12 години след началото на деинституционализацията на хората с психични разстройства липсва напредък

Преди 12 години България започна процеса на деинституционализацията на хората с психични разстройства. Той трябваше да доведе до намаляването на капацитетите на домовете за възрастни хора с умствена изостаналост, психични разстройства и деменция, спирането на приема в тях и постепенното им закриване и връщането на потребителите, настанени в тях, обратно в общността, където подкрепени от специалисти, те да започнат да водят независим живот.

Представеният днес доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) „Неслучващата се деинституционализация на лицата с психични разстройства в България“ обаче стига до заключението, че този процес така и не е започвал. За това свидетелства фактът, че през последните 12 години броят на специализираните институции остава непроменен. Някои от тях са закрити, но на тяхно място са открити други. Броят им към днешна дата е 54. За 15 години броят на потребителите, настанени в тях, е намален от 5 000 през 1998 г. до 4 000 в началото на 2015 г. Предвид негативните общи демографски тенденции в България през този период спад от 20% е незначителен и е отстъпление от заложените цели в редица стратегически документи.

Почти всички специализирани институции са изолирани, разположени далеч от големите населени места, по правило в трудно достъпни планински, а в някои случаи и в гранични райони. Изолираността на тези институции възпрепятства получаването на адекватна медицинска грижа и достъпа до социални услуги. Материалната база на някои от домовете е крайно амортизирана, а повечето от сградите спешно се нуждаят от ремонт.  Намирането на кадри също се оказва проблем не само в малките населени места, но и в големите градове поради изключително ниското заплащане.

Докладът на БХК посочва, че властите възприемат деинституционализацията като процес на извеждане на хора от институциите и преместването им в алтернативни социални услуги в общността. Към април 2016 г. в страната са разкрити 128 защитени жилища[1] за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства, 11 преходни жилища[2] и 54 центъра за настаняване от семеен тип (24 за хора с психични разстройства, 22 за хора с умствена изостаналост и 8 за хора с деменция). Вместо да са преходно звено обаче тези услуги се явяват микроинституции и крайна дестинация. Те отново пресъздават атмосферата на големите институции и нямат капацитета да развиват уменията на потребителите за независим живот и социално включване.

Всичко това „бетонира“ институционалния модел на грижа и потвърждава липсата на политическа воля за качествена и кардинална реформа. Допълнителна тревога буди и фактът, че въпреки подобрените материални условия на някои места, грижите за потребителите и институционалната култура не са се подобрили за последните 15-20 години.

БХК препоръчва цялостно преосмисляне на социалната политика, засягаща хората с интелектуални затруднения. Една от най-важните стъпки, които държавата трябва незабавно да предприеме, за да тръгне по пътя на деинституционализацията, е преустановяване на приема на нови потребители в специализирани институции. На потенциалните потребители трябва да се предлага система от алтернативни услуги за експертна индивидуална подкрепа. Също така е нужно да се въведе единен стандарт за социалните услуги, предлагани в домашна среда[3], както и да се гарантира необходимата им устойчивост и сигурност чрез дългосрочни програми.

Можете да изтеглите инфографикататук.

Вижте видеото тук.

[1] 2 Форми на социални услуги, в които хората водят независим начин на живот, подпомогнати от професионалисти, с цел подготовка за извеждането им от специализирана институция.

[3] Личен, социален асистент и др.