Чаршафът в раницата или колко грама тежи грижата за планината

21 септември 2016 г.

Данита Заричинова има широка усмивка и доста каузи, които движи паралелно и обичайно довежда до добър край. Най-общото кратно между всички тях, и усмивката й, е природата. Пристига на срещата с малка синя торбичка, която - разбираме, побира цял чаршаф във формата на чувал, тежи 180 грама. Вади и едно метално и симпатично канче. Те са крайният продукт на идеята на четирима души, родила се преди една година и дала начало на кампанията им "Умна раница", за която ще се чува тепърва.

На хижа "Белмекен" преди една година, по-време на доброволческо чистене на "За Земята", Данита и още няколко човека си дават сметка, че не е достатъчно да чистят веднъж в годината боклуците, останали от туристите (само от Рила извозват 9 тона боклуци през 2015 г.). Има какво още да правят за по-отговорното поведение в планината.

Един от тях – Йордан е чистил през деня на заслона на Ледено езеро под връх Мусала и е силно притеснен от това, което е видял: хижарката вече е минала на модерни чаршафи за еднократна употреба, смес от пластмаса и хартия. Сутрин събирала използваните чаршафи и ги хвърляла в печката. А токисните от пластмасата отиват директно в чистия планински въздух, заради който се качваме там.

Тогава групата от Русе разказва за посещението си в Хималаите, където всеки участник в прехода имал в раницата и личен чаршаф - олекотен и удобен за носене по високи места.

Защо да не можем и ние така, си казала Данита и общо четирима души подемат каузата "Умна раница". "Ние сме група туристи, които обичат планината и искат да направят нещо за нея, за да я опазят такава, каквато е. Не идва от сдружения еколози," уточнява Данита.

Проблемът с чаршафите в хижите

Проблемът с чаршафите в хижите е много сериозен, но малко от посетителите им знаят за него, обяснява ни Данита. От една страна прането им става с най-евтините (поради липса на средства най-вече) и съответно най-вредните препарати, те са с много замърсители, фосфати, които отиват директно във високопланинските реки и в изворите, които са и нашата питейна вода. Често хижарите перат със студена вода, не винаги имат пералня, понякога го правят в казани, без ток.

Другото затруднение е сушенето им, на такава височина и климат то е почти невъзможно. В хижа "Амбарица", дава ни за пример, има цяла стая за сушене, защото навън не могат да изсъхнат.

В същото време един турист спи в една хижа една нощ и използва чаршаф само веднъж. Ако прави преход в планината, както става най-често, той минава през още четири хижи и там отново използва по един чаршаф еднократно. Сметката става все по-голяма..

Чаршафът в раницата

Чаршафите, ушити за кампанията "Умна раница", тежат 180 грама, има и други алтернативи до 260 грама. Те са във формата на чувал, но доста по-лек, който не е проблем да сместим в туристическата ни раница, да използваме в няколко хижи подред и да облекчим работата на тези, които се грижат за хижата, както и да не товарим природата. Има и хигиенична полза, разбира се.

Изработката им е и социална, не се случва само в София. Помагат им училище за текстил в Кубрат, които шият част от чаршафите, бродерията се прави в едно село Горско Сливово.

Канче за чай, коняк и супа

Другия ход за съпричастност към каузата е носенето на собствено канче в планината. От "Умна раница" са успели да изработят 150 броя. То може да се пълни с вода, чай, кафе, коняк, супа... "Повечето хижи започнаха да използват основно пластмасови чаши, чинии, вилици, лъжици, които след еднократна употреба или изхвърлят, или изгарят," разказва редовните си наблюдения от планините Данита.

На хижа "Безбог", по време на последното чистене, тя си спомня как е събирала купища пластмасови чашки по прозорците на самата хижа, после около лифта, и под камъните и в клека. Докато чисти, започва да смята колко чашки остават там след един зимен сезон, с четиридневните пакетни оферти, по броя на стаите, туристите, месеците...

Голяма промяна в няколко хижи

Вече са се разбрали с няколко хижари, които са по-отворени, и са им обяснили за проблема с чаршафите и пластмасата. Например с хижа "Тъжа" и "Амбарица" в Стара планина, "Белмекен" и "Чакър войвода" в Рила.

Там са се договорили да оставят част от изработените от тях канчета и чаршафи за продажба и да разясняват на посетителите защо има смисъл всеки да ги носи в раницата. Част от сумата ще остава за нуждите в хижата, а другата - ще дадат за направата на големи разяснителни табели за отпадъците – какво се случва с тях, защо трябва да си ги прибираме в раницата и да ги носим до населеното място, в което отиваме.

Боклукът не е на хижата

В някои хижи дори умишлено вече няма кошчета, защото хижарите са много затруднени да извозват натрупаните боклуци до най-близкото сметосъбиране в близките градове. Честа практика е това да става с коне и магарета или високопроходими коли, но има и такива, които ги смесват и ги изгарят, което е много вредно за въздуха.

За пример дават хижарката на "Амбарица", която плаща по 400 лв такса смет, защото се води къща за гости и ползва контейнерите на общината, а сваля боклуците с муле. В същото време тя компостира органичните отпадъци, кенчета ги отделя и ги носи за преработка на пункт, хартията я гори и реално пластмасата я сваля и това нещо се заплаща 400 лв. без никаква помощ от общината.

Акцията им всъщност е естествено продължение на кампанията на сдружение "За Земята": "Боклука в раницата" – идеята е всеки да си свали това, което е качил. Каузата им стига и по-далеч - до осмислянето какво точно избираш да си купиш от магазина, да се спираме на по-малко опаковани храни, насипно и в кутия за многократна употреба.

"Така облекчаваш работата на хижаря, който иначе трябва да мие със студена вода или да изхвърля огромни количества пластмаса за еднократна употреба. По-хигиенично е и има по-малко боклук накрая," подрежда позитивите Данита.

Финансирането им идва основно от дарения. Първите събират на два големи купона за рожден и имен ден, на които разказват на приятели за идеята си и вместо подаръци получават финансова подкрепа за каузата си. Така събират първоначален капитал 500 лв.

От сдружение "За Ехо", които помагат за възстановяване на хижа Ехо в Стара Планина, и от "За Земята" също ги подкрепят и застават зад кампанията им.

Кой е отговорен в планината

В търсене на отговорно поведение излизат много играчи, с които от "Умна раница" виждат смисъл да разговарят и да убеждават. От една страна са хижарите, но от друга е туристическото дружество, което като собственик трябва да налага регулации и правила.

Обмислят срещи и с дирекциите на националните и природните паркове за по-добро управление на отпадъците, а от "За Земята" вече са писали становище за включване на проблема с отпадъците в техните нови планове за управление. После са туристите, които ако не са отговорни, няма да го хвърлят в кошчето, а в клека, което се случва често. Планинските водачи стават все повече в България и си струва да бъдат включени в каузата "Умна раница", те са хората, които могат в началото на всеки свой преход да разясняват защо си струва да полагаме тези усилия.

Снимка: Сдружение "За Земята", почистване на Пирин 2016