Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (26 февруари – 8 март, 2024 г.)

Освобождават се Славчо Ангелов Крумов и Димитър Иванов Аврамов като членове на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество.

Акцент в дейността на НАСО е осигуряване на национално и международно партньорство с местни и държавни власти и обединяване на усилията на стопански и нестопански юридически лица, общини, общински и регионални структури и организации за създаването и реализирането на социално отговорно поведение и политика в подкрепа на хората с увреждания за по-добро качество на живот.

По делото „Коилова и Бабулкова срещу България", жалбоподателките повдигат оплакване по чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (право на зачитане на личния и семейния живот) поради това, че българските власти не признават сключения от тях брак в чужбина. Съдът счита, че установяването на нарушение представлява достатъчно справедливо обезщетение за претърпените от жалбоподателките неимуществени вреди, а за разходи и разноски им присъжда 3000 евро.

Доброволният преглед е възможност България да направи по-задълбочен преглед на напредъка по широк кръг от политики, да разгледа своите стратегически национални приоритети в контекста на Целите на ООН за устойчиво развитие и да определи бъдещи действия за ускоряване на напредъка в тяхното постигане.

Присъединяването към Кодексите за либерализация е част от пътя към пълноправно членство на страната ни в ОИСР, което е важен външнополитически приоритет на българското правителство. Свободното движение на капитали, инвестиции и услуги е двигател на икономическия растеж, заетостта и развитието, насърчава конкуренцията и икономическата ефективност, осигурява финансови ресурси и технологични иновации на компаниите при запазване на националните интереси.

Планът е консултиран с гражданските организации, които са членове на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси и с други активни организации, които са участвали и в подготовката на Националната стратегия и предходния план за периода 2022 - 2023 г.

Финансовото обезпечаване на мерките в плана за действие ще се осъществява със средства от държавния бюджет и финансовата подкрепа чрез инструментите на ЕС и други донори (Финансов механизъм на ЕИП, Норвежки финансов механизъм и Швейцарско-българска програма за сътрудничество).

Необходимите за Програмата средства са в размер на 200 000 лв. и са за сметка на предвидените разходи по чл. 1, ал. 5, т. 6.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. за изпълнението на политика за подкрепа на българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина. Средствата ще се предоставят на българските организации и медии извън страната на проектна основа чрез задграничните представителства на Република България. 

Националната карта на социалните услуги е разработена съгласно чл. 35 от ЗСУ и Наредбата за планирането на социалните услуги. Картата се базира на извършените от общините анализи относно потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет и на разработените на тяхна основа предложения за планирането на социалните услуги на общинско и областно ниво.

Приемането от Министерския съвет и влизането в сила на Картата ще създаде възможност да се балансират съществуващите значителни териториални различия и диспропорции в разпределението на социалните услуги в съответствие с потребностите на населението и неговата структура. Чрез Картата в центъра на процеса на планиране се поставят реалните нужди на населението, като водеща е ролята на общините за осигуряване на минимален пакет от услуги на областно и общинско ниво, което ще допринесе за подобряване на ефективността на предоставяните социални услуги за уязвимите групи и ще подпомогне тяхното социално включване.

Законопроектът е предложен от група народни представители от ПГ на БСП. Можете да изпращате становища по законопроекта до ел. поща на водещата комисия – Комисия по правни въпроси (49_kpv@parliament.bg)

Можете да се запознаете със становището на Български център за нестопанско право по законопроекта тук.

Законопроектът е предложен от група народни представители от ПГ на ГЕРБ. Можете да изпращате становища по законопроекта до ел. поща на водещата комисия – Комисия по правни въпроси (49_kpv@parliament.bg)

Можете да се запознаете със становището на Български център за нестопанско право по законопроекта тук.

Законопроекта е предложен от група народни представители от Коалиция ППДБ. Можете да изпращате становища по законопроекта до ел. поща на водещата комисия – Комисия по правни въпроси (49_kpv@parliament.bg)

Взимат ли под внимание мнението на гражданите и организациите и изпълняват ли изричното си законово задължение българските власти да дават обратна връзка на обществените консултации ? Или предоставянето на справка за получени предложения остава само „добро пожелание“ на акона ? За да разберем това, попитахме по реда за достъп до обществена информация Министерски съвет, Министерство на младежта и спорта, Министерство на правосъдието и Министерство на труда и социалната политика:

Българското общество традиционно има положително отношение към доброволчеството. То е безспорна ценност, която допринася за решаване на местни проблеми, сплотяване на общността, подпомагане на различни социални каузи.

Въпреки всичко това в България доброволстват все още относително малко хора. Според изследване на агенция Алфа Рисърч, проведено през 2023 г., едва 34% от анкетираните са участвали някога в доброволческа инициатива в България.

Но на какво се дължи това? Да се запитаме – колко от нас знаят как да намерят организация, която организира доброволческа дейност, за да станат доброволци? Колко от нас знаят какво да очакват, когато станат доброволци – трябва ли да се сключи договор, трябва ли да се премине обучение, някой ще поеме ли разноските за лечение в случай на злополука? Колко от нас могат да отделят време, за да доброволстват, а на колко от нас работодателят ще е склонен да одобри отпуск за доброволстване? А каква е въобще държавната политика и подкрепа за доброволците и за организиращите доброволчески дейности?

Предстоящите избори за Европейски парламент са ключово събитие, от което зависи бъдещето на европейската демокрация. А ние готови ли сме за тях? Защо е важно да участваме? Знаем ли как всъщност работи Европа? Можем ли ние, българските граждански организации, да бъдем фактор в процесите на вземане на решения за европейските политики в защита на каузите, за които се борим?

Тази пролет Европа ще бъде още по-близо до нас, за да даде отговор на тези и още въпроси, които вълнуват гражданското общество в България!

Задачата на Съвета за развитие на гражданското общество (СРГО) е да осигури структуриран и демократичен начин за гражданско участие в управлението на страната и изграждането на работещо партньорство между държавата и гражданските организации. За съжаление, въпреки проведените 16 заседания до момента, множеството работни срещи, писма и пр., СРГО все още не можа да стартира изпълнение на двата основи приоритета, които са част от неговите правомощия – реализация на финансовия механизъм за подкрепа на граждански инициативи и работа по новата Стратегия за подкрепа на граждански организации.