English   14442 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Определен срок за подаване на предложения по проекта за промени в закона за НПО

 

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел е публикуван за обществено обсъждане на сайта за обществени консултации - www.strategy.bg.

Срокът за подаване на предложения и коментари е 19 декември 2014 г.
Законопроектът съдържа предложения за промени в няколко основни насоки:

  • Регламентация на състава и функциите на Съвет за развитие на гражданското общество като консултативен орган към Министерски съвет.

Съветът е предвиден като една от мерките за изграждане на работещо партньорство между държавата  и гражданските организации, предвидени в Стратегията за подкрепа развитието на гражданските организации, приета от правителството в края на 2012 г. Съгласно предложенията на МП, сред основните функции на Съвета са да дава становища по проекти на нормативни актове,  стратегии и програми, които са свързани с дейността на гражданските организации, да проследява изпълнението на мерките, предвидени в Стратегията и да я актуализира периодично, както и да събира информация за дейността и състоянието на гражданските организации, на основата на която да прави периодично оценка на нуждите и потребностите им. В състава на Съвета е предложено да участват равен брой представители на държавата и на гражданските организации. Конкретния механизъм за определяне на представители на НПО в Съвета е предвидено да бъде допълнително регламентиран в Правилник за организацията и дейността на Съвета.    

  • Регламентация на дейността и начина на управление на Фонд за подкрепа развитието на гражданските организации

Фондът е предвиден отново в изпълнение на мярка в Стратегията и има за цел да подпомогне постигането на финансова устойчивост на гражданските организации в България. За неговите цели, структура и начин на работа правителството прие отделен документ – Визия, в края на 2012 г. Съгласно предложенията на МП Фондът ще се управлява от УС, в който следва да има равен брой представители на държавата и гражданските организации, и от Изпълнителен директор. Представителите на гражданския сектор в УС е предвидено да се излъчват на основата на прозрачна и състезателна процедура за номиниране и избор, детайлно регламентирана в Правилника на Фонда. Бюджетът на Фонда е заложено да се формира от ежегодна субсидия от държавата, част от отнетото имущество от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, дарения и други безвъзмездно предоставени средства по финансиращи програми. Предвидено е ежегодно да се приема Програма за дейността на Фонда и неговите стратегически приоритети, като финансирането на инициативи на граждански организации да става на конкурсен принцип.

  • Опростяване на процедурата по вписване и отчитане на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза в Централния регистър на ЮЛНЦ към министерството.
Конкретните предложения в тази сфера са свързани с намаляване на броя документи, които се подават за вписване и последващо отчитане. Предвижда се съдът по регистрация на организациите да изпраща по служебен  път решенията за регистрация и вписване на промени по дела на ЮЛНЦ в обществена полза. Тези промени от една страна целят намаляване на административната тежест и бюрократичността на процедурата пред ЦР, а също така биха довели до намаляване на свързаните с регистрацията в ЦР разходи за отделните организации.

  • Предвижда се възможност за вписване на ЮЛНЦ в ЦР и по електронен път, което ще улесни достъпа на организациите до регистъра.

За първи път от приемането на Стратегията за подкрепа развитието на гражданските организации, някоя от мерките, предвидени в нея стигат до този етап на изпълнение (с изключение на проекта за Закон за доброволчеството, който успя да стигне до Пленарна зала в Парламента). Инициативата на МП е положителен индикатор, че държавните институции
 в България все пак са готови да поемат открито ангажиментите, които имат към гражданското общество. Наред с това проектозаконът ни дава и надеждата, че българските неправителствени организации ще имат шанс да реализират своите инициативи в среда, която обуславя тяхната независимост и финансова устойчивост, както се случва в много други близки и далечни европейски страни (Хърватия, Чехия, Унгария, Естония и т. н.).