Какво знаем и не знаем за регистрацията на НПО в ДАНС

26 юни 2015 г.Правни

В рамките на няколко въпроса и отговора ще припомним част от основните задължения на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) във връзка със законодателството за борба с изпирането на пари и регистрацията в Държавна агенция „Национална сигурност".

1. Трябва ли ЮЛНЦ да се регистрират в ДАНС?

Всички ЮЛНЦ, независимо от целите и предмета си на дейност и дали извършват дейност в частна или в обществена полза, както и независимо дали извършват стопанска дейност или не, следва да се регистрират в ДАНС. Задължението произтича от разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

ЮЛНЦ е длъжно не по-късно от 4 месеца след датата на съдебната си регистрация да подаде молба-заявление до председателя на ДАНС, към която следва да се приложат следните документи:

Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, приети от управителния орган на ЮЛНЦ (в оригинал, подписани и подпечатани);
Протокол от заседанието на компетентния орган, удостоверяващ приема- нето на вътрешните правила;
Копие от БУЛСТАТ регистрацията на ЮЛНЦ;
Копие от устав/устройствен акт на ЮЛНЦ;
Копие от съдебно решение за учредяване;
Копие от актуално състояние.

Копията на всички документи следва да бъдат заверени „Вярно с оригинала" от представляващия, подписани и подпечатани от него.

Вътрешните правила се изпращат по пощата с обратна разписка за утвърждаване от Председателя на ДАНС в 14-дневен срок от приемането им от компетентния орган.

За повече информация може да посетите www.dans.bg (http://www.dans.bg/bg/msip-091209-menu-bul/vprav-mitem-bul), където има публикувани и примерни вътрешни правила за мерките срещу изпирането на пари.

2. Кога има пране на пари?

Изпиране на пари по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари е:

преобразуването или прехвърлянето на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие, с цел да избегне правните последици от своето деяние;
укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението или правата по отношение на имущество, придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;
придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;
участието, в което и да е от действията, посочени по-горе, сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняване на извършването на такова действие или неговото прикриване.

Изпиране на пари е налице и когато дейността, от която е придобито имуществото, е извършена в държава членка на Европейския съюз или в друга държава и не попада под юрисдикцията на Република България

3. Какви са задълженията на ЮЛНЦ във връзка със законодателството за борба с изпирането на пари?

Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са задължителни за ЮЛНЦ и са свързани със следните задължения:

идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация;
изискване на декларация за произхода на средствата над определени суми;
идентифициране на действителния собственик на клиента – юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на ЮЛНЦ да приеме за установен действителния собственик;
събиране на информация от клиента относно целта и характера на отношението, което е установено или предстои да бъде установено с него;
текущо наблюдение върху установените търговски или професионални отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната информация за клиента, за неговата търговска дейност и рисков профил, в т.ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи;
приемане на вътрешни правила за предотвратяване на изпирането на пари;
изготвяне на документация;
уведомяване на ДАНС.

3.1. Идентифициране на клиенти

ЮЛНЦ са длъжни да идентифицират клиентите си при установяване на търговски или професионални отношения, преди установяването на тези отношения, както и при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута или на стойност 10 000 лв., когато плащането е в брой или се предоставя нещо на тази стойност. Тази разпоредба се прилага и в случаите на извършване на повече от една операция или сделка, които поотделно не надвишават съответно 30 000/10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.

В случаите, при които ЮЛНЦ не може да извърши идентификация на клиента в съответствие с изискванията на този закон и актовете по прилагането му, както и при непредставяне на декларация за произхода на средствата, то е длъжно да откаже извършването на операцията или сделката или установяването на търговски или професионални отношения, в т.ч. откриване на сметка. Ако ЮЛНЦ не може да извърши идентификация на клиента в случаите на вече установени търговски или професионални отношения, то е длъжно да прекрати тези отношения. В тези случаи ЮЛНЦ следва да прецени дали да уведоми дирекция „Финансово разузнаване" на ДАНС.

ЮЛНЦ са длъжни да идентифицират клиентите си при всички случаи, когато възникне съмнение за изпиране на пари. ЮЛНЦ са длъжни да идентифицират и проверят идентификацията на клиентите си, когато възникне съмнение в идентификационните данни на клиента или бъдат уведомени за промяна в тях.

Критериите, публикувани на интернет страницата на ДАНС (www.dans.bg) (http://www.dans.bg/bg/msip-091209-menu-bul ) в раздела „Мерки срещу изпирането на пари" за разкриване на съмнителни сделки, операции и клиенти от ЮЛНЦ можете да намерите като приложение в края на брошурата.

3.2. Декларация за произход на средствата

ЮЛНЦ, получаващи плащания на стойност на или над 30 000 лв. или тяхната равностойност по банков път или в брой на стойност на или над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, са длъжни да идентифицират произхода на средствата. ЮЛНЦ са длъжни да изискат от дарителя да попълни декларация за произхода на средствата (Образец 1 от ППЗМИП) преди извършването на съответната операция или сделка.

Идентификация не се извършва и декларация за произхода на средствата не се подава, когато клиентът е институция, изпълняваща властови функции в съответствие с правото на Европейския съюз при следните условия:

ЮЛНЦ е събрало достатъчно информация, която не поражда съмнение за идентичността на институцията;
институцията спазва процедури за отчетност и дейността й е прозрачна;
институцията се отчита на орган на Общността, на орган на държава членка или съществуват процедури за проверка, които гарантират контрол на нейната дейност.

3.3. Вътрешни правила за предотвратяване изпирането на пари

В 4-месечен срок от регистрацията си ЮЛНЦ приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които се изпращат за утвърждаване от председателя на ДАНС. Вътрешните правила установяват ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти, реда за обучаване на персонала и използването на техническите средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари, както и система за вътрешен контрол върху изпълнението на мерките по този закон.

3.4. Документация

Събраната за целите на този закон информация трябва да бъде документирана и съхранявана, така че да бъде на разположение на дирекция „Финансово разузнаване" на ДАНС на съответните органи за надзор и на одиторите. ЮЛНЦ са длъжни да съхраняват за срок 5 години данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции. За клиентите срокът тече от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношенията, а за сделките и операциите – от началото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване.Данните и документите се предоставят на дирекция „Финансово разузнаване" на ДАНС при поискване в оригинал или служебно заверен препис. Редът, сроковете и периодичността се определят в правилника за прилагане на закона.

3.5. Уведомяване на ДАНС и проверки

При съмнение за изпиране на пари ЮЛНЦ са длъжни да уведомят незабавно дирекция „Финансово разузнаване" на Държавна агенция „Национална сигурност" преди извършването на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно, ЮЛНЦ следва да уведоми дирекция „Финансово разузнаване" на ДАНС незабавно след извършването й.

Контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване" на ДАНС имат правомощия да извършват проверки на място на ЮЛНЦ по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и при съмнение за изпиране на пари. Проверките се извършват въз основа на писмена заповед на председателя на ДАНС или на оправомощено от него длъжностно лице, в която се посочват целите, срокът и мястото на проверката, проверяваното лице, както и имената и длъжностите на проверяващите лица.

При извършване на проверките на място контролните органи от ДАНС имат право на свободен достъп в служебните помещения на проверяваните лица, както и да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената им задача.

4. Какви са санкциите при неспазване на изискванията на закона срещу прането на пари?

За нарушение по прилагането на Закона за мерките срещу изпиране на пари ЮЛНЦ подлежат на имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.;
При неспазване на изискването за идентифициране на клиентите, както и при несъдействие на органите на ДАНС, представляващия ЮЛНЦ подлежи на глоба в размер от 500 до 10 000 лв., ако извършеното деяние не съставлява престъпление;
При неуведомяване на ДАНС за плащания в брой над 30 000 лв., глобата за представляващия ЮЛНЦ е в размер на от 5000 до 20 000 лв., ако извършеното деяние не съставлява престъпление. Глоба в същия размер се налага и на представляващ или служител на ЮЛНЦ, който е разкрил на клиенти информация относно проверка от ДАНС;
За нарушение по Закона за мерките срещу изпиране на пари и свързаното с него законодателство, извън горните, се налагат санкции на ЮЛНЦ в размер от 1000 до 5000 лв., а на физическите лица, представляващи ЮЛНЦ, от 500 до 2000 лв.

Публикувано от:

Български център за нестопанско право

Сходни публикации

23 юни 2015 г. Правни

Какво знаем и не знаем за регистрацията на НПО в ДАНС

Сходни публикации

Екипът на pravatami.bg представи "Правната страна на бизнеса"

Промени в Закона за социалното подпомагане въвеждат индивидуален подход към потребителите на социални услуги

СРОКОВЕ ЗА ОТЧЕТНОСТ НА ЮЛНЦ през 2014