Добра воля

Първото нещо, което виждаш в Бистра, е усмивката. Това е усмивката, с която Снежанка посреща седемте джуджета – ни повече, ни по- малко. И действително – в нея има нещо твърде добронамерено, една топлина, която на повечето българи би се сторила леко съмнителна. Докато слушам свенливия й разказ за десетките доброволчески проекти, в които участва, се хващам, че и аз по нашенски се питам: "Всички тези каузи... Не го ли прави за себе си всъщност?" Но в края на разговора ни съм убедена, че за Бистра да прави добро за другите, значи да прави добро за себе си.

"Когато виждаш, че другият е още слаб, знаеш, че в много отношения и ти си. Може би, защото съм чела много романи като ученичка, но съм склонна да виждам всичко от гледната точка на другия и да го извинявам за грешките му. Аз виждам себе си във всеки човек."

"Помня как като малка минавах покрай някой просяк или страдащ човек и си казвах: "О, Господи, защо не даде на мен това страдание, аз можех да го понеса!", споделя тя. "Дотогава никой не беше говорил с мен за Господ, това беше моя вътрешна реакция. Наскоро четох "Човекът в търсене на смисъл" от Виктор Франкъл – като видях как тези хора оскотяват и губят всичко човешко, отново си казах: "Аз можех да бъда там и можех да го понеса по-добре!"

Вкусна карта
Като човек, чувствителен към наболeлите процеси в обществото, Бистра особено се вълнува от съдбата на бежанците и мигрантите в България. Последната й мисия съчетава този интерес с любовта й към екзотичната кухня – с "Мулти култи колектив" тя създава "Мулти култи" кулинарна карта на София, която представя автентични чуждестранни и български ресторанти и магазини за хранителни продукти. Картата показва не просто обекти, а хората, които ги държат – българи, мигранти, чужденци от ЕС и трети страни от общо 19 държави.

"Мулти култи колектив" стартира като неформална група и вече 3 години се бори за интеграцията на бежанците в България. Най-известната инициатива на колектива е "Мулти култи кичън", в рамките на която домакини от цял свят представят кухнята и културата си.

"Още от гимназията ходя по такива ресторанти", разказва Бистра. "Имах си списък и ги бях обиколила всичките. Сега, години по-късно,  решихме да ги представим, защото те са леко скрити местенца и много хора не ги знаят. Целта ни беше да покажем човешкото лице на онези мигранти, които знаят български и вече са се интегрирали."

"В моето балонче е друго"

Бистра вярва, че храната и кухнята са добър повод хората да се срещнат, да се опознаят, да се видят без предразсъдъци. Особено се гордее, че финансирането, което проектът получава от фондацията "Работилница за граждански инициативи", е от дарителски кръг, в който хората наддават за определена кауза. "Тоест картата наистина беше подкрепена от хората", отбелязва Бистра. Освен карта проектът включва интервюта с всички собственици и техни портрети, създадени от "Компот колектив".

Месец след издаването й представените ресторанти вече имат много нови клиенти, които често звънят на колектива, за да благодарят за информацията. Любимият ресторант на Бистра е "Ашурбанипал" на Женския пазар – заведението е собственост на иракчанина Фреди Бенямин, който в родината си е бил калиграф. "Като седнеш там, масата ти се отрупва със салата, хляб, туршия, чай, това е комплимент, не се плаща", разказва Бистра.

За нея кварталът около пазара въобще не е страшен или неприятен, а "симпатичен, живописен и вкусен". "Този страх от чужденците въобще не е автентичният български дух, убедена е Бистра. Българите никога не са имали роби - дори според Търновската конституция всеки роб, който стъпи на българска земя, става свободен. Според мен ние сме много по-широко скроени и това, което виждаме в момента, е плод на медийни манипулации за всяване на страх. Около мен е пълно с хора, които правят какво ли не за бежанците! Даряват, помагат, превозват... В моето балонче просто е друго."
За Бистра ситуацията с медийната истерия в Англия по повод наплива на българите и румънците е също толкова "късогледа и смешна".

От лекар – фризьор

Сред другите инициативи на "Мулти култи колектив" са събиране на дарения за бежанци, обиколка на София за мигранти на арабски, френски и английски, форум театър за жени бежанки и кулинарни курсове, водени от чужденци. На ниво политики групата е национален координатор на Европейския сайт за интеграция и национален партньор на Европейската полиси мрежа за образование и миграция SIRIUS. Освен това тя извършва независим мониторинг на Националната програма за интеграция на бежанците в Република България.

"Програмата предлага професионална квалификация, но тя включва само занимания като фризьорство и шивачество, а сред бежанците има хора с всякакви професии – инженери, учители, лекари, които няма как да практикуват в България, защото нямат документи и не знаят езика", пояснява Бистра. Тя смята, че Държавната агенция за бежанците може да направи още много за тях, за да не са сегрегирани в районите около Женския пазар и "Овча купел", където е лагерът им. "Би било добре да не се настаняват само в София", допълва Бистра. "Освен това Агенцията има средства по програма и би трябвало да прави социално-културна ориентация, но не го прави поради липса на капацитет и разчита на доброволчески усилия като нашата обиколка с Free Sofia Tour."

Каузи, каузи, каузи

Първият доброволчески проект, в който Бистра участва, е на "Отворено общество" и е за гражданско наблюдение в полицията. "Отивахме по двама и гледахме дали всичко се развива добре – дали задържаните са получили храна, дали са им осигурили адвокат, разказва тя. Беше наистина страхотно! Обикалят Перник, Брезник, Радомир. За една година Бистра се убеждава, че неправителственият сектор е мястото, в което можеш да промениш средата. "Работила съм и в бизнеса, в издателства, но не ми хареса идеята, че на всяка цена трябва да печелиш пари."

Бистра разбира, че доброволчеството е онова, което най-много й е липсвало, защото има силна гражданска енергия, която не е знаела къде да вложи.

Постепенно започва да се записва за всякакви каузи. "Наистина са много, била съм в толкова инициативи доброволец, че не мога да ги преброя! Слава Богу, някои фондации плащат и така се издържам."
Бистра работи с деца бежанци в Държавната агенция за бежанците и в Британския съвет. "Някои от тях са много наплашени – като мънички зайчета са, страх ги е да не шукнат, да не кажат нещо." При момичетата й прави особено впечатление, че често не смеят да те погледнат в очите. "Според мен това е заради културата, защото като поживеят няколко месеца в България, се променят."

"Няма да берете нищо"

В момента Бистра работи за уебплатформата Time Heroes, която обединява всички доброволчески каузи от цяла България. "Още на самото представяне на сайта ми се прииска да работя там." След време започва да изпраща каузи на платформата и когато тя получава финансиране от Фондация "Америка за България", Бистра е поканена да стане част от екипа." Сега е член на управителния съвет на Time Heroes.

"Има толкова много да се прави. Българите още от комунизма не са свикнали с идеята за доброволчеството. Като чуят за него, по-възрастните хора си представят бригади, на които се берат царевица и домати", смее се тя. "Бих казала на тези хора, че не... няма да берат нищо. Доброволната работа само ще ги обогати, ще им покаже пластове от света, които не познават. Винаги можеш да намериш своето нещо, което хем ти е хоби, хем можеш да помогнеш."

Основно право

Друга кауза, свързана с храненето, която доброволката се надява да осъществи, е въвеждането на вегетарианска диета в българското законодателство, така че в болниците, детските градини, казармите и затворите да има опция за меню без месо. Доста нейни познати например са принудени да вадят фалшиви документи на децата си, че имат алергии, вместо да кажат свободно предпочитанията си. "Проучих и се оказва, че правото на избор на диета е основно човешко право."

За Бистра, която е вегетарианка от 10 години, това е вид вътрешна чистота: "Мисля, че не е имало духовен учител, който да е ял месо. Това по-скоро го приземява, вместо да го одухотворява."
Друга нейна мечта в дългосрочен план е да направи детско издателство, което да говори на нормален език: "Иска ми се книгите да се издават на повече езици и да отговарят на всякакви въпроси. След 10 години може и да не са книги, да са приложения за таблет например. Бих искала да ги пишат самите деца – да зададат своите въпроси, на които често и възрастните не знаят отговора."

Let me help you do it yourself

Едно от важните умения в доброволческата работа според Бистра е да правиш всичко заедно с хората, на които помагаш. "В "Мулти култи кичън" ние просто даваме платформа и помощ на хората да представят кулинарната си култура. Не го правим ние. Нашите домакини са домакини. Те преценяват как и какво да представят." Тя много харесва принципа на детската възпитателка Мария Монтесори: Let me help you do it yourself ("Нека ти помогна да го направиш сам"). "Така е с бездомните например – ако им осигуриш дом и направиш всичко вместо тях, това ги прави пасивни и зависими от теб", убедена е тя.
"Когато виждаш, че другият е още слаб, знаеш, че в много отношения и ти си, споделя Бистра. Може би, защото съм чела много романи като ученичка, но съм склонна да виждам всичко от гледната точка на другия и да го извинявам за грешките му. Аз виждам себе си във всеки човек."