За най-малките ученици. Защо са правилата?

За много от децата започването на училище или записването в нова занималня е стрес – нова ежедневие, нова среда, нови приятели. Също както при нас големите, всяка промяна ни вади от обичайното ни състояние, прави ни по-напрегнати и дори объркани понякога.

Когато децата попаднат в нова обстановка всичко за тях е толкова по-различно, непознато и неизследвано. Колкото по-бързо децата получат ясна представя какво се очаква от тях, толкова по-лесно ще им бъде да се адаптират към новата среда.

Децата имат нужда от ясни граници, към които да се придържат, както и смислено, конкретно обяснение защо определени неща са позволени или разрешени, защо се изисква от тях да правят или да не правят така. Рамката, която им даваме, ще ги направи по-уверени и сигурни в себе си, ще им осигури достатъчна свобода да тестват ситуацията, но и ще им служи за ориентир до къде могат да стигнат. Ето защо е необходимо да зададем правила, които да са ясни и на достъпен за децата език.

Най-важното за децата е да знаят, че за всеки един от тях важат едни и същи правила. Няма привилегировани, няма ощетени.

1. Създайте правила колко се може по рано.

2. На децата трябва да е ясно къде важат тези правила – в класната стая, в коридора, на двора.

3. Нека децата сами достигнат до правилата. Говорете си за това какво е добре да правим и какво не. Какво обичаме и какво не. Понякога има разминаване между нещата, които обичаме и онези неща, които ни е позволено да правим в училище. Това е така, защото хората се придържат към определени норми. Тези норми ни позволяват всички да се чувстваме добре без да си пречим.

4. Направете обсъждането на правилата под формата на игра. Добре е децата постоянно да бъдат въвличани в приятни игри. За тях всичко е все още игра.

5. Правилата са права и отговорности. Говорете за това, че правилата винаги включват и права, и отговорности.

6. Разпределете отговорностите. Дайте на децата ясни роли. Добре е да ги разделите в групи, за да не се чувстват самотни и изолирани в заниманията си. Едни поливат цветята– те са "градинарите", друга групичка се грижи за подредбата на столчетата – "архитекти", трети раздават тетрадките - "помощник учители", други ги събират на края (могат да броят на глас тетрадките).

7. Обсъдете и приемете заедно правилата. Например: Когато говори някой, другите да го слушат. Покажете им какво се случва, ако всички говорят едновременно, така ще разберат сами, че е неприятно и няма да го правят. Може да разиграете ситуация, в която едно дете говори и всички други говорят. Дискутирайте как се чувства детето –говорител.

8. Сключете договор помежду си за онези правила, които ще важат за вашата стая/класната стая. Дайте възможност на децата да изберат онова, което е важно за тях. Нека всеки залепи (нарисува) картинка, съответна на избрано от него правило. Позволете на децата да се чувстват включени и автори. Това са техните правила, а не нещо, което вие като учител им налагате. Нека всеки подпише този "договор".

9. Направете табло с рисунки с правилата, вузуализирайте всичко. За децата е важно всеки път когато се зачудят какво да направят да могат да реферират към правилата. По-лесно ще бъдат възприети с картинки, а още по добре, ако картинките на таблото са с техните любими герои. Желанието да подражават на любимците си ще засили тяхната мотивация за спазват правилата.

10. Наблегнете на положителните правила, но включете разбира се и някои, съдържащи отрицание, ако смятате, че това ще помогне на децата да разберат по-добре написаното.

Вместо „Не тичайте по коридора“  - „Ходете винаги вдясно и бъдете внимателни.“

Вместо „Не говорете“. – „Вдигайте ръка, когато искате да кажете нещо."

Вместо „Да не си пречим“ – „Бъдете внимателни към съучениците си и ги изслушвайте.“

11. Поощрявайте добрите постъпки. Давайте малки награди. Всички деца обичат стикери.:)

И все пак, ако не успеем да овладеем децата с правила, добре е да знаем, че наказанието не е ефективно и дългосрочно решение. По-добре е да изземем някои от преференциите на детето,вместо да го караме да прави неща, които не харесва.

Автор: Виктория Бъчварова, Център за приобшавашо образование

Източник: priobshti.se

Снимка: pixabay.com