Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2016 година

Това сочат данните от национално представително изследване, проведено от Институт "Отворено общество" – София в периода 22 април – 13 май 2016 г., представени пред участниците в конференцията "Ролята на гражданските организации за противодействие на речта на омразата: резултати и поуки", която се провежда в рамките на годишната среща на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП.

Според изследването телевизията продължава да бъде най-влиятелната медия, с която хората свързват разпространяването на реч на омразата. Три четвърти от респондентите, които в последната една година са чували реч на омразата, са я чували по телевизията. Същевременно значително нараства ролята на интернет в сравнение с данните от изследванията през 2013 и 2014 г. – на практика интернет вече е второ по значение място като среда за разпространение на реч на омразата.

Увеличава се одобрението за използването в традиционните медии на изрази, които съдържат краен национализъм и реч на омразата срещу роми и мигранти. В същото време намалява делът на респондентите, които знаят, че определени форми на речта на омразата се преследват от закона като престъпление, а трайно ниска остава склонността на гражданите да съобщават на органите на реда, ако станат свидетели на реч на омразата. През последните три години намалява и броят на българските граждани, които не одобряват използването на реч на омразата в публичното пространство – от 85 % през 2014 г. до 74 % през 2016 г.

Въпреки тези негативни тенденции преобладаващият брой от респондентите – почти три четвърти от всички - изразяват неодобрение за използването в публичното пространство на реч на омразата, почти половината смятат че държавата трябва да защитава представителите на малцинствени обществени групи срещу речта на омразата; 59% са съгласни, че прокуратурата трябва да преследва журналисти и политици, които изразяват неодобрение, омраза или агресия срещу представители на малцинствени групи, а 65% са съгласни, че трябва да има наказателно преследване за агресивния национализъм. Данните показват още, че според значително мнозинство от анкетираните (63%) държавата трябва да ограничи публичното финансиране на политически партии, ако техните ръководители използват език на омразата спрямо представители на малцинствени обществени групи. Сходен дял (58%) от респондентите пък са съгласни с предложението да се спре предоставянето на национални и на европейски публични средства на медии, които разпространяват реч на омразата. Последните две мерки са препоръчани изрично на държавите членки на Съвета на Европа от Европейската комисия за борба с расизма и нетолерантността (ECRI) (Препоръка №15 от 8 декември 2015 г.).

Според авторите на изследването все по-остра става необходимостта от разработване и прилагане на национална политика за ограничаване и противодействие на речта на омразата. Без такава политика нарастват рисковете от задълбочаване на дискриминацията спрямо най-силно засегнатите обществени групи (роми, мюсюлмани, турци, чужденци и хомосексуални) и увеличаване на честотата на престъпленията от омраза.

Пълен текст на доклада "Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2016 година" можете да намерите тук.

За изследването:

Изследването на Институт "Отворено общество" – София е проведено в периода 22 април – 13 май 2016 година. То е третото от серия изследвания на Института по темата, като предишните две са проведени съответно през 2013 и 2014 година. Докладите от трите изследвания са достъпни на български и на английски език на интернет страницата на Института – www.osi.bg

Изследването е финансирано в рамките на Фонда за съпътстващи дейности на Програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014г. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от авторите и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че този документ отразява официалното становище на страните донори и на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

За допълнителна информация: