, които присъстваха дистанционно. Такава изрична възможност бе предвидена в РЕШЕНИЕ за приемане на Правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19 с акт на орган по чл. 61, ал. 2 и 3 от Закона за здравето. Към днешна дата Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) продължава да съдържа текст, даваща възможност при определени условия „общинският съвет или неговите комисии могат да провеждат заседания от разстояние при спазване на условията за кворум и лично гласуване, като се осигурява пряко и виртуално участие чрез видеоконференция чрез технически средства за комуникационна връзка за едновременно предаване и приемане на образ и звук между общинските съветници, намиращи се на различни места, които отговарят на изискванията за мрежова и информационна сигурност и гарантират участието, идентифицирането и начина на гласуване на всеки общински съветник“ (чл. 28а, ал. 1).

От гледна точка на правото, съдебната зала е място, в което могат сериозно да се засегнат права на граждани. Прочитането на Гражданско-процесуалния кодекс ни уверява, че при невъзможност за физическо участие в процеса, „всяка страна може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция“ (чл. 135а, ал. 1). Правомощие да уведоми страните за условията за провеждане на видеоконференция има съдът (ал. 3 от същия).

Бихме приели критика, че в съдебна зала има една специална фигура – тази на съдията, на когото законът предоставя дискреция да реши как да се уредят взаимоотношенията между равнопоставените страни – участници в спора. За целите на статията приемаме тази критика и веднага обръщаме поглед към друго законодателство, в което подобна специална фигура отсъства. Откриваме такова в един наскоро обновен закон – Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Допълненията на ЗУЕС от декември 2023 г., и по-точно в чл. 16, ал. 1, доведоха до възможността общо събрание на собствениците в една етажна собственост да се провежда „и в смесен режим на работа - присъствено и онлайн чрез видеоконференция, гарантираща установяването на самоличността на участващите лица“. Законодателят даде възможността на членовете на ОС по ЗУЕС да гласуват и през средствата на дигиталната среда, като тяхното участие и гласуване „се отбелязва в протокола“ (пак там).

Общо събрание на собствениците в етажната собственост е институт, представляващ частен случай на правото на сдружаване. Обединени от общата цел тяхната недвижима собственост да бъде добре уредена, собствениците имат законово право да формират общо събрание, в което, в условията на демокрация, да се приемат или отхвърлят общи решения. Този вид общо събрание има вече и законова възможност да се провежда при смесен режим – присъствено и онлайн.

Радваме се, че законодателят осигури възможност демократичните процеси в България да не спрат по време на пандемията и да гарантира на гражданите правото им на сдружаване. От друга страна, няколко поредни опита за изменения на ЗЮЛНЦ са вече неуспешни:

Пет опита, показващи законодателна инициатива, но и липса на законодателна воля. Много важно е да отбележим: тук не става въпрос за реформа или промяна. Единственото, за което става въпрос, е юридическо признаване на възможността гражданите да реализират своето право на сдружаване, когато нямат възможност за физическо присъствие на заседание на върховния орган на ЮЛНЦ, в което участват.

Онлайн провеждане на заседание към днешна дата не могат общите събрания на членовете на сдруженията, на читалищата, не могат да проведат онлайн среща и членовете на настоятелствата на фондациите. Считаме, че както законните права и интереси на гражданите, членове на Общо събрание на собствениците по ЗУЕС, са вече пълноценно гарантирани, така правата на членовете на общото събрание на сдружение или читалище също могат да бъдат гарантирано и със законов текст.

Към момента в подкрепа и защита на правото на сдружаване действа принципът на свобода на договаряне. Според този принцип в многостранната правна сделка устав на сдружение или устройствен акт на фондация, може да се уреди изрично възможността за провеждане на онлайн заседания на върховния орган на ЮЛНЦ. Възникват обаче редица казуси. Тези ЮЛНЦ, в чиито актуални устави или устройствени актове няма възможност за онлайн заседание, и чиито членове не успяват да се съберат физически на едно място, се оказват с блокирана дейност. Подобно ограничаване на правото на сдружаване представлява грубо нарушение на българското законодателство и на 3 международни договора, цитирани в началото на статията.

Считаме, че демокрацията е лесна за прилагане, стига да няма пречки пред това прилагане. Една такава пречка е липсата на законова норма, която изрично да уреди възможността върховен орган на ЮЛНЦ да провежда заседания и онлайн. Наличието на входиран в НС законопроект, сложен „на изчакване“, значи само едно: нужна е единствено политическа воля този законопроект да бъде приет, с което и правото на сдружаване цялостно гарантирано.