Близостта е в общуването

Колелото се завъртя, времето отброи поредната си година, празниците, с мирис на семеен уют, свършиха, ежедневието отново ни всумка в бързия си ход. Но те остават.

Сами. В притихналата стая. С полуизбледнелите спомени, които сега са единствената им реалност. Единственият им живот. Тих, лек и бавен. Приласкаван от самотата, тази ставаща все по-близка стара приятелка. Стара, почти колкото и те се чувстват. Гарниран с упорито настанилата се в дните им умора. Неуверените крачки, невиждащите очи и треперещите ръце, търсещи правилните лекарства за точното време.

Това са те. Възрастните хора. Усмихнати, страдащи, тъжни, уморени, мъдри, признателни. Сами са, но не спират да очакват. Нас, приклещени в бързия ход на все по-забързаното ни ежедневие. Невиждащи, нечуващи, забравящи в свирепата бързина на прекомерно забързания, наш, съвременен живот.

Ако си позволим да спрем за секунда, ще си спомним, че това, което ни прави човеци, е общуването. Лице в лице. Не по телефона, не пред безизразния монитор, а лице в лице, когато ще можеш да видиш, докоснеш, прегърнеш.

Затова и ние, от "Каритас", стартирахме кампанията "Близостта е в общуването". За да припомним най-изконната черта, заложена в човешката ни природа. Общуването. Очи в очи. Първо с близките, после с възрастната самотна съседка, покрай която профучаваме, без дори да я забележим и – така – до отваряне на мисълта за безпомощния възрастен човек по принцип. И с това да покажем на възрастните хора, че не са сами, че са грижа и мисъл за някого. Да им помогнем да изживеят старините си достойно. Както и да припомним на себе си, които все още старостта не е приласкала в обятията си, че преди всичко и най-вече СМЕ ЧОВЕЦИ.

Бъдете част от нашата кауза! Нека помогнем на възрастните хора да изживеят старините си спокойно. В грижа и обич.