В България липсват центрове за деца с аутизъм

Намалява възрастта на търсене на психиатрична помощ за деца с аутизъм, отчетоха на национална конференция по проблемите на децата от аутистичния спектър психиатри и психолози. Помощ вече се търси за деца на 2,5 години.

Според лекарите поради тази причина са нужни дългосрочни немедицински поведенчески интервенции.

Важно е услугите да бъдат навсякъде в България, защото центровете в момента са само в някои области, единодушни са участниците във форума, който се провежда в парламента.

Според депутата от ГЕРБ Ирена Соколова си струва да се изработи единен подход в диагностиката и терапията на аутизма.

Първият и основен проблем е информираността, смятат и родители, и медици, и специалисти. Мечтата на Мина Ламбовски, майка на дете с аутизъм, е да издаде справочник, който да описва всички центрове у нас, какво предлагат, техните координати, указания какви законови стъпки да се предприемат. "Например да се справи с ТЕЛК", обясни Ламбовски. Тя изрази недоволство, че в България няма гаранции как ще живеят деца с аутизъм след смъртта на родителите си.

"Нямаме възможност да се чувстваме спокойни, няма къде да ги дадем и да сме сигурни, че ще се грижат за тях, така както извън България", поясни майката.

Тя подчерта, че най-големият ужас за един родител е, когато разбере за заболяването на детето си,
защото не знае към кого да се обърне. Мина Ламбовски посочи още, че няма и сертифицирани специалисти у нас, работещи по програми от целия спектър за деца с аутизъм. Майката призна, че се чувства "проклета".

Тя обясни, че у нас децата с аутизъм се третират като деца със специални нужди. По думите ? аутистите трябва да се третират по съвсем различен начин, като се акцентира основно върху поведението им. "Всяка година едно на сто деца се диагностицира с аутизъм", съобщи Калин Каменов, национален координатор по детски и младежки политики на ГЕРБ и бивш председател на Агенцията за закрила на детето. Той уточни, че данните са неофициални, защото няма регистър. Спешно актуализиране на минимално гарантирания за страната доход и свързаните с него добавки, поискаха родители на деца-аутисти

На срещата родителите на деца с аутизъм поискаха спешно да бъде актуализиран минимално гарантираният доход за страната, с който са свързани всички интеграционни добавки.

"Този доход не е променян няколко години и е 65 лв.", уточни Владислава Цолова, майка на дете-аутист.

Според нея е нужен пакет от услуги, който, освен вдигането на минималния гарантиран доход, изравнява с него и размера на интеграционните добавки. Месечната помощ за отглеждане на дете с увреждане до 18 г. да бъде колкото минималната работна заплата, настояват още родителите. Те поискаха също всяко дете със специални потребности да се обучава в масовите училища, докато не се изчерпат всички възможности за интеграцията.

Изграждане на общински центрове за подкрепа за личностно развитие, предлага в законопроекта си за предучилищното и училищното образование ГЕРБ. Документът започна да се обсъжда още в 41-то НС, но времето на депутатите не стигна, за да бъдат приети всички текстове.

"Става дума за преобразуване на досегашните ресурсни центрове", уточни Милена Дамянова от ГЕРБ и бивш зам.-министър на образованието.

В тях се предвижда да бъдат предоставяни интегрирани грижи и услуги. В законопроекта на ГЕРБ е записан и текст за приобщаващото образование.

"За да се прилага комбинираната форма на образоване за деца със специални потребности", добави Дамянова и допълни, че трябва да бъдат приети подзаконови актове.

Милена Дамянова се обърна към Георги Кадиев от "Коалиция за България" с призив сегашното управление да продължи практиката за изграждане на училища и детски градини, в които са съсредоточени екипи от
психолози, логопеди, всички необходими за детето специалисти.

"Във всички общини вече има по едно такова пилотно училище и резултатите са добри, но е нужно проектът да бъде продължен в следващия програмен период", обясни Дамянова.

Колежката й Ирена Соколова допълни, че се подготвят и законодателни инициативи в здравеопазването, свързани с промени в медицинския стандарт, диагностиката, задължителен пакет от изследвания, преди
окончателната диагноза, както и обучение на личните лекари, педиатрите, в набор от базисни знания за разпознаване на аутизма като състояние, съобщава БТА.