Ако се упражнява граждански контрол върху работата на спортните федерации, нещата ще се променят

Какви хора членуват в сдружението „Фенове ЗА българския волейбол“?

Около тридесетина човека сме, но всъщност групата във ФБ и хората, които участват в нашата дейност, са много повече. Нашата история започна през 2012 спонтанно в социалните мрежи. Хората, които се интересуват от волейбол знаят, че тогава се случи скандал с позорното уволнение на Радостин Стойчев, треньорът на националния отбор. Един от най-добрите треньори в света. Много позорно от страна на Федерацията по волейбол. След това той реши да прекрати отношенията с националния отбор. Звездата на националния отбор Матей Казийски тръгна с него. Цялото недоволство стартира в резултат на това решение. Следващите 2-3 години контактувахме само в социалните мрежи, без да имаме формално някакво учредяване, но в един момент дейността ни стана такава, че понякога се налага да има юридическа представителност.

Как отстоявате каузата ЗА българския волейбол?

През 2012 в пика на недоволството, стартирахме с подписки, протести, шествия, искане на оставки. Освен тези публични събития, разбрахме че доброволно няма да има някакво развитие, затова решихме, че трябва да разберем как работи тази федерация. Започнахме да търсим информация, стартирахме със ЗДОИ. Тогава стъпихме на факта, че Федерацията все още получаваше над 50% държавно финансиране и на това основание поискахме достъп до финансови отчети, протоколи от общи събрания. Отказаха ни. Започнахме дело, спечелихме го. Въпреки всичко се измъкнаха с процедурни хватки да не дадат цялата информация. След това започнаха да следят много стриктно финансирането им да не надвишава 50%. От информацията, до която успяхме да се доберем все пак, пуснахме сигнали до множество институции. В началото, през 2012 и 2013 имаше сериозно раздвижване. АДФИ откриха сериозни нарушения по проверка след наш сигнал. Имаше дори проверка от Прокуратурата. Основно ставаше въпрос за изразходването на средства. От отчетите им не се разбираше къде отива държавното финансиране. АДФИ ги санкционира и за непровеждане на обществени поръчки. Прокуратурата направи разследване. В резултат на наш сигнал Комисията по младежта и спорта в НС щеше да провежда изслушване. Всички тези неща обаче в един момент спряха. Платиха се някакви глоби и с това се приключи.

Ние обаче продължихме. След като не получихме цялата информация по първото дело, заведохме второ дело. Целта бе да докажем, че независимо от финансирането си, Федерацията е публично правен субект по смисъла на ЗДОИ. В резултат на своите правомощия тя администрира и управлява спорта. За съжаление, оказа се, че няма такова решение категорично. Ние имахме едно такова произнасяне в този смисъл по наше дело, но с Министерство на спорта, което ни отказа информация за Федерацията с аргумента, че тя е трето лице по смисъла на ЗДОИ и отказва съгласие. Тогава съдът каза, че Федерацията не може да е трето лице, защото е задължен субект. След близо две години битки, излезе окончателното решение на Върховния административен съд. То за пръв път категорично посочва, че Федерацията е длъжна да предоставя информация. И не само тя, а всички спортни федерации в България. Смятаме, че това решение ще е полезно на всички, които имат сходни на нашите проблеми.

Поддържате ли връзка с други фенове за подобряване на управлението на спорта в България?

След като излезе решението, в резултат на коментар на сайта ни, с нас се свързаха граждани, които казаха, че имат същите проблеми във Федерацията по фехтовка и смятат да се възползват от съдебното решение. Планираме среща с тях, за да обменим опит. В свои лични контакти имам хора, които се занимават с друг тип спорт. Въпреки че нямам наблюдение върху всички федерации, смятам че това са структури, функциониращи по изключително остарял начин. Само като видите сайтовете на повечето федерации, ще се ориентирате за какво става дума.

Какво губят гражданите от неефективното функциониране на спортните федерации?

Ние сме различни хора, с различни професии, образование, интереси. Свързва ни любовта към волейбола. Ние сме едни фенове и нищо повече. Като такива наблюдаваме и виждаме резултатите от недалновидното управление. Волейболът беше сред най-успешните спортове в България. В момента сме много назад във всякакви ранглисти и класации. Спортът затихва. Все повече състезатели отказват да играят за националния отбор. Въпреки че федерациите са призвани да работят в интерес на клубовете, това не се случва. Установили сме множество фиктивни клубове, не се насърчават сериозните клубове. Разпределят се просто едни пари и напоследък изключително модерно е да се поемат всякакъв вид домакинства и състезания. Според нас това не е в основата на развитието на спорта. Смятаме, че ако върху тези организации има граждански контрол под някаква форма, много неща ще се променят. Би могло да се изработи дългосрочна стратегия за развитие на спорта. А не да се работи на парче и да се разчита на националния отбор, който вече не може да бъде витрината, която е бил.

Освен ЗДОИ, какви други методи използвате в кампанията си?

Масови прояви, подписки – онлайн и хартиени, които внасяхме в МС. Работим изцяло на доброволни начала. Нямаме приходи. Всеки от нас има различна експертиза и е полезен с различни неща. Създадохме собствен сайт, където освен че се стараем да популяризираме това, което сме получили като информация, пишем и анализи и мнения по конкретни казуси. Стараем се даваме информация на хората и да покажем, че може и по друг начин.

Защо наричате себе си „негодниците“?

Когато започна публичната кампания и поискахме оставката на Федерацията с подписки, митинги и шествия, председателят на нейния УС Данчо Лазаров в едно интервю каза, че няма да подава оставка, понеже я искат „едни негодници“. Тогава бяхме силно изнервени от това определение, но то остана във времето и сега хората така ни разпознават. Негодници има малко по-различен смисъл в нашия речник.

Посланието към тези, които тепърва откриват силата на ЗДОИ?

Изключително полезен закон. Хората трябва да се научат да го ползват, защото не можем само да се оплакваме, че нещата не са наред и че някой друг ни е виновен.