Марина Габровска, психолог: Психологическата работа в училище е като спешната помощ

Марина Габровска, психолог във варненското ОУ „Г. С. Раковски“, в интервю за предаването „Всички в час“ на Радио „Фокус“

Водещ: Седмица преди началото на новата учебна година предстоящите месеци в образованието биват коментирани от учители, директори, експерти и родители. Но не само те имат важна роля за развитието и обучението на децата. Работата на училищния психолог и ще се промени ли тя с приетите законодателни промени ще коментираме с Марина Габровска, психолог от варненското основно училище „Г. С. Раковски“. Г-жо Габровка, като училищен психолог с какви очаквания ще посрещнете новата учебна година?

Марина Габровска: Може би тази учебна година е малко по-различна с това, че е приет нов закон и най-важното ми очакване е как ще бъде приложен той в училище, както и какво точно ще се промени в училищната система. В личен план очакванията ми са свързани с повече възможности за превантивна работа, с консултации, обучения и тренинги по въпросите, интересуващи децата и родителите. Защото напоследък в училище с моите колеги все повече си говорим, че нашата работа е като „Спешна помощ“ – решаването на конфликти и кризите изместват все повече другата ни работа. Голяма надежда за тази и следващите години имам и за по-голяма ангажираност на родителската общност не само като изисквания към училищната система, но и като подкрепа и съпричастност на цялото общество към образованието, натоварено с много очаквания.

Водещ: Преди да поговорим за кризисната интервенция, която е много важна част от Вашата работа и Вие също споменахте, нека кажем съществени ли са промените в психологическата работа, произтичащи от Закона за предучилищното и училищното образование, който вече влезе в сила от 1 август? Споменахте Вашето очакване за по-активна подкрепа от страна на родителите. Те също - чрез закона - са призовани за такава. Има ли още нещо, което съществено ще се измени през наближаващата учебна година?
 
Марина Габровска: Предвижда се най-вече промените да бъдат свързани с повече ориентиране в работата и на учителите, и на класните ръководители, и на хората, работещи по проблемите на психологичната подкрепа в училище, към личността на детето. Има се предвид в училищна и извънучилищна среда да бъдат създадени възможности за развитие на способностите, на потенциала на децата. Това са така наречените центрове за личностно развитие, в които екип от специалисти ще осъществява подобна работа.

Много важен момент е приобщаващото образование. То също ще бъде насочено към индивидуалността на детето. Тук включваме децата със специални образователни потребности, които се нуждаят от подкрепа в обучението, социализацията, емоционалното развитие, както и надарените деца, на които училището е голям длъжник, децата от малцинствени групи, хронично болните деца и всички деца с техните особености. Целта е те да бъдат приобщени към ценностите на знанието и толерантността, към съпричастността, така че работата на психолога ще бъде в подкрепа на процеса, насочен към децата, семействата им и учителите.

Това, което предвижда законът, е в училище да се създаде екип от специалисти, включващи психолог, педагогически съветник, логопед, ресурсен учител и социален работник, така че учениците да получават необходимата подкрепа на територията на училището. Тъй като знаете - в съвременния свят децата могат да получат информацията по различни начини и от различни източници, но ролята на учителя и училището е да ги приобщават към ценности и умения за живот. В общи линии това са основните промени в работата на психолога – да се работи повече в екип по приобщаващото образование. Всъщност новият закон доразвива идеята за психологично обслужване в училището. Тя ще продължи и ще бъде малко по-регламентирана.

Водещ: Агресията в училищата е темата в медиите, с която най-често се асоциира работата на училищния психолог. Обаче с агресия ли са свързани повечето случаи, по които работите?

Марина Габровска: В никакъв случай. Темата за агресията наистина се обсъжда и привлича вниманието, защото това са по-особени случаи, в които обикновено има пострадали и затова се говори повече. Искам да кажа, че децата идват в училище с нагласи и поведенчески модели, които вече са усвоени у дома.

Самото училище като система не провокира агресивно поведение, но то е мястото, където това поведение се проявява, защото се събират много деца, които продължително време са на едно място. През различните възрасти се открояват някои особености в общуването, свързани с агресивните нагласи. При по-малките деца има емоционални кризи, свързани с неумението им да представят себе си в средата на връстниците. Освен това съвременното поколение деца общува по много различен начин. Имаме повече индивидуалисти и често задоволяването на личните потребности се разминава с действителността и очакванията на групата. Възникват конфликти. Децата ги решават така, както са научени и както са видели от възрастните. Но не само конфликтите между децата и агресивното поведение са обект на нашата работа. Причините за такова поведение са много.

Наблюдавам и преумората сред децата в училище, която довежда до напрежение, оттук до по-агресивни прояви – било към съученици, дори и към себе си. Преумората е тема, която според мен е много тясно свързана с агресивността. Има периоди през деня, в които се наблюдава по-голяма умора при децата. Това е втората смяна, след 16.00-17.00 часа, в по-тъмната част на деня учениците стават доста по-тревожни, по-нервни, по-избухливи. Има и такива периоди през годината. Например в края на първия учебен срок се наблюдава засилване на агресивността. Така че е много важно да се промени това, което предвижда и новият закон. Ще видим как ще се случи на практика. Имам предвид учебните програми, начина на преподаване и на учене, за да бъде пребиваването на децата в училище свързано с по-разнообразни дейности и по-честа смяна на дейностите.

Водещ: Да разбирам ли от Вашите думи, че сте привърженик на едносменния режим на учене в училище? Децата да започват от сутринта и в някакъв момент следобед да приключват с учебните дейности?

Марина Габровска: Да, това би било идеалният вариант, но за съжаление, на практика не би могъл да се случи на този етап. Няма сгради, на повечето места има по две училища в една сграда или ако училището е едно, учениците са много и няма как стаите да ги поберат в една смяна. Т.е. първо има да се решат други въпроси и проблеми и тогава да говорим за това. Все още не би могло да се реализира, поне в големите градове.

Водещ: Работите в една от мобилните групи за психологическа подкрепа на децата и кризисна интервенция към образователното министерство. С какви случаи се сблъсквате при работата си на терен?

Марина Габровска: В мобилната група работим предимно кризисна интервенция в училищната система, т.е. на терен, там, където възникне ситуация. Тежки конфликти, бедствия, наранявания и смърт, деца в риск – това е обхватът на нашата работа. През времето, в което работеше групата, имаше доста случаи, в които ни се налагаше да работим при конфликти между участници в училищната система.

Например родители от цял клас или група в детската градина пишат жалби и се опитват да изгонят дете от класа или групата, жалбата е срещу училището или срещу родителите на това дете. Съответно последните реагират. За съжаление, имаше доста такива случаи в работата ни, а това са ситуации, които могат да бъдат решени по мирен път. Те просто ескалират, защото се натрупва много напрежение между участниците в конфликта. Хората стават агресивни и тогава вече никой никого не иска да чуе.

Това, което сме говорили с колегите, е, че трудностите в общуването или конфликтите между децата са преодолими, ако възрастните в системата имат потенциала да се справят с тях. Така че нашата работа би трябвало да бъде насочена в голяма степен и към възрастните в системата, не само към учениците.

Водещ: Повишава ли се психологическата култура именно на възрастните в системата, визирайки родителите и учителите, за да се допитват до Вас преди да се разрази сериозен конфликт и да се налага кризисна интервенция? Повишава ли се психологическата култура на различните участници в образователния процес?

Марина Габровска: През последните години все повече се срещам с ново поколение родители. Това са в голямата си част знаещи, интересуващи се, съпричастни към развитието на децата си млади хора. Те много често се интересуват как се развиват децата през различните възрасти, какви са кризите, с които могат да се сблъскат като родители, търсят съдействие. Въпросът е как прилагаме в ежедневието си наученото, защото всички знаем, че няма по-голям възпитател от личния пример.

Има още какво да се желае по отношение на комуникацията между родители и учители в системата, тъй като те имат обща цел и тя е децата да се чувстват добре и да успяват в училище. Но за съжаление, начинът, по който се реализират целите, много често се разминава във възгледите на родителите и учителите и тогава възникват конфликти.

По отношение на учителите ежедневната им работа с децата и младите хора изисква психологична култура, дори им е особено нужна. На практика те се сблъскват с проблемите на учениците и съм на мнение, че учителската общност се нуждае от повече грижи, свързани със стреса и преумората. Необходимо е доста да се помисли и поработи по този въпрос.

Снимка: Pixabay