Парижкото споразумение за климата влезе в сила. Какво предстои за България?

Глобалното споразумение за климата, подписано в Париж през миналата година, влезе в сила. Документът достигна необходимите поне 55 държави, отговорни за най-малко 55% от емисиите на парникови газове в света, които според Конвенцията на ООН за изменение на климата трябваше да го ратифицират, за да влезе то в сила. Това важно за света събитие се случва месец преди следващата световна климатична среща, която започва в Маракеш, Мароко, на 7-ми ноември.

„Фактът, че Парижкото споразумение ще влезе в сила по-малко от година след неговото подписване, е впечатляващ и реален знак, че проблемът с климатичните промени се възприема сериозно на глобално ниво, заяви Регине Гюнтер, ръководител на Програмата за килмат и енергия във WWF.

“Въпреки че много държави вече изпълниха изискванията на споразумението, все още остават много страни, които не са го ратифицирали. WWF насърчава всички държави да преприемат мерки в тази посока в най-скоро време. Припомняме че на 30 септември Съветът на министрите на околната среда, единодушно одобриха това действие, а във вторник Европейският парламент гласува с над 90% мнозинство одобрението му от ЕС“, посочи Гюнтер. 

Според нея на този етап фокусът на работа по климатичните промени трябва да се пренасочи от международно на национално ниво. Политическата воля, която задвижи процеса на ратифициране, сега трябва да предизвика ускорено финализиране и на практика въвеждане на климатичните цели в отделните държави. 
 
Въпреки добрата новина от вчера, ние сме наясно, че климатичните цели в основата на Парижкото споразумение няма да бъдат достатъчни, за да избегнем най-лошите последствия от промените в климата. Важно е отделните държави и различните сектори значително да увеличават съвместните си усилия в тази насока, смята представителката на WWF.

Насърчаваме политиците, които направиха приемането на Парижкото споразумение възможно, да използват всички възможности да намалят емисиите на парникови газове, които в момента се обсъждат и от Международната гражданкса авиационна организация, а също и от Международната морска организация“, допълни Регине Гюнтер.

Очаква се споразумението да бъде ратифицирано и от парламента в България съвсем скоро. Това, което предстои за нашата страна, във връзка с предстоящото председателство на ЕС, е да демонстрира позицията на лидер и да поведе процеса по финализиране на индивдуалните цели за намаляване на емисиите в съюза. Още преди началото на Българското председателство в ЕС, в началото на 2018 г., българският екип  би трябвало да е напълно наясно с глобалните и европейски ангажименти по отношение на справяне с промените в климата и да подготви адекватна и конкретна програма за въвеждането им в политиките на държавите членки. Този процес неизбежно е обвързан и с целите за Климат&Енергетика на страните членки в ЕС за 2030 г., които бяха одобрени през есента на 2014 г., допълни Георги Стефанов, ръководител програма „Климатични промени и зелена икономика“ към WWF България.