549 възрастни хора от района на Сатовча получиха безплатни медицински прегледи

26 души вече са потърсили допълнителни медицински грижи

10 медицински специалисти прегледаха 549 възрастни хора от от селата Сатовча, Плетена, Кочан, Вълкосел и Слащен. В прегледите от 26 до 29 януари участваха двама кардиолози, трима ендокринолози, двама уролози и две медицински сестри от УМБАЛ „Александровска”, както и един ортопед, поканен от друга болница. Към тях се присъединиха двама студенти 5 курс в Медицински университет – София и стипендианти на програма „Готови за успех” на ФПББ - Далия Пенчева и Марио Шкодров.

Голяма част от пациентите не са посещавали лекар 20 и повече години, стана известно по време на прегледите. Средната възраст на пациентите беше 68 години. Основните заболявания в този регион, констатирани от лекарите, са урологични, кардиологични и ендокринологични. От всички прегледани, 238 души бяха насочени за допълнителни изследвания и лечение. Само в първата седмица след прегледите 26 човека са посетили различни специалисти в София.

Инициативата е част от Програмата „Забавно лято, грижовна зима“, която се осъществява с финансовото съдействие на Филип Морис Интернешънъл, като част от инициативите на компанията за корпоративна социална отговорност за подпомагане на общности в различни тютюнопроизводителни региони и общини по света. Подборът на медицинските специалисти беше уточнен предварително съвместно с общопрактикуващите лекари от общината и местната администрация.  

През юни 2015 г. ФПББ стартира този вид дарителска инициатива, в която за първи път лекари-специалисти от УМБАЛ „Александровска“ прегледаха 400 възрастни хора от северозападна България. Посещенията и прегледите бяха осъществени чрез дарителския Фонд „Нашите родители” на ФПББ. При прегледите тогава бяха открити заболявания, които влошават драстично качеството на живот, включително и вродени аномалии, за които хората са нямали представа.

Днес разговаряхме със студентите по медицина, които участваха в прегледите в Сатовча, Плетена, Кочан, Вълкосел и Слащен:

Би било хубаво, ако лекарите можеха да се връщаха за прегледи и в родните си места

Вие участвахте в безплатните медицински прегледи на възрастни хора в района на Сатовча, заедно със специалистите от Александровска болница. Защо решихте да се включите?

Далия: Звучеше ми интересно и полезно, практически насочено. Аз избрах всичките дни да съм с кардиолога, защото реших, че там ще има най-много работа и мога да съм най-полезна– преслушване, мерене на кръвно, прегледи с ЕКГ апарат, направих венозна инжекция. Много практически неща научих. Доста различно беше от опита ни в университета, дори от упражненията. Хубаво е – хората се радват, има много уважение към лекарите.

Марио: Аз бях в другия екип, но също избрах кардиолога – при него имаше най-много хора и имаше смисъл да му помагаме. На нас, студентите по медицина, най-много ни липсва практическия опит. Когато си избираме специалности, всъщност не знаем предварително каква би била ежедневната ни работата. Реших, че ще ми е ценно да видя как работят лекарите от Александровска болница, които са специалисти на много високо ниво. Това беше възможност да видим как те преглеждат пациентите, какви въпроси им задават, какви процедури имат. И наистина, когато за един ден кардиологът пред теб е прегледал 50 или 70 пациента и им е задал основните въпроси, вече не се замисляш какво да правиш, а знаеш – трябва да преслушаш сърцето, да премериш пулса, знаеш схемите на взаимодействие на различните лекарства – кое с кое може, в какви дози. Аз тъкмо бях минал курса по клинична фармакология и сега го видях практически приложено, така нещата  се наместват. Това беше интересно.

Когато с екипите от Александровска болница за първи път направихме такива прегледи в Северозападна България, лекарите установиха, че някои хора не са посещавали специалисти 20 и повече години. Какво ви направи впечатленията от района на Сатовча?

Далия: Имаше ги и двете крайности. В едно от населените места повечето хора бяха прегледани в местната болница и дори в една клиника. Имаха епикризи, на някои им бяха сложени стендове, изобщо се бяха грижили за здравето си. В селата, в които бяхме на прегледи в следващите дни обаче не беше така – повечето хора си гледат всекидневната работа и не си обръщат внимание на здравето. Имаше много случаи на хора с много високо артериално налягане, на някои им открихме за първи път артериална хипертония. Някои от по-тежките случаи ги записаха за болничен престой.

Марио: Когато човек няма някакви сериозни оплаквания, някои не си обръщат внимание, не ходят на доктор. Или веднъж отиват, предписват им някакви лекарства и те ги пият години наред, без повече да ходят на прегледи. Но все пак голяма част от тях имаха някаква назначена терапия. Имаше много хора с изключително високо кръвно – 220, 230, 240.

Какво трябва да се промени, за да не са нужни такива благотворителни инициативи?

Далия: Направи ми впечатление, че внуците и децата на някои от хората, които преглеждахме, учат фармация и медицина. Би било хубаво, ако след време някои от тях се връщат в родните си места. Може би не за постоянно, но да правят прегледи от време на време. Един ден в месеца да е, но хората да знаят кога и да имат достъп до специалисти.

Марио: Да, защото хората си имат някакви болежки, доста са отрудени. Имаше доста случаи на хора, които ги стягат гърдите и те си мислят, че имат проблем със сърцето, а се оказва, че имат невралги, шипове. Добре е да не е само личния лекар в селото, а да имат и достъп до специалисти от време на време. Още нещо ми  направи впечатление – хората са много стресирани. Много от тези, които имаха проблеми със сърцето или кръвното, бяха в някакви стресови ситуцаии, притесняваха се за членове на семейството си, които живеят и работят далеч... 

Какво ви изненада, какво не съвпадаше с очакванията ви?

Далия: Очаквах да е интересно– и така беше. Освен това е страхотно да можеш да отидеш до тези села, които иначе едва ли ще имам възможност да видя. Например научих нещо много симпатично - хората от района казват „хапнах си хапчетата”, а не „изпих си хапчетата”. Никога нямаше да чуя това, ако не бях участвала в тези прегледи.

Автор: Ана Миланова, Фондация помощ за благотворителността в България