Национална мрежа за децата призовава инвестирането в децата и семействата да бъде приоритет

14 декември 2015 г.

Относителният дял на бедните деца за 2014 година е 31.7% като за сравнение през 2013 година той е бил 28.4 %. От 2009 година насам броят на бедните деца се е увеличил с около 7 процентни пункта и по данни на НСИ от месец октомври тази година 377 300 български деца живеят в бедност. Рискът от бедност в сравнение с 2013 г. нараства с 10,8 процентни пункта при домакинства с три и повече деца и с 11.3 процентни пункта при домакинства от един родител със зависими деца.

На 11 декември 2015 година се проведе заседание на Националния съвет по въпросите на социалното включване, което целеше да обсъди националната цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г. Към националната цел са формулирани четири специфични подцели, а именно:

Намаляване на броя на децата във възрастовия интервал 0 – 18 г., живеещи в бедност, със 78 хил. души (30% от общата национална цел и 25% от броя на бедните деца през 2008 г.);

Намаляване броя на лицата на 65 и повече навършени години, живеещи в бедност, с 52 хил. души (20% от общата национална цел и 10% от броя на бедните възрастни хора през 2008 г.);
Намаляване броя на безработните във възрастовия интервал 18 – 64 г., живеещи в бедност, със 78 хил. души (30% от общата национална цел и 25% от броя на бедните безработни във възрастовия интервал 18)64 г. през 2008 г.);
Намаляване броя на заетите лица във възрастовия интервал 18)64 г., живеещи в бедност, с 52 хил. души (20% от общата на ционална цел и 22% от броя на работещите бедни във възрастовия интервал 18- 64 г. през 2008 г.).

Заседанието беше водено от министър Калфин, който сподели, че не счита резултатите на България към момента за задоволителни и изтъкна необходимостта от засилен ангажимент на всички институции и партньори за подобряването им.

По време на заседанието беше представена и презентация (PPTX, 265 KB), подготвена от екипа на Министерството на труда и социалната политика, на тема „Бедността в България – динамика и проявления през последните години“.

Участниците дискутираха необходимостта от проследяване на резултатите както в абсолютни стойности, така и в относителни показатели и отчитане на данните спрямо населението на страната за съответната година.

Освен методологията и използваните индикатори, представителите на НСИ уточниха, че част от промяната в последните години като резултати се дължи и на подобряване на качеството на информацията и получаване на данни от НАП и БНБ, което е довело до намаляване на някои от резултатите за хората в риск от бедност.

От страна на гражданския сектор, в срещата участваха Мариана Писарска от сдружение „Деца и юноши", Емануил Паташев от „Каритас – България“ и Дани Колева от Секретариата на Мрежата. Повдигнатите от организациите въпроси бяха свързани с необходимостта от регионален подход при анализиране и планиране на целите и мерките за тяхното изпълнение, интегрираният подход в работата между отделните отговорни институции и професионалисти при работата с деца и възрастни и необходимостта от проучване на ситуацията с бездомните и планиране на мерки на базата на актуална статистика и информация за тях.

Дани Колева повдигна темата за необходимостта от инвестиране в децата и техните родители и разработването на самостоятело обособена семейна политика, която да е фокусирана върху превенцията и ранната интервенция и да възприеме семейно-ориентиран подход във всички области, които касаят децата. Другото ключово предложение на Мрежа за децата като част от дискусията за засилване ангажимента на всички партньори и институции беше свързано със законовото регламентиране на ефективни механизми за координация и нова институционална рамка, която да отделя системата за закрила от тази за социално подпомагане, което може да бъде реализирано чрез Закон за детето и/или Закон за детето и семейството.

Пълен текст на становището на Национална мрежа за децата (DOC, 313 KB)

Публикувано от: