Приобщаващото образование: между училището и университета

Тя се проведе вчера и е част от серия работни срещи в рамките на програма „Едно училище за всички“, насочени към обсъждане на потребностите от професионална подготовка на бъдещите учители, в контекста на това, че приобщаващото образование става част от правото на образование в новия ЗПУО и за изграждане на обща посока на развитие на подготовката по приобщаващо образование.

На събитието присъстваха представители на Министерство на образованието и науката, академичните среди и неправителствени организации.

Грета Ганева, Директор на дирекция „Достъп до образование и подкрепа на развитието“ направи представяне на Държавния стандарт за приобщаващо образование, който се очаква съвсем скоро да бъде публикуван в Държавен вестник. В своето изказване тя сподели „Изключително важно е, че сме се събрали с вас, хората които подготвят бъдещите учители за предизвикателството да са учители в новата среда, която в  момента се формира след влизането в сила на новия закон. Надявам се с новия Държавен стандарт за приобщаващо образование да сме отговорили на някои от сериозните очаквания пред системата да подкрепим както децата, така и българския учител, защото той е ключова фигура в процеса на приобщаващо образование, от когото зависи успешно да се случат практиките в училището и в детската градина.“ Тя разказа за основните  моменти в наредбата: обща и допълнителна подкрепа, ролята на екипа за личностно развитие на детето или ученика и регионалния екип за подкрепа на личностното развитие на децата и учениците със СОП, ранно оценяване на потребностите от подкрепа за личностно развитие в детската градина, индивидуални учебни планове и др.

Събитието продължи с представяне от Александра Ангелова, специалист „Обучение и развитие“ в Център за приобщаващо образование, на Първия български модел за изграждане на приобщаваща училищна среда, който ЦПО разработи в партньорство с пет училища и с подкрепата на Фондация „Америка за България“ в рамките на програма „Едно училище за всички“. Успешното прилагане на Модела изисква координираното и систематично участие на всички заинтересовани страни от училищната общност в четири основни области - училищно управление, педагогически практики, детска закрила и партньорство с родителите. Всички тези четири елемента са взаимосвързани и си взаимодействат по начин, който ги подпомага и засилва действието им.

В дискусията след представянето, участниците в Кръглата маса отправиха препоръки училищното ръководство да създава система за генериране на ресурси, да се насърчават повече примерите за отворени формати за организиране на часа. Макар и урокът да е остарял като форма на преподаване, приобщаващото образование предоставя на учителите различни подходи за поднасяне на информацията на децата по по-интересен начин. Училището трябва да инвестира в човешкия ресурс и да насърчава мотивацията на своя екип, за да се подобрява средата.

В третата последна част на Кръглата маса, Елка Йорданова, експерт в Дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ в МОН направи презентация на Държавния образователен стандарт за статута и подготовката на педагогическите кадри и основни моменти в профилите на педагогическите специалисти, които имат отношение към приобщаващото образование.

В рамките на третата част, представителите на висшите училища споделиха, че не навсякъде в страната е възможно да се осигури практика в училище за студентите по педагогика. Училищата не са мотивирани да приемат студенти и това поставя под въпрос ефективната практическа подготовка.

Беше поставен и въпросът кой предоставя подкрепа на онези учители, които сами са подкрепящи и кой се грижи за супервизията на психолозите в училище.

Проф. Галин Цоков от ПУ „П.Хилендарски“ обясни, че 15 часа приобщаващо образование, като минимум изискване при получаване на квалификация „учител“ не е достатъчно. Той обясни, че в ПУ се опитват да реализират промяна на няколко нива в подготовката на студентите, от една страна тази промяна е съдържателна, а от друга страна става дума за адекватна техническа обезпеченост в университета, така че студентите да се чувстват на място.

Участниците се обединиха в желанието си да се срещнат отново в същия формат след два месеца и да продължат разговорите за приобщаващото образование, университета и училището.