В училище без готови отговори за живота

 
"Наша задача е и да учим децата на творчество, танц, песни, самоусъвършенстване, мислене, да бъдат радостни, активни и да се уважават един друг. Не трябва да забравяме, че животът е мистерия и че не може за всичко да се намери формула. Необходимо е да се придържаме към разнообразието, към непредсказуемото естество на живота. Трябва да помогнем на децата да разберат, че няма готови отговори на въпросите за живота".

Това гласи уставът с целите и концепцията на свободното училище в Одензе, Дания. Ако се зачетем в уставите и на други такива училища, ще видим сходни идеи. Тази концепция съществува в Дания от близо 160 години. 

През миналата учебна година от Национална мрежа на родителите посетихме на място няколко от тези свободни датски училища. В началото ни беше трудно да разберем напълно този толкова различен подход - намирахме се в училища, които работят с въображението и чувствата на детето и го правят през разказване на истории, театър, песни и игри. Бяхме стъписани, когато разбрахме, че концепцията за свободно училище датира от XIX век и тръгва от възрожденските будители на Дания Грундвиг и Колд.

Няма личност от новата история на тази страна с такова многостранно влияние както Николай Грундвиг. Идеите му за човечеството и свободата са все още живо вдъхновение и са възпявани в  песни и химни. Грундвиг е и в бащата на независимите датски училищни форми на обучение, между които са friskoler (свободни училища от предучилищна възраст до 9-10 клас), efterskoler (свободни училища след 9 клас) и folkeh?jskoler (свободни училища за продължаващо образование след завършване на средното образование). Традицията им е оставила незаличима следа върху целия датски училищен и образователен живот. 

Голяма роля има и Кристен Колд, който прокарва идеята за живия индивидуален подход в образованието. Това влиза  в разрез с тогавашните преобладаващи педагогически принципи, залагащи на ефективността и педантичността в обучението. Кристен основава през 1851 г. свободното училище в Руслинге и година след това още едно в Далби. Заедно с Грундвиг Колд се превръща в баща на датското движение за създаване на свободни училища и оказва сериозно влияние върху образованието в Дания.

И днес свободното училище работи и се развива, следва дълбока традиция, с която са израснали няколко поколения датчани. Ние (от Национална мрежа за родители, бел. ред.) я видяхме в няколко училища, както и в Академията за подготовка на учители за свободни училища, които ни заредиха с оптимизъм, увереност и желание да ги споделим. Представяме ви историите на няколко свободни училища в Дания, разказвани от общностите, извървели дългия път на израстване на живия организъм училище.

Под влиянието на различни поколения

Свободното училище Одензе е в центъра на града ( със 176 000 жители, 38 общински училища и 11 много различни частни училища). Училището е на 132 години и е едно от малкото в традицията на Грундвиг и Колд, разположено в по-голям град. 360 са семействата, които са го избрали, те са разпръснати из целия град, а децата са общо 490. За тях се грижат 42 учители и педагози.

Училищната общност, формираща демократичната му основа, е от родители и други хора, свързани с него. Те избират училищния борд, който носи пълна отговорност за планирането на учебната програма, назначаване и уволняване на служители, както и за управлението на финансите и сградата.

Свободно училище Одензе не се придържа към определена идеология или педагогически принцип. То не е основано от формална организация, а от група родители – мнозинството от които са занаятчии, вдъхновени от Грундвиг и Колд през 1863 г.

Децата, родителите и учителите се срещат често. Родителите са част от училищния живот, но това не означава, че могат да внасят всякакви промени. Напротив, задачата на училищната общност е да поддържа традициите и основните идеи на училището, както и да го развива така, че да е в крак с времето си. Планират структурата и уроците така, както преценят за добре.
Доверие за учителя

Родителите не могат да контролират работата на учителите. Те трябва да им гласуват доверие, че взаимодействието им с децата ще доведе до добър резултат както в образователен, така и в  човешки план. Това доверие се гради въз основа на съвместни дейности и дискусии в духа на убеждението, че цялото училище е отговорно за всеки – децата, родителите и служителите.

Учителите от своя страна трябва да оправдаят доверието на родителите, като носят отговорност за образованието и уважават правото на родителите да възпитават децата си. Взаимоотношението между учебния процес и възпитанието е балансирано и двете често се припокриват.

През цялата година двете страни се срещат на организирани в училището общи лекции, вечери с песни, народни танци, вечери и обеди, пиеси и концерти. Най-малко веднъж в месеца родителите имат възможност да участват в една или друга дейност в училището.

Цялостно, хармонично развитие на човека

Задачата в училище Одензе е да подпомогнат пълноценното развитие на човешката личност. Не е достатъчно просто да преподаваш конкретно знание и да развиваш у децата умения, да ги учиш  как да четат и пишат, да говорят на чужди езици и да смятат.

Тези неща естествено са важни, но както казва Кристен Колд: "Знанието е добра слуга, но по-важен е животът.Трябва да сме много внимателни, защото не знаем на какво точно учим децата. Знанието ги кара да се възгордяват и ги прави вулгарни. Имаме достатъчно егоисти и самохвалци. Нека не претъпкваме главите на децата със знание в името на безжалостното преследване на благата на този свят."


Стремят се да създадат училище, което докосва въображението и чувствата на детето чрез разказването на истории, чрез дискусии, театър, песни, игри и творческа дейност. И държат да запазят тази традиция, защото "има истини, които могат да бъдат разбрани само със сърцето, не с разума, и затова историите са добро средство за това". Когато човек се идентифицира с приказните герои, те оживяват, стават споделено с другите слушатели изживяване. През годината провеждат дейности и извън училището, на групи, в класната стая – лични, артистични, творчески или практически.

Музиката тук е с голям приоритет, защото е начин за изразяване чрез изкуство и създава усещане за общност. През годината има пеене в групи или в хор, музикални ансамбли, децата се учат да свирят на различни инструменти или свирят един за друг.

За правото на децата да бъдат деца

В  училище Одензе се стремят да съхраняват правото на децата да бъдат деца. "Отдаваме голямо значение на детството, а оттам и на ходенето на училище. Традиционното училище се стреми да подготви детето за живота на възрастните. Но ние считаме, че не е нужно да се безпокоим за бъдещето на децата и да ги превръщаме в малки възрастни. Не трябва постоянно да ги изправяме пред проблеми, които са трудни за разрешаване дори и за възрастните. Не смятаме също, че трябва да изолираме децата от реалността. Необходимо е да им помогнем да видят възможностите, които предлага животът."

В Одензе акцентират на споделянето с децата и на отговорността за ежедневните задължения в училище. Когато пораснат достатъчно, те активно се включват в планирането и осъществяването на тези дейности. Важно е да усвоят демократичните правила и процеси.

Две последни забележки

В Свободно училище Одензе съществуват и много други възгледи, теми и инициативи, типични и за други видове училища.

"Училището ни е жив организъм. То е съчетание от много различни гледни точки. Няма една формула, която би могла да ги обедини", обясняват от свободното училище, което трудно може да се опише. По-скоро трябва да се преживее на място.