Защо и как да подобрим комуникацията помежду си: идеи за родители, учители и терапевти
Преди много години работех в почасова частна детска занималня за деца от 2 до 7 години. Всеки ден за децата имаше разнообразни занимания – приказки, апликации, рисуване, песнички и танци. Стараехме се да оправдаем високите очаквания на родителите към нас и да сме полезни на децата.
При нас идваше едно момченце, ще го наречем Тони, определено не от най-поседливите деца, умно и будно дете. След един наситен със занимания ден, докато го взимаше, майка му го попита „Какво правихте днес?”. А той с най-категоричния тон й отговори:
„НИЩО.”
Спомням си, че след това с колегите си разказвахме тази история като забавна случка, но един такъв отговор определено не е приятен за никого.
Обикновено учителите дават на родителя рисунка, апликация, диктовка, за да видят какво са правили децата през деня, един вид доказателство, че детето не си губи времето в детската градина или училището. Но достатъчно ли е това? И това ли е най-важното? Как да подпомогнем споделянето на информация между родителя и учителя, как да провокираме споделянето от страна на самото дете за преживяванията и опита му?
В момента като логопед и ерготерапевт се старая да отделям по няколко минути след сесия с дете, за да споделя с родителите впечатленията си от сесията. Това включва:
- Какво е било общото състояние на детето – дали е било спокойно и концентрирано или, напротив, изнервено или превъзбудено. Това провокира споделяне и от страна на родителя – често разбирам какво вероятно е провокирало съответното настроение и поведение, което после ми помага в работата – давам си сметка, че не нещо в мен, в дейността или в средата е създало напрежение у детето, а това, че, например, не се е наспало тази нощ. Разбира се, добре е подобна информация за здравето и състоянието на детето да се подаде от родителя към учителя или терапевта още в начало на деня или часа. По този начин учителят/ терапевтът ще имат база за евентуално обяснение за нещо специфично в поведението на детето, което може да възникне.
- Как учи детето – дали се ориентира бързо за новата задача, дали само устна инструкция е достатъчна или е необходима и демонстрация; дали се отказва веднага, ако не успее; как търси помощ; как подхожда към новите дейности; какво го мотивира, т.н.
- Какво сме учили и практикували и каква е целта на избраната дейност – за какво конкретно помага и какво развива у детето това, което сме правили.
Накрая мога да дам насоки за работа вкъщи.
Родителят може да инициира подобен тип споделяне, ако задава на учителя/ терапевта съответните въпроси вместо твърде общият и то отправен към детето въпрос – „Слуша ли днес?”, „Какво правихте днес?”
Тази детайлна и съдържателна комуникация между родителя и учителя/ терапевта е особено важна,когато детето по една или друга причина се затруднява да комуникира вербално своите настроения, нужди, преживявания.
Когато не получаваме тази информация, е важно сами да инициираме диалог като отправим съответните въпроси. Ето няколко примерни такива.
Примерни въпроси на учителите/ терапевтите към родителите:
- Всичко наред ли е днес – детето спало ли е добре, здраво ли е, закусило ли е?
- Как Мишо се справя с тези дейности вкъщи или на другите места, където учи/ ходи на терапия?
- Каква разлика виждате в начина, по който детето се справя с тези задачи отпреди две седмици, месец, два?
- На какво според вас се дължи тази промяна?
Примерни въпроси на родителите към учителите/ терапевтите:
- С кои дейности днес Стефи се справи добре?
- Каква е разликата при справянето на Ками с тези дейности в сравнение с преди две седмици/ месец? На какво се дължи според вас?
- Какво можем да упражняваме вкъщи?
- Как тези дейности ще й помогнат?
Разбира се, когато детето може да отговори, можем да насочим някои от въпросите си към него, а съответният възрастен може само потвърди информацията. Напр.:
- Какво днес ти хареса най-много?
- Какво искаш да правим следващия път/ у дома, за да учим по-добре?
- Наспа ли се добре?
- Какво закуси? Беше ли вкусно?
Това ще ви помогне да се ориентирате за състоянието и предпочитанията на детето и ще ви даде информация за степента на трудност и вида на дейностите, с които ще може да се справи добре.
Ако детето е болно, изморено или нещастно то няма да иска и да може да учи адекватно и вашето настояване допълнително ще го напрегне. Затова е добре първо да му помогнете да се почувства по-добре – с чаша вода, забавен разговор, малко движение и тогава да преминете към други по-леки дейности или просто да си остане вкъщи и да си почине.
Автор: Маргарита Аспарухова - логопед и ерготерапевт, Център за приобщаващо образование.
Facebook
TwetterСходни публикации
Българската асоциация по киберсигурност обявява първата си стипендиантска програма
Стипендиантската програма на Българската асоциация по киберсигурност (БАК) осигурява пет едногодишни безплатни абонамента за
Първо обучение на учители от детски градини в Гърция
В периода от 7 до 12 юли 2024 г. в Атина, Гърция, се проведе партньорска среща и „Първо събитие за обучение на учители от
Open call for Bulgarian participants for Erasmus+ Training Course „Peers for diversity" in Căsoaia (Arad county), Romania, dates: 01-10 August 2024
Open call for Bulgarian participantsDates: 01-10 August 2024Location: Căsoaia (Arad county), RomaniaTopic of the Project:
