Три министерства ще отговарят за даряването на храни без ДДС

Финансовото министерство предлага силно бюрократизирана процедура, която може да направи инициативата неефективна

Освобождаването от ДДС на дарени храни ще става по процедура, в която роля ще имат три министерства и още няколко институции. Тя ще бъде съпроводена със сериозни контролни механизми, за да бъдат елиминирани възможностите за злоупотреби. Това стана ясно след среща между финансовия министър Владислав Горанов, земеделския министър Десислава Танева, омбудсмана Мая Манолова и други заинтересовани институции и неправителствени организации. На нея са били обсъдени стъпките по цялата процедура, механизмите за контрол и за регистриране на хранителна банка и взаимоотношенията между нея, търговците и институциите.

Процедурата трябва да бъде детайлно разписана преди второто четене на промените в закона за ДДС, с които дарените храни ще бъдат окончателно освободени от данъка. Преди две седмици депутатите одобриха на първо четене в залата поправки, предложени от депутатите Петър Славов и Мартин Димитров (РБ), според които търговците ще могат да даряват без ДДС хранителни продукти на стойност до 0.5% от годишния им оборот. Така след години дебати благородната инициатива е на крачка по-близо до реализиране и в България.

В същото време обаче от Българска хранителна банка (БХБ), която от години се бори за освобождаването на дарените храни от данък, споделят притеснения, че тежката процедура и прекомерно завишените изисквания към хранителните банки могат да бюрократизират процеса и да го лишат от ефективност. От организацията подготвят писмо до финансовото министерство, с което ще предложат добри примери от европейската практика и мерки за облекчаване на процедурата по даряването.

Процедурата

Целта на законопроекта е да мотивира големите вериги да даряват храна, вместо да я изхвърлят. Същевременно обаче финансовият министър обясни, че преди да даде съгласието си за промените, ще изисква сериозни гаранции срещу злоупотреби, за да не пострада фискът. По думите му, ако няма злоупотреби, мярката ще носи потенциална загуба от 7-8 млн. лв. годишно за бюджета, което е допустимо.

В понеделник Владислав Горанов представи накратко механизма за контрол, който ще бъде предложен на народните представители. Предвижда се министърът на здравеопазването заедно с министъра на земеделието и храните да определят кои храни могат да бъдат дарявани и в какъв срок. Приетите на първо четене поправки в закона за ДДС предвиждаха продукти да могат да се даряват до месец преди изтичане на крайния им срок. Решението до кои хора, институции и социални заведения да достигат даренията пък ще се регламентира със специален списък от министъра на труда и социалната политика.

Контролът върху самото качество на храните ще се извършва по сегашното законодателство и ред от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Притеснения за ролята на хранителната банка

Операторът, който ще получава даренията и ще ги разпределя, е хранителната банка, за това и за нея има разписани сериозни изисквания. За да получи регистрация за такава, тя трябва да е юридическо лице с нестопанска цел, освен това и регистриран оператор на храни. "Хранителната банка трябва да гарантира, че се дарява качествена храна и тя достига до когото трябва, затова изискванията, които сме заложили в законопроекта, са доста сериозни. Този посредник е важен, за да може да има въобще хранително банкиране и държавният контрол да работи", коментира финансовият министър. Именно тя ще бъде мястото за контрол от страна на БАБХ и НАП.

Редом с това обаче от банката ще се изисква и да покрива поне 30% от територията на страната. Именно това е едно от най-сериозните притеснения на Българската хранителна банка. В момента това е единствената неправителствена организация в страната, която има известен опит, капацитет и инициатива, за да поеме тази роля, още повече че освобождаването от налог на дарените храни е кауза на организацията от създаването й.
БХБ обаче не може да покрие изискванията за териториално покритие. "Ние функционираме от 5 години и благодарение на изградената ни мрежа от партньорски организации успяваме да достигнем до около 80 населени места, но не и в минимум 85 общини, каквото изискване се обсъжда сега", коментира Цанка Миланова, председател на БХБ, пред "Капитал Daily".

Мотивацията на финансовия министър за изискването за такъв крупен оператор е, че върху голям субект се упражнява по-лесен контрол. За изграждането на подобен капацитет обаче се изисква сериозна инфраструктура, което означава и доста средства, с които неправителственият сектор като цяло не разполага.
В момента единствената организация, която има подобно териториално покритие, е Българският червен кръст. По думите на Цанка Миланова обаче БЧК няма нужния опит с дистрибуцията на недълготрайни хранителни продукти и това може сериозно да спъне процеса по достигането на храните до крайно нуждаещите се.
От БХБ ще предложат на ведомството на Горанов в изискванията за покритие да се взима предвид и мрежата от партньорски организации на операторите.

Опасност от бюрократизация

От БХБ имат опасения и за цялостното бюрократизиране на процеса по даряването заради въвличането на цели три министерства и още няколко други институции. Един от конкретните проблеми, които виждат, е делегирането на социалното министерство на правото да определя кои институции и социални заведения да получават дарения.

"Притесненията ни са, че министерствата като цяло са много негъвкави и тромави структури и често не могат да реагират бързо в нужните моменти - например при извънредни обстоятелства. Както знаем, в тези структури обикновено регистрите се обновяват веднъж годишно, а може да има ситуация на рязко настъпила нужда", казва Цанка Миланова. БХБ ще предложи водеща роля в този процес да има хранителната банка, която, работейки на терен, е по-добре ориентирана в нуждите.

Миланова добавя, че са били обсъждани и други мерки срещу злоупотреби, които могат да забавят значително процеса на дистрибуция, като поставяне на специални надписи, печати или лепенки на всеки продукт. "Надявам се в крайна сметка да бъдат одобрени работещи и ефективни механизми, които да гарантират нужния контрол, без да спъват процеса", каза председателят на БХБ.

Снимка: Pixabay