От „Нямам професия“ до „Имам бъдеще“

Антон е от Стара Загора, на 18 години. Мечтае един ден да стане адвокат. Привлича го възможността да защитава онеправданите. Онеправданите като него самия.

Младежът живее на ръба на бедността. Израства в петчленно семейство, за чиято издръжка се грижи единствено баща му. Младежите като Антон трудно намират работа. Липсата на квалификация и умения, както и отказът от страна на голяма част от работодателите да наемат роми се явяват сериозна пречка пред възможността за работа. Освен че е от ромски произход и няма средства да осигури образованието си, Антон има още един проблем - няма документ за самоличност. Такъв е трябвало да му бъде издаден още преди три години, но къщата, в която е израснал е незаконно построена. Лична карта не може да бъде издадена без постоянен адрес.

Търсейки възможност за развитие, Антон се включва в „Посока: Професия“.  Благодарение на проекта, младежът участва в обучение, където подобрява образователните си умения. Той е един от най-старателните и мотивирани участници, тъй като смята да използва наученото по български език и история за кандидат-студентските изпити за специалност „Право“. Включва се в курс по строителство, където получава сертифицирано професионално обучение. Убеден е, че като строителен работник ще печели достатъчно, за да помага на семейството си и да спести средства за образованието си.

Антон споделя, че за него от изключителна важност е психологическата подкрепа, която получава от екипа на проекта. Благодарение на нея се чувства уверен и мотивиран да се развива.  Категоричен е, че не някой друг, а той самият е отговорен за собственото си бъдеще, че утрешният ден е в неговите ръце.