Природозащитни и граждански организации предлагат безядрено бъдеще за площадката Белене

На 27.09.2016  екологично сдружение "За Земята" организира дебат на тема „Безядрено бъдеще за площадката на АЕЦ Белене“. Участници в дискусията бяха проф. Никола Янков, г-н Пепо Петров, г-н Йоан Йорданов (представители на Комитета за еколого-икономическа защита на Свищовския регион), енергийният експерт д-р Георги Касчиев, г-н Красен Станчев от Института за пазарна икономика, Константин Киреа (румънски представител от Дунавската коалиция за безядрено бъдеще на региона), Тодор Тодоров от Екологично сдружение За Земята, Петко Ковачев от Института за зелена политика.

Основните теми за обсъждане бяха:

- Защо е ненужен проектът за строеж на "АЕЦ Белене"?

- Кой носи отговорността за "корупционния гьол"?

- Какво безядрено бъдеще предлагаме за площадката?

Икономическата несъстоятелност на проекта беше анализирана от г-н Красен Станчев, Тодор Тодоров, Петко Ковачев. Д-р Касчиев прибави аргументи за невъзможността да се строи АЕЦ в сеизмично опасен регион и рисковете, които носи подобна скъпа авантюра.

По темата за търсене на отговорност от политици и чиновници за корупционния проект АЕЦ Белене участниците се обединиха около становището че държавните институции не полагат необходимите усилия за разкриване на престъпленията и извършителите. Беше предложено създаването на гражданска комисия за разследване на незаконните действия на виновните лица.

Най-интересен дебат се получи по темата за безядрено бъдеще на площадката на АЕЦ Белене. Тя обхваща 270 хектара площ с изградена инфраструктура и комуникации, географското й положение е благоприятно за доставянето на необходимите съоръжения и материали за строителство чрез най-евтиния транспорт – водния – по р. Дунав. Предлага се широка дискусия за генериране на идеи и създаване на споделена стратегическа визия за безядрено използване на площадка Белене.

Проф. Янков предложи площадката да стане икономическа зона, която да обхваща Свищов, Белене, Никопол, по модела на пловдивската икономическа зона. Разбира се, тази икономическа зона би могла да се разшири и към румънската част от региона.

Обсъдено беше и предложението за създаване на интегриран иновационен комплекс за внедряване и експериментиране на технологии за индустрията.

Преди всичко обаче трябва да се направи оценка за икономическата целесъобразност на всяко от предложенията.

Участниците в дебата се обединиха около мнението че подобна икономическа зона би помогнала за подобряване баланса в неравномерното развитие между Северна и Южна България .

За целта е необходимо да има решение на правителството площадката да бъде извадена от активите на НЕК.

Професор Янков препоръча на национално равнище да се организира работата по визия, стратегия и план за трансформиране на площадката „Белене“ в полезен за региона и за обществото като цяло бизнескомплекс.

Участниците в дебата се договориха да опишат стъпките, които смятат че трябва да бъдат извървени по един такъв проект, да се консултират с още експерти и да запознаят правителството с конкретни предложения.