Спонсорство, реклама, заеми, придобиване на дружествени дялове и акции, издателска дейност
2.08. Как се третират някои особени видове дейности – спонсорство, реклама, заеми, придобиване на дружествени дялове и акции, издателска дейност?
Спонсорство и реклама
Спонсорството
няма изрична правна уредба. Обичайно, по силата на всеки договор за спонсорство,
спонсорираното ЮЛНЦ получава икономическа помощ (пари, предоставяне на
материална база и др.) от спонсора за реализиране на своите нестопански цели,
срещу което се задължава да рекламира спонсора като популяризира неговото име,
търговска марка, дейността или продуктите му по подходящ начин.
С оглед на това, че липсва изрична правна уредба на договор за спонсорство, страните по него сами определят своите права и задължения, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При даден договор за спонсорство винаги се уговаря размер на насрещна престация, което го отличава от дарението, при което е налице безвъзмездност.
Насрещната престация обаче може да е имуществено нееквивалентна или еквивалентна на предоставената от спонсора икономическа помощ. В случаите, при които в съответствие с договора за спонсорство спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация, най-често реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, тогава спонсорството следва да се квалифицира като стопанска дейност и приходите да се обложат с корпоративен данък.
В случаите, в които ЮЛНЦ се задължава да извършва или не извършва нещо като насрещна престация (това, което се дължи), която е нееквивалентна на полученото, то тогава е налице договор за спонсорство, който от данъчна гледна точка не се различава от договора за дарение. В тези случаи, подобно на приходите от дарения, приходите от спонсорство не подлежат на облагане с корпоративен данък.
За да се прецени дали един договор за спонсорство представлява стопанска или нестопанска дейност, за всеки конкретен случай следва да се прецени дали има еквивалентност между стойността на средствата, предоставени от спонсора и това, което се задължава да направи ЮЛНЦ по договора.
Договорът за реклама се различава от договора за спонсорство по това, че при него винаги това, за което се задължава НПО е извършването на реклама. Съгласно чл. 1 от ТЗ предоставянето на рекламни услуги се счита за търговска сделка. Следователно по принцип рекламните услуги, извършвани от НПО се считат за стопанска дейност.
Акции и дружествени дялове
Притежаването на дялове и акции, както и участието в управлението на търговски дружества, само по себе си не е търговска (т. е. не е предвидена като такава в чл. 1 от ТЗ), нито стопанска дейност. Това е форма на инвестиране и управление на финансовите ресурси на НПО, подобно на притежаването на влог в банка, а не дейност, при която директно от името на НПО да се извършват стопански сделки с цел реализиране на печалба. Участието на НПО като съдружник или акционер в търговско дружество и участието му в управлението им, също така не превръщат НПО-съдружник/акционер в търговец.
Следва да бъде отбелязано обаче, че ако НПО купува акции с цел да ги продаде и да реализира печалба, това се счита за търговска сделка по ТЗ и следователно ще бъде част от допълнителната стопанска дейност на самото НПО. Причината е че покупката на ценни книги с цел продажба (а акциите са вид ценна книга) е предвидено в чл. 1 от ТЗ, което означава че самата дейност е търговска, без значение дали лицето, което я извършва е търговец или не.
Получаване и даване на заеми
НПО могат да получават и отпускат заеми, както всички останали лица. Заемите предоставяни от НПО на други лица се различават от заемите, предоставяни от банки или финансови институции. Заемите отпускани от НПО се подчиняват по принцип на правилата на Закона за задълженията и договорите, а не на Търговския закон.
Заемите, които отпуска НПО могат да бъдат с уговорена възнаградителна лихва в полза на организацията, а може и да са безлихвени. В първият случай приходите от лихвите ще представляват доход на НПО, който ще се вземе предвид при данъчното му облагане по реда на ЗКПО. Следва да бъде отбелязано, че основната дейност на едно НПО не може да бъде предоставянето на заеми с лихва на трети лица, тъй като това ще е в нарушение на изискването по ЗЮЛНЦ за допълнителност на стопанската дейност. Когато НПО предоставя безлихвен заем, на практика няма да се формира печалба, поради което няма да се стигне и до данъчно облагане на заема.
Издателска дейност
Издателската дейност включва отпечатване или записване на диск или публикуване в интернет на произведения на литературата (книги, учебници, брошури, списания, специализирани информационни издания и други подобни), както и тяхната продажба, като за извършването на тези дейности издателят заплаща възнаграждение на автора на произведението. Регламентацията се съдържа в Закона за авторските права и сродните права. За извършването на издателска дейност също не е предвидена специална процедура за регистрация или лиценз, нито има законова забрана за нейното извършване от НПО. Следователно, няма пречка НПО да изгради техническата база, необходима за отпечатване и публикуване на произведения и да предоставя съответно такива услуги срещу заплащане от трети лица. По същия начин стои въпросът с извършването на продуцентска дейност от НПО при изработване на филми и клипове.
Освен че НПО може да извършва издателска, продуцентска и друга подобна дейност като част от стопанската си дейност, НПО - автор на произведение или филм, може да предоставя правата по разпространението им (например: продажба на книга в книжарници, излъчване на филм или клип в кино) на трето лице, срещу процент от реализираната от разпространението му печалба от това трето лице. Законодателството не поставя пречки пред извършването на подобна дейност, но тъй като тя се извършва срещу определено заплащане, изразяващо се в процент от печалбата на третото лице, тази дейност ще се счита за стопанска, а от данъчна гледна точка – ще подлежи на облагане.
Виж още:
3.05. Кака се третират разходи за спонсорство, дарение и реклама?;
Facebook
Twetter
