ПДИ предлага информационен комисар да следи публичността у нас

В България няма контролен орган, който да следи дали се спазва Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ), алармира изпълнителният директор на "Програма Достъп до информация" Гергана Жулева във вторник на дебат при представянето на мониторинговия доклад за напредъка на България по международната инициатива "Партньорство за открито управление" през 2014 г. - 2015 г., изготвен от независимия изследовател Стефан Ангелов.  

В края на 2014 г. неправителствената организация предложи създаването на институцията "информационен комисар" в България, която да следи за активното публикуване на информация от ведомствата, да разглежда жалби по ЗДОИ, да налага санкции и т. н. При промените в закона, които бяха приети през 2015 г., обаче такава мярка не бе предвидена. Информационни комисари съществуват в много държави от ЕС с цел да следят спазването на законодателството за достъп до информация.

"Ние проведохме редица дискусии с граждански организации, представители на държавната администрация, ИТ-специалисти, журналисти и др. и въз основа на консултациите предложихме с промените в ЗДОИ да се въведе механизъм за контрол на прилагането му и на активното публикуване на информация от институциите. За съжаление обаче това не се осъществи и в момента липсва орган, който да прилага закона", заяви Жулева.
 
В момента у нас единственият контрол по ЗДОИ е съдебният. До края на 2015 г. за държавната администрация не се предвиждаха и санкции за неправомерни откази на информация. От 12 януари тази година, когато влязоха в сила повечето от измененията в ЗДОИ, непроизнасянето в срок по заявление за достъп до информация се наказва с глоба от 50 до 100 лв. Неизпълнението на съдебно разпореждане за предоставяне на информация пък се санкционира с между 200 и 2000 лв.

От 12 април всички органи на изпълнителната власт ще са длъжни да публикуват много нови категории информация на интернет страниците си, предвиждат още промените в закона. Вече задължително ще трябва да се оповестяват всички стратегии, планове, програми и отчети за дейността на съответната институция, а също и нейните бюджет и финансови отчети и данни  за провеждащите се обществени поръчки. Проектите на нормативни актове задължително ще се публикуват заедно с мотивите и доклада от общественото им обсъждане.

Всяка информация, която е публична по силата на Закона за защита на класифицираната информация, също ще трябва да се обяви. В тази формулировка влизат например декласифицираните документи, които сега не се обявяват, а се предават в държавния архив или се унищожават. Органите ще са длъжни да съобщават и всяка друга информация, която "представлява или би представлявала обществен интерес".

Друго изискване на закона е всички публикации да са актуални – информацията трябва да се оповестява до три дни след създаването й.

12 април е и крайният срок за министрите и другите ръководители на ведомствата да обявят списък на категориите информация, които подлежат на оповестяване в интернет в тяхната сфера на дейност. Този списък ще се актуализира ежегодно.