English   14400 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




1.14. Какви са законовите изисквания спрямо ЮЛНЦ в обществена полза?

 

ЗЮЛНЦ съдържа особени правила, касаещи учредяването, органната структура, управлението и дейността на ЮЛНЦ в обществена полза. Веднъж решили да определят дадено ЮЛНЦ за извършване на дейност в обществена полза, неговите учредители или органите му трябва да спазят всички тези законови норми.

 

При сдруженията е налице изискване за минимален брой учредители – 7 физически лица или 3 юридически лица. Това означава, че в случаите на учредено сдружение в частна полза, което реши да се трансформира в обществена полза, е нужно да се спази и това изискване, т. е. членовете му към момента на вземане на решението за промяна на статута да са поне 7 физически лица или поне 3 юридически лица.

 

На следващо място, законът изисква наличието на двустепенна система на управление, като определя, че ЮЛНЦ в обществена полза следва да имат върховен колективен орган и управителен орган, който може да е едноличен или колективен. При сдруженията това правило е винаги спазено, защото по силата на закона те имат Общо събрание, което е върховен орган и Управителен съвет като управителен орган. Фондациите обаче могат да бъдат регистрирани само с един и то едноличен орган на управление. В случаите когато решението на учредителите или органите на фондацията е тя да бъде определена в обществена полза, следва да бъде изградена двустепенната органна структура, при която да бъде създаден върховен колективен орган и управителен орган (едноличен или колективен).

 

ЮЛНЦ, определени за извършване на общественополезна дейност, следва да се подчинят в дейността си на всички останали нормативни изисквания, обособени в самостоятелна глава на ЗЮЛНЦ. На първо място, те трябва да преследват една или няколко от специфичните общественополезни цели, посочени в закона.

 

Законът съдържа изрични правила, уреждащи безвъзмездното и възмездното разходване на имуществото на ЮЛНЦ в обществена полза, както и задължение за водене на книги с протоколите от заседанията на колективните си органи. Регламентирани са и ограничения при предоставянето на тяхното имущество, останало след удовлетворяване на кредиторите им при ликвидация. На следващо място са предвидени и особени изисквания за годишното отчитане на ЮЛНЦ в обществена полза – те подготвят специален вид годишен доклад за дейността си, който заедно с годишния финансов отчет на организацията подлежи на обявяване в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията.


Виж още:

1.15. Какви са правилата за избягване конфликта на интереси при разходване на имуществото на НПО в обществена полза?;

1.16. Какви са отношенията между НПО в обществена полза и държавата?;

1.18. Какво представлява „временно спиране на статута в обществена полза"?