Изследване на социални норми, които възпрепятстват достъпа на ромските момичета до образование

ПЪЛЕН ДОКЛАД

РЕЗЮМЕ НА ДОКЛАДА

ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ДОКЛАДА

През последните 15 години се повишава образователното ниво на ромските момичета, включително сред сключилите детски брак. Намалява броят на детските бракове и ранни раждания като абсолютна стойност и като процент от всички бракове и раждания в страната.

През 2001 г. 6181 момичета под 18-години са в съжителство, като 2283 от тях са под 16 години. За десет години броят на 18 годишните момичета в съжителство намалява с около 30% и през 2011 г. те са 4334. Намаляването при 16 годишните в съжителство е над 33% - те са 1505 през 2011 г. Броят на майките на възраст под 16 и под 18 години родили първо дете на- малява също през последните години, тенденция обяснима с намаляване на броя на детските бракове и съжителства. През 2013 г. 2705 момичета под 18 години са родили първо дете, 790 от които са под 16 години.1 Макар също да намалява, остава висок броят на непълнолетните момичетата, родили второ и трето дете. 54% от непълнолетните момичета, при които е настъпила женитба, са само с начално или по-ниско образование. Отбелязва се положителна тенденция на нарастване на завършилите основно образование.

Сред момичетата в съжителство без брак под 16 години процентът на завършили основно образование през 2001 г. е 23,5%, а през 2011 г. нараства на 27,5%. Сред 18 годишните 42% имат основно образование през 2001 г., а през 2011 г. този процент е 45%. Детският брак е честа, но не единствена причина за отпадане от училище на ромските момичетата. Броят на отпадналите момичета е значително по-висок от броя на сключилите детски брак.

Изследвания върху образователния статус на ромите и образователните нагласи сред ромската общност разкриват, че докато за по-възрастното поколение сключването на брак е било основна причина за отпадане от училище, то през последните две десетилетия на предни позиции са проблеми, свързани със социалноикономическото положение на семейството и липсата на средства, ниското ниво на образование и слаба заинтересованост от страна на родителите, като причините са взаимосвързани. Някои момичета отпадат преди завършване на основно образование, поради очакване за брак.

Отпадането след основно образование пък при други е свързано не с брак, а с притеснения на родителите за продължаване на образованието в друго населено място. Не съществува един общ „ромски“ модел по отношение на брачна възраст и ниво на образование.

Сред различните ромски групи има най-общо три модела: първи, при който масовата практика в групата е момичетата да се задомяват във възрастта между 12 и 15 години, като 8 клас е максималното ниво на образование, което може да бъде постигнато (но не отвсички момичета); втори, при който завършването на основно образование е норма, възможно е и записване на средно образование, а възрастта след навършване на 16 години е приемлива за сключване на брак и трети, при който завършването на средно образование е образователният минимум и най-общо казано брачните тенденции не се различават от тези на заобикалящото население. Затова е важно мерките, които се прилагат на местно ниво да бъдат базиранина добро познаване и картографиране на конкретната ситуация и проблеми на ромската група.

Също така няма и един общ възглед сред ромите в България по отношение на задължителното образование на децата и в частност на момичетата. По-голяма част от ромите ценят образованието и осъзнават, че то дава възможности за по-добър живот. Но друга част невъзприемат образованието до 16 години като задължително.

Липсата на утвърдени модели в семейството и общността за получаване на по-висока степен на образование, обаче, пречат на реализиране на правото на образование сред групите, които не гледат на него като социален капитал за по-добра реализация на децата си. В наши дни повечето ромски момичета сключват брак след навършване на пълнолетие. Достъпът до образование за момичетата не е свързан само с детските бракове или етнокулту- рата на ромските общности, но и с някои по-общи проблеми и тенденции в макрообществото.

Това са проблемите на образователната система като липсата на средни училища в населеното място; ниското ниво на образование в „циганските“ училища, което демотивира учениците и родителите; липсата на извънкласни дейности; цялостната девалвация на образованието в страната. Масовата безработица и дискриминацията по признак на етнически произход при кандидатстване за работа са също причини за слабата заинтересованост и мотивация на родители и деца.