Олимпия Тенева - Николова: Помогнахме на хора в неравностойно положение да повярват, че могат да направят нещо значимо

Уви, твърде често неправителствените организации, финансиращи различни проекти у нас, подхождат към тях чисто формално и имат изумителни критерии за „допустимостта” на една или друга идея. Но това не е всичко. Ако не дай си Боже спечелиш проекта, тръгваш по един трънлив път, осеян с препятствия, възражения, уточнения, рязане на средства, допълнителни условия и непризнати разходи. Плюс многобройни безсмислени срещи. А като се стигне до отчета … е за това дори не ми се говори. Всичко това може да бъде заменено с общуване по електронната поща. Затова бях приятно изненадана от екипа на ФРГИ с неговия широко скроен мироглед и готовността да ползва технологиите на ХХІ век.

Нашата организация, „Приятели на хора в неравностойно положение” се стреми да облекчи съдбата на хората с психични проблеми. Целта ни е да извадим хората с психични проблеми от изолацията и да им вдъхнем увереност в собствените сили и възможности. Създаденото от нас ателие по фотография е специално избран подход, в който чрез изразните средства на изкуството хората с психични заболявания имат възможност от една страна да покажат своята гледна точка, а от друга да повдигнат завесата и да повишат чувствителността на българското общество към хората в това положение.

Основният проблем на всички програми е в това, че когато те приключат, става почти невъзможно да се осигури допълнително финансиране. Така отпада възможността за постигане на мултиплициращ ефект, тъй като никъде не можеш да кандидатстваш с идея, която вече е печелила проект. Повечето НПО сякаш се интересуват най-вече от разнообразие и бройка на идеите, а не от трайните резултати.

Точно този недостатък отсъства в работата на Фондация „Работилница за граждански инициатива“. Тази организация се интересува преди всичко от дълбочината на самата идея, от нейната реална приложимост и резултатите, които ще бъдат постигнати. По този начин „Работилница за граждански инициатива“ се превърна за нас в спасителната ръка, благодарение на която успяхме да надградим постигнатото с хората в неравностойно положение, да затвърдим техните знания и да им вдъхнем тъй нужната за тях увереност – вярата, че някой мисли за тях. Вярата, че могат със собствени сили да направят нещо значимо.

Фондацията ни помогна да осъществим идеята „Пътуваща фотоизложба”, при което отново се изненадах – помощта беше не само на хартия, не споделиха с нас само финансите си, но и своите контакти, като това ни позволи да реализираме максимално целта на проекта.

Другият проект, по който работихме с екипа на Фондация „Работилница за граждански инициатива“, беше свързан отново с фотографията. Благодарение на тяхната подкрепа хората довършиха обзавеждането на фотографския си клуб и получиха практически умения не само да правят, но и да обработват дигитално своите снимки. Майсторството им в тази област се разви изненадващо силно и се оказа, че хората с психични проблеми често притежават удивително оригинални творчески способности.

Макар обикновенно да се полага накрая да бъдат поднасяни благодарности и хвалебствия, аз бих искала вместо това да кажа: „Не се успокоявайте! Бъдете все тъй отворени за добрите идеи и все така не се скъпете на готовност да подадете ръка!”