Мнозинството българи не желаят да общуват с психично болни и се страхуват от тях
85 % от участниците в национално представително проучване нямат желание да общуват с психично болни и са на мнение, че те са опасни и трябва да бъдат изолирани от
обществото. Това показват данните от проучване, проведено по проект „Ние ви разбираме и подкрепяме”, чиято цел е премахването на стигмата в
обществото по отношение на хората с психични заболявания. Резултатите представи д-р Вяра Ганчева.
Независимо от преобладаващият брой хора, които не желаят да общуват и се страхуват от психично болни, основните изводи показват, че над половината от участвалите в допитването проявяват пълна толерантност към хората с психични проблеми и смятат, че те се нуждаят от разбиране и подкрепа.
Една четвърт смятат, че психично болните хора трябва да бъдат
изолирани в специализирани институции или болници. Само 13 са тези,
които ги възприемат като опасни и се страхуват от тях. Асоциацията,
която правят респондентите, когато чуят думите психично болен, зависи
пряко от това дали те са имали досег с такива хора.
Повече от половината респонденти, които са общували или са се опитвали да общуват с хора с психични проблеми, смятат, че те се нуждаят от разбиране и подкрепа. Близо 85% от хората заявили, че нямат желание да общуват с тях, са на
мнение, че те са опасни, могат да им навредят и за това трябва да бъдат
изолирани от обществото в специализирани институции.
Близо половината от участвалите в допитването споделят, че са имали
някакви затруднения в общуването си с психично болни хора. Една пета са
изпитвали макар и рядко подобни проблеми. Една трета от всички обаче
споделят, че никога не са имали затруднения в общуването си с хора с психични проблеми.
Основната част от респондентите посочват, че затрудненията в
общуването им с хора с психични проблеми, произтичат не от тях самите, а от болните. За 39,7% заявяват, че хората с психични заболявания общуват трудно и това не им позволява да поддържат нормални отношения.
Една трета от респондентите се дистанцират от болните като заявяват,
че поведението им е различно от общоприетото и това е фактор, който води до проблеми в общуването им.
Два са основните проблеми според участвалите в анкетата, които водят
до отстраняването от обществото на хората с психични проблеми. На първо място е ограниченият достъп до подходящо лечение на тези хора. Дори и да не е ограничено, лечението на психични проблеми не дава нужните резултати.
На второ място те смятат, че психично болните са дискриминирани и отхвърлени от обществото. Това от своя страна води до задълбочаване на проблемите им и все по-трудното им възприемане като част от него.
Едва 15,7% от участвалите в проучването респонденти споделят, че са
работили с хора с психични заболявания. От тях, само 3,6% споделят, че
са имали някакви трудности или проблеми в съвместната си работа.
Това потвърждава изказаната по-горе теза, че отхвърлянето на тези
хора от обществото се дължи основно на неразбирането на техните проблеми и начинът, по който да се подходи към тях, а не толкова да липсата на
адекватната им реализация на пазара на труда.
Като цяло общуването с
хора с психични проблеми буди съжаление и притеснение. Само 18,7% от
запитаните споделят, че се страхуват при общуването си с такива хора.
Снимка: Pixabay
Автор: Десислава Антова
Източник: News.bg , 30 септември 2016 г.
Сходни публикации
По проект възрастните хора и хората с увреждания в Кула се обучават за европейските ценности и формите на активен живот
Спортният клуб „Кула - спорт за всички“ съвместно с Дружеството на инвалидите и представители от пенсионерския клуб изпълняват
Младите хора и приноса им в осигуряване на грижи за българските пенсионери
„Каритас София“ организира дискусия със студенти на тема „Предизвикателства пред младите хора за активен принос в осигуряването
Нужни са ясни стандарти за качество на услугите за възрастни хора
Професионалисти от сектора на дългосрочните грижи за възрастни хора се включиха в организираната от „Каритас София“ на 23