5.05. Какво представляват запазените права на учредителите при фондацията?

Само при фондациите е предвиден един особен правен институт – запазените права на учредителя/-ите. Той се изразява във възможността при учредяването на фондацията учредителят да запази за себе си или за посочено от него друго лице определени правомощия, с които да гарантира по-нататъшно спазване на волята си. Законът не определя колко и какви по обем следва да бъдат запазените права. Наложилите се в практиката запазени права са да е необходимо съгласие или решение на учредителя или на посочено от него лице при изменения на учредителния акт, решение за прекратяване или преобразуване на фондацията и в някои случаи – избор на членове на органите на фондацията.

Когато има запазени права, но учредителят или посоченото от него лице не може да ги упражнява по определена причина (ако почине, бъде обявен за отсъстващ или поставен под пълно запрещение, или прекратен, ако е юридическо лице) и ако учредителят не е предвидил друго, те преминават за упражняване към съответния орган на фондацията, а не се наследяват. Също така, ако учредителят или определеното от него лице не упражняват правата си с необходимата грижа или са в трайна невъзможност (която е за срок повече от 6 месеца) да направят това, съдът по регистрация, по искане на управителния орган, може да постанови техните правомощия да бъдат предоставени на съответния орган за определен период от време или завинаги според преценката на съда. За разлика от първата хипотеза, където автоматично преминават правата, във втория случай задължително следва да има решение на съда за преминаване упражняването на запазените права.

Виж още:

5.01. Как се учредява фондация? 

5.04. Кой взема решенията във фондацията?